Проф. д-р Божидар Попов, д.м., д.м.н., е председател на Българското дружество по хранене и диететика и ръководител на Катедрата по хигиена, медицинска екология и хранене. Проф. Попов е специализирал в Санкт-Петербург и Москва, където овладява съвременни методи за изследване на храносмилането и усвояемостта на храната в тънкото черво.
В тази област защитава кандидатска и докторска дисертация, като открива и изследва за пръв път т.нар. интерцелуларно храносмилане, както и няколко метода за анализиране процесите на хранене.
Член е на Европейската академия по хранене, на Европейската федерация по хранителни науки и на Световния съюз на специалистите по хранене. Има над 200 научни публикации и издадени няколко сборника и учебника под негова редакция.
Кога коледният пост е полезен и кога може да навреди на организма, вижте в интервюто с проф. д-р Божидар Попов.
- Проф. Попов, да припомним характерното за това как се отразява коледният пост на здравето. Постите не са просто някаква диета, нали така?
- Постът е малко разтегливо понятие, тъй като има строг и умерен пост, както и частичен пост. От гледна точка на нашата наука продължителното прилагане на строг пост, който е свързан с абсолютното изключване на всички животински продукти от дневното меню, не се отразява благоприятно на здравето.
Дори християнската религия не препоръчва такива дълготрайни пости, свързани главно с великденските и коледните празници на някои групи хора. Имам предвид деца, подрастващи, бременни жени и кърмачки, възрастни хора над 60 години, тъй като те имат ежедневни потребности от някакъв животински белтък.
Той е изключително важен, тъй като именно този белтък изгражда всички антитела в организма, свързани с имунитета. Освен това белтъкът от животинските продукти също така образува всички ензими. Те пък са в основата на метаболизма в човешкия организъм, на кръвните клетки, на хормоните.
Т.е., за да се изграждат всички тези много важни структури с много важни функции в човешкия организъм, трябва действително да се набавя постоянно по някакъв животински продукт.
- Умереният пост би ли отговорил на тези критерии за добро здраве, които посочихте?
- Може да се каже, тъй като при умерен пост се изключват само месните изделия. Запазват се млечните и яйцата. Такъв режим на хранене може да продължи много дълго време, без никакъв риск за здравето. Може да се прилага по-продължително, въпреки че много важни съставки от месото липсват в млякото.
От животинските продукти особено важна е рибата, разбира се, която предоставя на организма добре известните омега-3 мастни киселини. Те са свързани с имунитета и имат много важни функции в човешкия организъм. Затова се препоръчва балансирано пълноценно хранене, особено на групите хора, които изброих по-горе, защото в противен случай има риск за тяхното здраве.
- В предишни наши разговори винаги споменавате значимата роля на незаменимите 9 аминокиселини. Само в животинските продукти ли ги има?
- Тези 9 незаменими аминокиселини в балансиран вид и в достатъчно количество ги има точно в животинските продукти
В растителните продукти също ги има, но там са, от една страна, в по-малко количество, а от друга страна, пък и трудно се усвояват. По принцип целулозата в растителните продукти пречи за пълноценното усвояване на белтъка. А оттам, разбира се, и за разграждането на белтъците и отделянето на аминокиселините, които извършват този метаболизъм.
Проф. д-р Донка Байкова: Рязкото начало на постите е опасно
Съответно се нарушава работата на много важни структури в човешкия организъм, които са свързани, както вече казах, и с хормоналните функции, и с имунните функции. Въобще с целия метаболизъм на човешкия организъм, като се започне от клетъчно ниво (клетъчния метаболизъм), тъканния и органния метаболизъм. Просто тази хармония в човешкия организъм се нарушава, ако не се доставят достатъчно от тези 9 незаменими аминокиселини.
- Проф. Попов, вероятно много хора ви търсят за консултации и съвети относно постенето. Какви препоръки им давате?
- Разбира се, аз препоръчвам умерения пост, който дори в голяма степен е полезен, тъй като прекаляването с месо, особено от бозайници (червеното месо), също вреди на хора, които едва ли не всеки ден го консумират. Желателно е не повече от 2 пъти седмично да присъства такова месо в менюто. През останалото време може да се набляга на риба, на има птиче месо, на много млечни продукти и яйца.
В този смисъл наистина е полезно за здравето, ако човек за известно време се ограничи в консумирането на червено месо специално.
Проф. д-р Божидар Попов
- Това ми дава повод да ви попитам какво би се случило на онези, които са спазили поста, а след това се нахвърлят на коледната трапеза?
- Това е особено опасно, аз съм го казвал много пъти. Хора, които са били на строг пост, изведнъж минават на печено месо: било то пуешко или свинско за Коледа или агнешко за Великден.
Имайте предвид, че през този дълъг период на постене ензимите, които разграждат продуктите, са настроени главно към определен вид храна. И изведнъж се оказва, че организмът получава продукт, който дълго време не е приеман. Но този продукт не може да бъде разпознат.
Ензимите, които са го разграждали, вече са намалели до минимум и не могат да го разградят. Най-малкото той предизвиква стомашно-чревен дискомфорт. Т.е., може да се отключат някои скрити хронични заболявания в храносмилателната система.
Това е свързано с функциите и на черния дроб, и на жлъчката, които са свързани с храносмилането.
По този начин цяла система може да бъде до известна степен натоварена, след като дотогава не е била използвана. Освен това има риск и за сърдечносъдовата система. Доказано е, че хора, които изведнъж се нахвърлят с настървение на големи количества месо, след като са постили, това се отразява негативно на сърдечносъдовата система. Тъй като изведнъж в организма нахлуват животински мазнини, които са рискови за нея.
Д-р Цветанка Янакиева: Постите не са оздравителна диета
- Все пак не може да се отрече, че постенето има и своите положителни ефекти...
- В никакъв случай нашата наука не се намесва и не отрича тези християнски празници, които са свързани с пости, тъй като не става дума само за постене. Тук става дума за това човек да бъде стриктен, да бъде дисциплиниран, да опитва да си налага някакви ограничения. Това е техният смисъл.
Имайте предвид, че тези пости преди 100 години са се прилагали много по-масово. Голяма част от хората – и млади, и възрастни, са го спазвали, но да не забравяме, че тогава животът е бил съвсем различен.
Тогава е нямало такова замърсяване на околната среда, да не говорим за стреса, особено ежедневният. Т.е, условията сега са се променили съществено.
Преди 100 години хората са живели много по-спокойно, движили са се повече, хранили са се с чиста храна. Да, и тогава, основно през зимата, са наблягали на животинските продукти, отглеждали са си домашни животни. Но сега моделът на хранене се е променил.
А плюс това, представете си един съвременен човек, сериозно ангажиран с професията си: той на практика няма как да консумира чисто постна храна, да спазва строга диета.
- А какво казва религията, вие, доколкото знам, имате комуникация с духовници?
- Религията казва, че дори една седмица да спазваш пост преди празници или дори само за 3 дни, все пак това, че си налагаш някакво ограничение, достатъчно говори за твоята вяра в традициите. Човек може да започне да пости, но ако забележи, че това не му се отразява добре, никой няма да го задължи да продължава.
Християнската религия в никакъв случай не задължава тези по-уязвими групи от хора, които споменах по-горе, да се подлагат на такъв режим на хранене. Да, аз съм разговарял с много духовници, преподаватели в Семинарията, с тях сме обсъждали темата. Действително, никой не налага задължително такова постене, особено сред уязвимите групи.
И също не са против това, ако човек действително държи малко или много да спазва християнските традиции, да го прилага в по-кратък срок с умерен пост.
Яна БОЯДЖИЕВА