Д-р Румен Батакчиев е специалист по пневмология и фтизиатрия. През 2013 г. завършва медицина в Медицинския факултет на Тракийски университет, гр. Стара Загора. Преминава и допълнителна квалификация по Интервенционална пулмология.
Д-р Батакчиев е член на Българския лекарски съюз, Българското дружество по белодробни болести, Българското дружество по сомнология, Европейското респираторно общество и Американската торакална асоциация. Клиничните му интереси са в областта на интервенционалната пулмология, съвременната диагностика, лечение и профилактика на белодробните заболявания. Д-р Румен Батакчиев практикува в гр. Пловдив. Разговаряме с него за състоянието респираторна алкалоза и как можем да си помогнем.
- Д-р Батакчиев, какво е респираторна алкалоза?
- Най-точна дефиниция дава проф. Илучев в учебника „Основи на патофизиологията”: „Това е състояние, при което се понижава напрежението на въглеродния диоксид в организма, вследствие на отделянето му с повишени дихателни движения, спрямо метаболитните потребности”.
Дишането, както всички витални функции, се извършва автоматично, като нормалното дишане е неволеви процес, протичащ с нисък енергиен разход. Когато чувството за задух е клинично изразено, биха могли да участват и волеви елементи за контрол и корекция на дихателните движения. Тук значително влияние върху дихателната функция оказва и психо-емоционалното състояние на човек. Като пример можем да посочим, че често състоянието на страх предизвика задух.
- Кои са най-честите причини за развитие на това състояние?
- Най-честата причина за респираторната алкалоза е алвеоларната хипервентилация. Тя се характеризира с повтарящи се епизоди на повишаване на дихателните движения на човек като отговор на психично напрежение и страх.
Запекът и задухът често са поради дисфункция на щитовидната жлеза
В днешната действителност, на фона на ковид-пандемията, мнозинството от хората са подложени на психо-емоционален стрес. Тези с по-лабилна психика могат да разгърнат пълната картина на хипервентилационния синдром.
- Какво означава хипервентилационен синдром и с какво се характеризира?
- Най-точно определение за синдрома дава проф. Шишков в учебника си по психиатрия. По дефиниция хипервентилационният синдром (синдром на Da Costa) се проявява с остра и хронична хипервентилация. Той се характеризира с атаки от къси, експлозивни пристъпи на дълбоки вдишвания или изразена хиперпнея.
В резултат на това настъпват биохимични, вазомоторни и невро-мускулни изменения, като потръпвания по лицето, ръцете и ходилата, стигащи до тетанични гърчове, пристъпи на мускулна слабост в напречно набраздената мускулатура, до степен на парализи, виене на свят, обща слабост, сухота в лигавицата на устата, сърцебиене и склонност към колапс.
Често болните имат неприятни усещания за собственото си дишане, „глад за въздух“, чувство на задушаване и болка в сърдечната област.
- Какви са причините за този вид синдром и как повлиява процесите в човешкия организъм?
- В основата на хипервентилационния синдром стоят смущения от централно-нервен и невровегетативен произход. Хипервентилацията води до различно изразена хипокапния, алкалоза, намалено мозъчно кръвоснабдяване и последващи обменни смущения в мозъчните структури.
В състояние на хипервентилация минутният обем на вдишания и издишан въздух е повече от необходимото за биологичния статус в момента. Този тип дишане наподобява нормалното, което съпровожда физическото усилие. Причина за това е емоционалното пренапрежение, съпроводено от страх, а продължителната хипервентилация индуцира страхова невроза.
- Хипервентилационният синдром може ли да имитира други заболявания?
- Симптомите на задух, замайване, болка в гърдите, обща слабост и причерняване може да имитират пристъп на бронхиална астма, инфаркт и остър респираторен дистрес синдром. Според редица проучвания страхът и депресията могат да окажат въздействие върху вентилаторната функция.
