Варна е третият град в света, след Маями и Ротердам, в който младата лекарка д-р Биляна Божанина, специалист ортопед-травматолог, прилага иновативен метод за лечение на дюпюитреновата контрактура. Какво представлява миниинвазивният метод за перкутанно освобождаване на контрактурата с автоложен липографт разговаряме с д-р Биляна Божанина.
Тя завършва Медицинския университет във Варна. Специализира ортопедия в Окръжна болница “Св. Анна”.
Защитава дисертация на тема “Дюпюитренова контрактура. Перкутанна иглена апоневротомия и липографт”. Тази дисертация определя и основния й интерес в областта на ортопедията и травматологията - лечението на пациенти с дюпюитренова контрактура или т.нар. болест на викингите.
- Д-р Божанина, защо определяте “болестта на викингите” като изключително позната, но в същото време не добре разбрана?
- Тъй като тя е разпознаваема в чистия си вид, в който е известна за всички лекари - когато пръстите се свият и на човек му е много трудно да извършва по-голямата част от ежедневните си дейности. В този вид тя е позната, но в по-началните й етапи, в първите й прояви - когато е важно да се установи, тогава бива пренебрегвана до голяма степен. Пациентът не обръща толкова голямо внимание на болестта, не я разпознава като проблем. Съответно и не търси помощ. Много често, когато се оплаче на личния си лекар, по същия начин има неглижиране, понеже в началните си етапи болестта наподобява мазоли.
Обикновено засегнатите от нея са и възрастни хора, които често се занимават със земеделски дейности. Нормално е да имат мазоли по ръцете.
Дюпюитреновата контрактура в началото се проявява с твърди възли обикновено в основата на четвъртия и петия пръст и на дланите. Тези “мазоли” рядко са болезнени. С напредване на болестта се стига до трайно, прогресивно фиксирано свито положение на пръстите. Самата контрактура се развива вследствие на тези възли - дюпюитренова фиброза, които обхващат пръстите и съответно може да причинят по-големи щети в областта на ръката.
Д-р Биляна Божанина
- А как може да се отличи дюпюитреновата фиброза от обикновеното удебеляване на кожата?
- Обикновеното задебеляване на кожата е локализирано в епидермиса. При дюпюитреновата болест също има такова уплътняване, но те са разположени по-дълбоко. Характерно е, че възлите са придружени и от кожни придърпвания. В някои случаи дори може да няма изразени възли (топчета), а само кожна гънка, която изглежда като придърпана отвътре и образува нещо като ямичка.
В тези случаи пациентът само се наблюдава, не се налага някакво по-инвазивно лечение. Но хубаво е хората да знаят и да бъдат информирани за болестта с всичките й прояви и ефекти. Защото много често пациентите са ми споделяли, че са търсили помощ и са им казвали или че е рано, или че няма смисъл нещо да се прави. Така изминават около 4-5 години. И когато вече пациентът потърси помощ, пръстите му са доста свити.
- Има ли проблеми в самата диагностика на болестта? Необходими ли са по-специфични изследвания?
- Не са нужни специални изследвания, а само визуален преглед. Лекарите, които познават болестта, я диагностицират безпогрешно. Иначе болестта си има характерна хистологична картина, но не се налага в практиката да се доказва по този начин.
- Известна ли е причината за развитието на “болестта на викингите”?
- Не може да се каже, че е известна причината. Много се работи в тази посока през последните години. Има учредена такава фондация и асоциация в Европа и САЩ, които работят много усилено по установяването на етиологията и оттам съответно по-добрия лечебен подход. Но към момента няма категорични данни относно конкретни причини за развитието й. По-скоро се приема като мултифакторно заболяване, което се влияе до голяма степен и от средата, и от генетиката. Но голям процент от пациентите не споделят да са имали роднини с такова заболяване.
Като утежняващи фактори за прогресивното развитие на болестта се определя интензивното натоварване на ръцете, свързано с вибрации и микротравми.
- Защо дюпюитреновата фиброза е известна и с това мистериозно название - “болест на викингите”?
- Понеже се открива много често в скандинавските страни. Статистиката отчита най-голям процент на пациенти с това заболяване в Исландия, Дания и Белгия, докато в Азия и Африка почти няма регистрирани такива болни.
- Кои хора засяга най-често?
- Най-често това са мъже на възраст над 50 години. С напредване на възрастта честотата й се повишава.
- Има ли заболявания, които предразполагат към развитието на “болестта на викингите”?
- Има някаква връзка с диабета. Но когато се прояви при диабетици, не води до толкова тежки контрактури и нарушения на функцията. В момента дори се обсъжда наличието на няколко типа на дюпюитреновата болест. Единият тип е този при диабетиците, другият, който се нарича дюпюитренова диатеза, е най-често при хора с генетична предразположеност към болестта. При тези пациенти болестта протича много по-тежко. Когато се прояви в по-ранна възраст, това също е белег за по-тежкото й протичане, което трябва да се има предвид при диагностиката и лечението на тази форма на болестта.
- България е третата страна в света, в която се прилага иновативен метод за лечение на “болестта на викингите” благодарение на вас. Разкажете ни за това иновативно лечение и какъв е вашият принос в него?
- При лечението на “болестта на викингите” се прилага метод, който се нарича перкутанно освобождаване на контрактурата, т.е. тази тъкан, която държи пръстите свити. Перкутанно означава, че не се използват скалпели, не се правят хирургични разрези, а през кожата с помощта на една игла се перфорира самата тъкан, така че пръстът да се отвори. Тази процедура се прави от доста колеги, аз не съм единствената, която го прилага. Перкутанният миниинвазивен метод (през кожата) на лечение е познат много отдавна. Измислен е от френски ревматолог, но проблемът при него е, че много често болестта се появява отново - рецидивира. А проблемът при лечението на дюпюитренова контрактура са точно рецидивите. С цел избягване на рецидивите аз добавям към метода и, което всъщност е новото, използването на автоложен липографт. Представлява мастна тъкан, взета от самия пациент, най-често - от областта на корема. Има научни проучвания в тази област, които показват, че мастната тъкан играе ролята на буфер между кожата и палмарната фасция.
Отделно стволовите клетки, които се съдържат в мастната тъкан, по някакъв все още неустановен начин, потискат развитието на дюпюитреновата болест. По тази тема още се работи, но вече има няколко проучвания конкретно по прилагането на мастната тъкан при лечението на болестта, които потвърждават ефективността й.
- Лечението поема ли се от Здравната каса?
- Да, лечението може да се извърши по съответната клинична пътека.
Милена ВАСИЛЕВА
