Наскоро международна група от кардиолози от Швеция, Италия, Франция, Япония и други страни излезе с революционното заявление, че няма никакви доказателства, които убедително да потвърждават връзката между високото ниво на “лошия” холестерол и сърдечносъдовите заболявания. До такъв извод изследователите стигнали, изучавайки данните на 1,3 милиона пациенти. Тяхното здравословно състояние като цяло е било наблюдавано около 50 години. Още по-убедително според кардиолозите се оказало това, че възрастните хора с високи показатели на липопротеидите с ниска плътност (т.нар. “лош” холестерол) живеят средно по-дълго от останалите!
Как е възможно токова нещо? Означава ли това, че пържените яйца, кравето масло и мазното месо са окончателно реабилитирани, а лекарите трябва да преразгледат подходите към лечението на сърдечноболните със статини?
Вижте коментара по този наистина актуален казус на руския професор Филип Копилов - кардиолог, директор на Института по персонализирана медицина към Сеченовския университет, доктор на медицинските науки, изследовател.
“Пред нас може да застанат двама души с висок холестерол, но само единият трябва да бъде лекуван, а вторият може въобще да не пие хапчета - обяснява проф. Копилов. - Всъщност, тази загадка се обяснява с резултатите от изследването на ролята на холестерола, които били крайно учудващи за много хора. Причината е в това, че наблюдението на хора от различни рискови групи дава различни резултати. Затова и лекарствата действат по различен начин: ако те биват давани на болния човек по медицински показания, неговото състояние ще се подобри. Ако обаче се пробутват на здрав или не толкова болен човек, тъй като уж неговото състояние изисква сериозни препарати, тогава не се надявайте на никакво подобрение. Аз бих призовал съвременните лекари да определят тези, които действително се нуждаят от понижаване на холестерола и наистина са им нужни статини. Защото останалите хора могат да си живеят дълго време без лечение, в т.ч. при относително високо ниво на “лошия” холестерол.”
Вие сте в групата с нисък риск, ако:
► Нямате повишено кръвно налягане, т.е., то не е по-високо от 130/80 на възраст до 65 години и не по-високо от 140/80 след 65 години;
► Не сте с наднормено тегло, т.е., индексът на масата на тялото не е по-висок от 29;
► Нямате захарен диабет;
► Не страдате от атеросклероза.
При такава ситуация не е нужно пациентът да бъде лекуван в случай на повишено ниво на “лошия” холестерол, т.е., липопротеидите с ниска плътност в кръвта са до 4,9 ммол/л. Ако обаче човек се намира в групата с висок риск от сърдечносъдови заболявания, в т.ч. с висока заплаха от инфаркт и инсулт, то нивото на холестерол трябва да бъде не повече от 2,6 ммол/л. При много висок риск - максимумът на този показател е 1,8 ммол/л. Ако показателите са по-високи, те трябва да бъдат понижавани, в т.ч. с помощта на лекарства.
В групата с много висок риск човек попада, ако:
► Има затлъстяване, като най-опасното е т.нар. абдоминално затлъстяване, т.е., в областта на корема. За целта измервайте обиколката на талията: за мъжете критичната цифра е 102 см и повече, за жените - 88 см и повече.
► Повишено кръвно налягане.
► Страда от захарен диабет - такава диагноза се поставя, ако нивото на захар в кръвта е над 6,7 ммол/л на гладно.
► Пациентът злоупотребява със солта - превишава нормата от 5 мг на ден, включително солта във всички ястия и продукти.
► Прекалява с алкохола. Относително безопасни за здравето по последни данни се смятат до 14 порции алкохол на седмица за мъжете и до 8 порции за жените.
► Ако е от мъжки пол - рискът от сърдечносъдови заболявания при мъжете е по-висок.
► Възрастта като рисков фактор - за жените над 50-55 г.; за мъжете - след 45 г., но ако този мъж е под влияние и на гореизброените рискови фактори, тогава възрастта като рисков фактор е 35 години и нагоре.