Хормоните са сложни вещества, именно от тях зависи правилната работа на много органи и системи в човешкия организъм. Затова всички ние трябва да познаваме хормоните и тяхното предназначение. Но доскоро дори медиците не знаеха за съществуването на един много важен хормон - лептинът, контролиращ останалите хормони и много процеси в главния мозък.
Лептинът е открит чак през 1994 г. и това е потресло всички представители на медицинската наука. Не стига че е бил непознат дотогава хормон, но се е оказал толкова важен, че на учените се наложило да преразгледат отношението към мазнините. Преди откриването на лептина учените-диетолози смятали мастните клетки за внушителен склад на енергия или просто за безформена пасивна маса, загрозяваща човешката фигура. След откриването на хормона лептин, са започнали да се отнасят към мастните клетки като към капризен ендокринен орган.
Майката природа се е разпоредила така, че лептинът се е превърнал в основен “управител” на ендокринните клетки и “контрольор” на поведенческата реакция към недояждането. Т.е., лептинът е този хормон, който регулира насищането, влияе на емоциите и желанието на човек да похапне нещичко, а оттам - на поведението да търсим “лакомството”.
Лептинът се отделя от липоцитите (клетките на мастната тъкан) по време на ядене, след което хормонът посредством центъра на апетита съобщава на мозъка за насищането на организма. По този начин функционира хормонът в организма на здравия човек. Учените, открили лептина, отначало се зарадвали, че с негова помощ ще нормализират апетита на хората, страдащи от затлъстяване. Но това мнение се оказало погрешно.
Както показали изследванията, у хората с нарушени функции на метаболизма, се съдържа излишно количество лептин, но при това центърът на апетита по никакъв начин не реагира на сигналите на този хормон. Учените нарекли даденото състояние “устойчивост към лептина”. Т.е., у болните със затлъстяване сигналите на хормона на ситостта не достигат до центъра на апетита, на което мозъкът реагира като гладуване. Именно с това се определя прекомерният апетит и желанието човек да изяжда големи количества висококалорична храна.
Желанието за отслабване и изборът на строги диети или гладуване не са изход, ако не се вземе предвид резистентността към лептина. Учените открили интересен факт, показващ, че резистентността към лептина е характерна не само за пълните хора, но и за слабите с нарушение на метаболитните процеси. Друго важно откритие е влиянието на резистентността към лептина върху имунитета на човека и неговата репродуктивна система. Т.е., високото ниво на този хормон води до образуването и развитието на хронични възпалителни процеси. Нестабилното ниво на лептина влияе отрицателно и на здравината на костната тъкан и на увреждането на ставите. Колкото е по-високо съдържанието на този хормон, на толкова по-сериозни увреждания е подложена повърхността на ставите. Най-голяма опасност обаче представлява “безпардонността” на лептина, който се “вклинява” в работата на другите хормони. Т.е., преди да се заемем с възстановяване функцията на половите жлези, на надбъбречните и щитовидната жлези, е нужно да се възстанови балансът на лептина.
Откривайки лептина, учените възлагали огромни перспективи на този хормон, очаквайки резултати и печалби. Но до ден-днешен не е разработено средство, способно да принуди лептина да работи за благото на човека. Единствено кардиналната промяна в стила на живот и начина на хранене могат да окажат влияние на този хормон. Само в този случай лептинът може да окаже помощ на хората, страдащи от затлъстяване и няма да съкращава живота им. Заниманията със спорт и преминаването на правилен режим на хранене са основните помощници в борбата с наднорменото тегло.
А за възстановяване нивото на лептина и чувствителността на организма към него, следва да употребявате в храненето редица продукти, съдържащи този хормон в достатъчно количество. И то продукти, които не предизвикват отлагане на излишни килограми. Той се съдържа основно в плодовете и зеленчуците. Към продуктите, нормализиращи баланса на лептина в организма, се отнасят и не мазното месо (говеждо и пуешко), булгурът, бобовите продукти, овесената каша, сусамът, сушените плодове, тиквените семки, обезмаслената извара и йогурт.