В този смисъл, чрез емоционалния фактор, също може да се обясни нерегулярното дишане, наблюдавано по време на физически покой. Пример за това, че в контрола на дишането участват и емоционални фактори, е т.нар. мека хипервентилация, която се наблюдава при невротично болни хора.
Д-р Румен Батакчиев
- Каква е връзката между различните емоционални състояния и начина на дишане?
- Неслучайно древните гърци употребяват една и съща дума за диафрагма и психика – „phren”. Дишането при депресивни болни е потиснато, а при манийни разстройства – учестено. Когато опасността отмине, всички „въздишат с облекчение“, а при страх - „дъхът ни секва“. Враждебните и гневни хора дишат учестено.
Всяка емоция или дори ярка мисъл спира дъха, при което нерядко се напряга освен диафрагмата, и мускулатурата на гърба и корема. Неправилното дишане може да бъде свързано с няколко нереални и чисто субективни преживявания. Първото „нереално“ преживяване е, че активността при дишането не възниква съзнателно и съответният човек има чувството, че е обдишван.
Дълбокото въздишане се характеризира с удължени дихателни движения, което за разлика от нормалното се усеща като максимално дълбоко, уморяващо пациента, повтарящо се на честотни интервали дишане. Счита се, че това е проява на невроза от изчерпване, появяваща се след безрезултатно усилие и разочарование.
- Към какъв специалист трябва да се обърнем в такива случаи?
- Диагнозата може да се докаже, след като се осъществи консултация с пулмолог и психиатър. Ролята на пулмолога е да се отхвърлят други активни белодробни заболявания като причина за задуха.
- А в какво се изразява лечението?
- Стремежът е да се редуцират или изцяло да се премахнат пристъпите от задух, кашлица, хълцане – т.е., като цяло да се възстанови нормалното ритмично дишане. То, от една страна, е симптоматично и цели корекция на всяко отклонение по медикаментозен и немедикаментозен път. От друга страна, въздействието е отчасти етиологично – върху психогенния елемент, явяващ се в най-голяма степен причина за състоянието. Целта на това лечение е копиране на условията, които водят до пораждане на страх, тревожност и т.н.
Белодробната емболия също протича с тежък задух и кашлица
Те се явяват пусковият момент в отключването на психогенно обусловените дихателни разстройства. За целта се прилага терапевтична комуникация, при която пациентите формулират своя протест в думи, или го заменят с друг способ в съответната психотравмираща ситуация.
Друг начин за въздействие е преизграждащата психотерапия, чиято задача е да модифицира нерешимия конфликт. Чрез способите на рационалната психотерапия пациентите научават, че тяхното здраве или живот не са в опасност, а автогенният тренинг постига релаксация и регулиране на дихателния ритъм и съответно, разреждане и преустановяване на покашлянето и хълцането.
Други използвани способи за повлияване са: психосоматичния тренинг, провеждащ се на фона на музика, психоаналитичната терапия, както и груповата психотерапия, позволяваща изграждане на емпатия между хора със сходни оплаквания и проблеми. Фармакотерапията се прилага при пациенти с изразени психопатологични прояви, като преди всичко се използват анксиолитични и антидепресивни средства.
Рехабилитационните мероприятия са особено подходящи за страдащите от страхови състояния и реактивна депресия. За въздействие върху психоемоционалното състояние освен психичната от съществено значение е и физическата рехабилитация. Споменатите по-горе методи, както и дихателната гимнастика, биха могли да помогнат на пациента да изгради чувство на контрол, позволявайки му да редуцира страха.
И двата рехабилатационни подхода могат да дадат добри резултати за намаляване на сензитивността на пациента към разглежданите респираторни симптоми. Психосоциалното подпомагане също има своето място в лечебния процес, тъй като в хода на болестта при пациентите се повишава тяхната самоизолация, настъпва рестрикция в социалния им кръг, в резултат на което се отчита и влошаване на самочувствието им.
Деляна УЗУНОВА
