50% от исхемичните инсулти се дължат на недиагностицирано ритъмно нарушене на сърцето, което лекарите наричат предсърдно мъждене. Това твърди кардиоложката д-р Мари Паникян, дългогодишен лекар в Националната кардиологична болница в София, сега медицински консултант във фармацевтична фирма. По думите й, 77 % от българите имат повече от три рискови фактора за предсърдно мъждене. Те са най-често хипертония, сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето и диабет.
- На всеки му се е случвало да се оплаче, че сърцето му прескача. Взимаме някакво хапче и проблемът отшумява. На какво се дължи това, д-р Паникян?
- За съжаление и лекар може да ви каже: “Е, на всеки му се случва!”. Истината е, че човек трябва много да внимава и да не пренебрегва проблема. Има едно ритъмно нарушение, което всъщност е най-честото, и което ние, лекарите, наричаме предсърдно мъждене. За ваша и на читателите ви информация искам да кажа, че 50% от исхемичните инсулти се дължат на въпросното ритъмно нарушение, което не е диагностицирано. Т.е. вие отивате при общопрактикуващия лекар и казвате, че сърцето ви нещо прескача, усещате го по различно време, правят ви електрокардиограма, но тя е съвсем нормална. След няколко часа или на следващия ден отново усещате това “прескачане”. В такъв случай е необходимо да се направи продължителен електрокардиографски запис - за 24 или 48 часа, някои препоръчват дори до 30 дни, особено при хора, които са имали някакъв проблем със сърцето. Т.е. много инциденти можем да прекратим. Знаете, че сме на първо място в Европа по отношение на честотата на инсултите. Оказва се, че на глава на населението честотата на исхемичните инсулти в България е 8 пъти повече, отколкото във Франция.
- На какво се дължи това?
- Вижте, няма нито едно нещо, което да е много, много убедително. Един говори за сезони, друг за хипертония, трети - за тютюнопушене, четвърти за висок холестерол. 77% от българите имат повече от три рискови фактора. Те са най-често хипертония, сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето и диабет. Но според мен, това, за което е по-важно да говорим, е профилактиката. Защото при нас това нещо е загърбено.
Д-р Мари Паникян
- И каква трябва да бъде профилактиката?
- Изглежда ние, българите, много не обичаме себе си, защото пушим. Един човек, който обича достатъчно себе си, ще каже: “Защо се тровя?”. Това е едното.
Другото е по отношение на хипертонията. Българинът е абсолютно стресиран и недоволен от това, което става в държавата ни и така страда сърцето му. Има данни, че повече от 40% от над 40-годишните българи са с хипертония. По-тревожното е, че половината от тях въобще не се лекуват
Дали защото общопрактикуващият лекар не им е мерил никога кръвното, или защото им е казал: “Я по-добре отслабни, да видим какво ще стане с кръвното”.
Т.е. проблемът е неглижиран. Освен това се оказва, че в България само 30% от хората, които пият антихипертензивни медикаменти, са достигнали желаните стойности. Представяте ли си - при останалите 70% лечението е неправилно.
- Защо?
- Защото си има правила. Един стриктен в поведението си кардиолог, когато препоръчва антихипертензивно лечение, би било хубаво да се съобрази с медикамента и да каже: “Предполага се, че този медикамент ще нормализира стойностите на кръвното ви налягане на 7-ия или на 10-ия ден”. И на съответния ден пациентът се връща, за да се провери дали лекарството му е повлияло. Ако не е дало необходимия резултат, кардиологът трябва да коригира дозата, или да даде друг медикамент и отново да проследи пациента. Това обаче у нас не се случва, затова и резултатите са такива.
Вижте, за да се преборим със сърдечносъдовите заболявания има много неща, които не изискват нито пари, нито много време от страна на пациента и на лекаря. Просто трябва да бъдем по-отговорни.
- Зачестяват ли инфактите в горещите дни, д-р Паникян?
