“Искам да ви разкажа за своя опит в борбата с това тежко заболяване - рака. Тежко, но не и нелечимо! Надежда, която трябва да живее във всеки пациент с онкологично заболяване. В търсенето на тази надежда човек може да намери и спасението“, пише читателят ни Асен Еленков. Ето разказа му от първо лице:
През 2010 г. пристигнах да видя майка си (в България) за последен път - тя, милата, умираше от рак. След нейната загуба реших да си направя ехограф при един специалист, чиято слава се носеше из цялата област, че е безпогрешен диагностик. Мислех си, че имам проблеми с простатата и според общото мнение - след като има раково болен човек от фамилията, то предразположеността към болестта е наследствена. Утежняващо обстоятелство беше и фактът, че моят баща вече беше опериран от рак на простатата. И така отидох в болницата да ми направят изследването. След няколко минути лекарката ме погледна странно и каза: “За простатата няма какво да говорим, защото имаш много по-голям проблем - тумор на левия бъбрек в доста голям размер. Необходима е спешна операция. Отложи всичко и намери добър хирург да ти оперира бъбрека”.
Доста уплашен от чутото, още не асимилирайки напълно какво се е случило, попитах: “А как ще живея с един бъбрек?”. Отговорът беше, че много хора живеят години наред с един бъбрек и организмът се справя. След бърза консултация със съпругата ми, която е дългогодишен работник в системата на здравеопазването, решихме да се свържем с неин близък, професор-уролог, един от медицинските светила на страната. Назначихме час за консултация и след един ден спешно заминахме за срещата. Професорът беше на мнение, че трябва до една седмица да се извърши отстраняване на бъбрека (нефректомията), време за губене нямаше.
Спешно започнах да правя необходимите изследвания, предшестващи операцията. Преодолявахме с лекота всички бюрократични изисквания на остарялата медицинска система в страната, благодарение на моя баща - дългогодишен лекар, специалист в градчето, в което живееше, и моята съпруга. За три дни подготвихме всичко необходимо и постъпих в медицинското заведение за операция. Нефректомията беше извършена изключително прецизно и професионално, възстановителният период беше кратък и след 10 дни можех да пътувам и да се върна на мястото, където живеех - Барселона. Записах се за по-нататъшно проследяване в тяхната система и реших, че всичко е преминало и свършило, подкрепен и от последвалите изследвания, които бяха негативни и срокът между тях се увеличаваше.
Така изминаха две години, през които почти бях забравил за диагнозата рак. Но един ден, след поредния скенер, наблюдаващият ме уролог не видя, че в информацията присъства термина: “увеличаващи се образувания на надбъбречната жлеза на оперирания бъбрек - съмнение за метастатичен процес”.
Урологът ме пренасочи към друг специалист, онко-уролог, който повтори изследванията в неговата клиника и след едномесечни консултации реши, че ще ме оперира.
Единствената дилема пред екипа беше методът на операция.
Имаше два варианта: или класическия с отваряне на корема, или лапароскопия. Избраха втория, може би защото им трябваше подходящ пациент за натрупване на опит или по други причини. Обясниха ми, че този метод е по-щадящ за организма ми и аз приех. Операцията беше извършена, но този път възстановителният период беше много труден и мъчителен поради негативните ефекти на метода.
Последвалото изследване с томограф откри още милиметрови лезии на бял дроб, панкреас и микроскопични кисти на жлъчката и черния дроб. Обяснението беше, че това може би са нормални неща, но за всеки случай ме изпратиха на специалист-онколог, който да продължи проследяването на случая с цел терапия.
Едва тогава със съпругата ми започнахме да търсим литература по въпроса какво е “рак”. Изчетохме огромен обем от информация, която не ни даде нужните логични обяснения за тази болест.
Имайки предвид предишния ми начин на живот (между втората и дванадесетата си година всяка седмица бях болен и лечението беше антибиотично. В училищната си възраст, през града, в който живеех, преминаваха открити камиони с обогатен уран, а в годините на казармата бяхме подложени на масивно радиооблъчване, след което бях с ниво на остатъчна радиация два пъти и половина над допустимото, до 35-ата си година - активно пушех), решихме, че ще се съгласим с решението на лекаря.
