По данни на Световната здравна организация около 800 000 души се самоубиват всяка година. На всеки 40 секунди някъде по света човек слага край на живота си, а на всеки 3 секунди някой прави опит за самоубийство.

То е една от трите водещи причини за смърт при младите от 15 до 35 г., като всяко самоубийство засяга пряко минимум 6 човека. Семейството понася тежки психологически, социални и икономически травми. За превенцията на самоубийствата в България разговаряме с д-р Владимир Наков - главен асистент в отдел “Психично здраве” на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и психиатър с частна практика.   

- Д-р Наков, каква е статистиката за самоубийствата в България?

- Бяхме в средните нива на смъртност от самоубийства - между 10 и 20 на 100 000 жители. А през последните години самоубийствата в България намаляват, вече сме в ниските нива - под 10 на 100 000 жители. 

Според различните изследователи доброволно слагат край на живота си основно хора с психични заболявания - депресия, зависимост към някакви вещества или шизофрения. Разбира се, не всеки човек с психично заболяване е с риск да сложи край на живота си. Съответно няма гаранция, че житейските събития и социалните фактори няма да подтикнат да го направи и психично здрав човек. 

Георги Апостолов: Децата в депресия са в интернет, за да се скрият от реалността

- Защо някои хора са склонни да се разделят с най-ценното си притежание - живота?

- В такъв момент от живота им възникват така наречените непреносими житейски събития. Наглед те може да са дребни, незначителни, но да се окажат капката, която да прелее чашата. Това, което изпитват хората със суицидни мисли, е чувството на безнадеждност. Социално-икономическите фактори като безработица, нисък доход или тежък развод не са по-значими рискови фактори от психичното заболяване. При пациенти с шизофрения може да се появят халюцинации, които да влошат положението и да доведат до самоубийство. Понякога отчаянието и тъгата при хоспитализация в психиатрична болница също може да повишат риска. 

Рисков фактор е и злоупотребата с различни вещества - от алкохол до твърди наркотици. Негативните емоции в съчетание с импулсивност са друг рисков фактор. Наличието на тежко заболяване също може да повиши многократно риска от самоубийство, например терминална бъбречна недостатъчност и необходимост от хемодиализа, тумори, епилепсия, СПИН. 

- Как близките на човек със суицидни мисли могат да разпознаят предупредителните знаци, че той се готви за самоубийство, за да му помогнат навреме?

- Три са рисковите възрастови групи - деца и юноши, хора на средна възраст, възрастни над 65 г. Симптомите при всяка от групите са различни. Вероятността възрастните над 65 г. да имат тежко хронично заболяване е по-голяма и това увеличава риска от депресия или от появата на суицидни мисли. Други фактори са липсата на близки или на подкрепяща среда, внезапно оттегляне от активност (включително ходенето до магазина), липсата на интереси

При децата и юношите нещата протичат различно. За тази възраст е характерна импулсивност в действията, емоционална и афективна неустойчивост, нестабилна самооценка, липса на социални компетентности, общо понижен фон на настроението. Когато децата имат самоубийствени мисли или действия, обикновено в семействата им има физическо или психическо насилие. Точно насилието в семейството, особено психическото, е един от водещите фактори, който може да провокира самоубийствени действия. Под психическо насилие имам предвид заплаха, унижение, оскърбяващо наказание, свръхконтрол от страна на родителите или пък пренебрежение и липса на грижи. 

- Явно семейството на такова дете няма как да му помогне, а е причината за суицидните действия. Кой и как може да помогне тогава?

- Родителите на дете, което има суицидни действия, трябва да насочат погледа към себе си, към собствените си действия. А самото дете или страничен човек при домашно насилие би могъл да подаде сигнал към Агенцията за закрила на детето. Съществуват и телефони на доверието към различни неправителствени организации и към Българския червен кръст, които оказват помощ. Всеки човек, който забележи прояви на насилие в определено семейство, може да сигнализира. 

Проф. д-р Петко Маринов, д.м.: Предозирането с амфетамини и екстази може да коства живота

- Към какви медицински специалисти да се обърнем при проблем със суицидни мисли или действия?

- Не е задължително детето веднага да бъде насочено към психолог или детски психиатър. Преди всичко трябва да се изключи наличието на телесно заболяване, защото е възможно то да маскира психичното страдание. Едва тогава трябва да се потърси помощта на квалифициран психолог или на детски психиатър. Понякога обаче посещението при психиатър може да подейства зле на детето, тъй като част от пациентите, които посещават психиатъра, са хронични. Срещата с тях може да демотивира както родителите, така и детето. Те си представят, че и неговото заболяване ще доведе до същата хронична картина. Така допълнително може да се влоши ситуацията

Налице е чисто психологически феномен: “И аз ли ще стана такъв?! Пред мен няма бъдеще!”.

В случая може да помогне и общопрактикуващият лекар или човек, на когото детето има доверие. Но не е толкова лесно да се разговаря по тези въпроси, особено при първа среща, с непознат човек, въпреки че е специалист. Човекът не е в състояние в рамките на половин-един час да разкаже целия куп от проблеми, които са му се стоварили с времето. А когато се касае за депресия, тя засяга и волевата, и мисловната активност. Човек в такова състояние говори и мисли по-бавно, не може да изказва докрай изреченията си. 

Д-р Владимир Наков

- При депресия трябва ли непременно да се обърнем към психиатър?