- Като че ли не е така. Смята се, че мозъчните инсулти са по-често през есента и началото на зимата. Честотата при инфарктите също е по-голяма зимата. Моите обяснения са, че през този сезон човек се обездвижва, това е едната причина. Другата причина е, че студът предизвиква спазъм на съдовете и покачва артериалното налягане. Освен това, през зимата диетата е по-различна от лятната. Преобладават солените и мазните храни, което до голяма степен също повишава артериалното налягане. Лятно време, когато е топло, човек се поти, тогава и храната е по-лека. Така че честотата на инфарктите през лятото не е по-голяма, а по-скоро обратното.
- Какво трябва да бъде обаче поведението през летните месеци на хората с ниско кръвно налягане - хипотониците?
- Хората с ниско кръвно налягане трябва да бъдат особено внимателни в горещите дни. При по-високи температури на околната среда кръвоносните съдове се разширяват, което води до
допълнително смъкване на кръвното налягане
Освен че трябва да избягват излизането в горещите часове, трябва да ограничат и физическата активност по това време и най-важното - да се пие много вода.
- Пълните хора по-застрашени ли са от сърдечносъдови заболявания?
- Наднорменото тегло също се смята за рисков фактор. Дори в последните препоръки, които се дават по отношение на много заболявания, като рисков фактор се смята т.нар. коремна обиколка. Преди години доброто тегло се изчисляваше чрез ръста, теглото и възрастта. След това се въведе т.нар. боди мас индекс - формула определяща взаимоотношението между теглото и височината. След това световните стандарти въведоха нов показател - коремната обиколка. Тя не беше избрана случайно, тъй като многогодишни сериозни проучвания установиха, че коремното затлъстяване е най-точният ориентир за риска на сърцето. Коремното затлъстяване е особено опасно за мъжете над 55-годишна възраст, защото мазнината “работи” като вътрешен враг, тя става самостоятелен орган и произвежда над 30 вредни вещества, които застрашават сърцето. Едни от тях са определени хормони, които увреждат черния дроб и променят химията на целия организъм. Други отключват диабет, трети изменят липидите, четвърти вдигат кръвното.
- Имаше навремето един девиз “Тичайте за здраве”. Това ли е разковничето за здраво сърце?
- Бащата на бягането за здраве - американецът Джим Фикс, умря още ненавършил 52 години, докато тича за здраве в парка. Фенка на този вид физически натоварвания беше и актрисата Джейн Фонда, на която й поставиха коронарни стендове сравнително рано. С една дума човек трябва да е много внимателен и да чете и слуша препоръки на по-компетентни хора. По-хубаво е един лекар да ти даде съвет, отколкото по интернет да четеш дали например трябва да правиш 10 000 крачки на ден или да тичаш 5 километра.
Най-препоръчително е физическото натоварване до умерена умора
Малко пресилено е един човек на 60 години да тича 5 километра. По-полезно е бързото ходене, плуването, колоезденето, гребането. Спортове, които не натоварват прекомерно сърцето.
- Много хора страдат от разширени вени. Какви са рисковете от тях?
- Препоръчва се на такъв пациент задължително да направи консултация със съдов хирург или с ангиолог. И двете специалности имат отношение към разширените вени - варикозата. Много е важно да се знае, че поведението на хора, които имат повърхностни вени, и такива, които имат и дълбоки разширени вени е съвсем различно. Препоръчително е едно изследване - доплер, при което специалистът може да ви каже за какви вени става дума. Ако са само повърхностни, те не са рискови.
Опасни са дълбоките разширени вени. При тях има риск от сформиране на тромб - кръвен съсирек. Най-вече тези, които са в бедрената част - такъв тромб може да тръгне да се движи в съдовата циркулация и за съжаление да предизвикат масивна белодробна емболия. Лечението е или хирургично, или за да се предотврати евентуално формиране на кръвен съсирек, се приемат медикаменти, които ще намалят съсирваемостта на кръвта. Но човек трябва много да внимава. За варикозата от много голяма полза са плуването и нежните водни масажи.
Румяна СТЕФАНОВА