Предложението му беше включване в иновативна програма с международно участие на САЩ, Англия Германия, Испания и т.н. за препарати, действащи на имунната система, които също така могат да предизвикат тежки вторични реакции. Дадоха ми 30 листа с указания и предупреждения, които да прочета и подпиша, че съм съгласен. Със съпругата ми попитахме: “А какъв резултат може да очакваме?”. Отговориха ни, че ще забавят с 2 до 6 години фаталния изход.
Ясно беше, че това за мен не беше решение, но все пак се съгласих, с уговорката, че по всяко време мога да прекъсна експеримента. И така започнаха предварителните изследвания, които трябваше да уточнят параметрите на организма, с които влизам в експеримента. След скенера, който бе направен и разчетен от друг скенерист, в друга болница, мнението беше: “Не се виждат метастатични образувания в организма”.
Бях като в шок
В мен започна да се затвърждава мнението, че лекарите не са на едно мнение.
В този момент решихме да изберем друг подход. Все пак, вслушвайки се в съветите на лекуващия ми лекар, направихме веднага още един скенер, в първата болница, който потвърди предишната диагноза - метастази. Аз обаче се отказах от влизане в програмата и реших да пробвам алтернативна медицина.
Като начало промених стила и начина си на живот, включително режима на хранене. Следващият ход беше чудото биомагнетизъм. Записах се за първия сеанс доста трудно, все пак с много такт и молби отидох при д-р Кристобал Руис Пиня - преподавател в университета. Проучих преди това биографията му в интернет, запознах се с логиката на метода, с труд намерих пълния анализ на състава на клетката. Научих, че нашите клетки имат две магнитно ориентирани органели, а тези на вирусите и бактериите ги нямат. Изобщо, добре подготвен отидох на първия сеанс. Докторът се запозна с мен и първите му думи бяха: “Не се страхувай”. Направи ми по неговия си начин анализ на състоянието ми и ми каза: “Имаш много паразити в организма си”. След което започна и лечението с магнити, поставени по строго определен начин. Няма да ви описвам как само с няколко думи успя да ме спечели изцяло на своя страна. Така направихме 5 сеанса през две седмици, докато не ми каза, че ще ме следи периодично. Със съпругата ми продължихме с диетата, включваща зеленчукови и плодови сокове, ядки - сусам, чия, мак, тиквено и слънчогледово семе, орехи, всичко сурово, риба или заешко. Не след дълго резултатът от лечението ми беше налице: спрях да боледувам от простудни и инфекциозни заболявания, чувствам се бодър и работоспособен. След последния скенер метастазите от тумора, които се виждаха, изчезнаха (онкологът вече не ми предлага програмата). А д-р Кристобал, прегръщайки ме, ми каза: “Не е необходимо да провеждаш нито оперативно, нито лекарствено лечение”.
Вече изминаха почти 8 години
след началото на лечението ми с биомагнитна терапия с магнитни двойки, която напълно опроверга неблагоприятната прогноза на лекарите и скептицизмът им премина в удивление. Разказвайки моята история на познати, започнаха да ходят при него хора с различни оплаквания. Провеждахме дълги разговори с д-р Кристобал по време на лечението ми за проблемите на българските пациенти, за това, че не могат да си позволят всички нуждаещи се от помощ българи да пътуват до Барселона, защото нямат пари. За разлика от България пациентите в Испания имат право да изберат да се лекуват с алтернативни методи, които Здравната каса покрива. За щастие д-р Кристобал ни обеща да включи България в претоварената си програма и прие да консултира мои сънародници.
Разбира се, всеки сам прави своя избор за здравето си. Реших да споделя с вашите читатели моя път към изцелението, тъй като от отписан от официалната медицина човек, на когото даваха най-много 5-6 години живот, сега се радвам на чудесно здраве - радвам се на живота и на семейството си, мечтая и правя планове.
Асен ЕЛЕНКОВ, българин, живеещ в Барселона