- Категорично да. Депресията е водещото заболяване, при което пожизненият риск от самоубийствени действия е много голям. Налице е болестното повлияване на мислите, човек не може да намери изход. При мисъл за предстоящо събитие или дейност той не вижда нищо позитивно, а само черната страна на нещата. Депресията може с години да лиши човека от работоспособност.

- Понеже депресиите са много чести в днешно време поради огромния стрес, на който всички сме подложени, от деца до възрастни, може ли да се профилактира това състояние и тежките му последици?

- Рискът от самоубийства в състояние на депресия може да намали подкрепата от социалната среда на човека, да му създаде чувство за принадлежност. Такава роля играят духовни, религиозни и културни връзки. Например католическата религия е една от най-протективните по отношение на самоубийствата. В тази насока помага също обучението в умения за справяне и решаване на проблеми и конфликти, пълноценното използване на свободното време с различни смислени дейности. Но, да речем, използването на свободното време за посещения в мола не е конструктивна дейност, а разпиляване на собственото време. 

Един от най-рисковите периоди, през които човек може да посегне сам на живота си, е след излизане от психиатрично лечебно заведение и дори след изписване от всяка болница. За тези хора е изключително важна продължаващата грижа, осигуряването на мрежа от услуги в общността, която 

да ги подпомогне в процеса на възстановяване, за да се върнат отново в обществото. Освен това е важно превантивно да се обезопасят достъпните обществени места, които може да се използват за слагане край на живота. Понеже хората със суицидни мисли са склонни да действат импулсивно, ако им се предостави възможност да посегнат на живота си.  

- Има ли регламентирана помощ за хора, които вече са осъществявали самоубийствени действия?

- В момента не съществува система, която да проследява пациенти, посягали на живота си. Тъй като един от водещите начини за слагане край на живота е медикаментозният, човекът попада в токсикологията и след престоя в здравното заведение остава на практика без никаква институционална подкрепа. Той може да бъде подкрепен единствено от близките си, от тяхната активност зависи какво ще последва. Помощта се състои в откриването на проблема и в насочването на човека към психолог, психиатър или друг лекар. Обикновено човекът не може да се справи сам с проблема, защото зад него се крие психично заболяване, което му пречи да намери начин за справяне. Така че помощта трябва да дойде отвън. 

- Какво препоръчвате на човек със самоубийствени мисли и действия, който е потърсил вашата помощ?

- Един от ангажиментите на специалиста е сключването на така наречения антисуициден договор. Това не е формален документ, а устен ангажимент, основан на добра воля и доверие. Това е ангажимент на специалиста да бъде на разположение на пациента, ако стигне до интензивни мисли за самоубийство и не може да им се противопостави. Пациентът, от своя страна, трябва да се обади и да сподели. 

Силното ограничаване на калориите прави хората по-агресивни

Тези мисли трябва да се обсъждат със специалиста. Много важно както при депресия, така и при мисли за самоубийство е нещата да бъдат изговорени и да има външно коригиращо мнение. Когато суицидният риск е висок, професионалистът е длъжен да поеме този ангажимент. Единствено неговата намеса може да спре човека да посегне на живота си. 

Медиците са с най-рисковата професия

Отношението към самоубийствата е един от показателите за хуманност на едно общество. В България проблемът със самоубийствата почти не е разглеждан през годините. В бившия Съветски съюз темата е била табу. През 20-те години на ХХ век комунистите закриват съществуващия Център за анализ на социални аномалии, който се е занимавал и със самоубийствата. Оттогава е наложено табу върху проблема, върху воденето на статистика, върху проследяването и помощта за хора със суицидно поведение. В Голямата съветска енциклопедия думата самоубийство липсва. По същите идеологически причини думата е липсвала и в нашата енциклопедия в определен период от време. 

За съжаление, и българската психиатрия е правена основно по съветски модел. В учебника по психиатрия от 1973 г. няма отделен нито един ред за самоубийствата. Споменават се в главата за депресиите, но темата не се разглежда самостоятелно. Докато за олигофренията са отделени 11 страници. 

Едва преди 20 години в България е създадена суициднопревантивна програма, свързана с Национален план за психично здраве, насочваща какви действия да предприемат и общопрактикуващите лекари, и училищният персонал, и медийните професионалисти. Функционира секция към Европейската психиатрична асоциация, посветена на суицидологията. Българските психиатри ползват знанията на техните експерти. Но водеща в случая е личната инициатива на специалиста да се обучи и да ползва постиженията на съвременната психиатрична теория и практика. Проблемът със самоубийствата и тяхната превенция не е залегнал особено в психиатрията у нас, както и в медицината като цяло. 

Неслучайно медицинската професия е една от най-рисковите, свързани със самоубийства. Този феномен е изследван в САЩ, тъй като всеки ден един американски лекар загива от собствената си ръка. Най-тежко засегнати са професиите, свързани с комуникация с хора и огромен стрес. На първо място по самоубийства са лекарите, сред тях водещи в статистиката са психиатрите, а също анестезиолозите и стоматолозите, тъй като имат лесен достъп до отровни вещества. Ветеринарните лекари също са в рисковата група. В България няма статистика за броя на самоубийствата по професии. Отскоро въведохме допълнителна категория “професия” в картата, която отчита самоубийствените действия./zdrave.to        

Мара КАЛЧЕВА