Доц. д-р Атанас Мангъров е началник на Първо детско отделение към Инфекциозната болница “Проф. Ив. Киров” ЕАД в София. Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Доц. Мангъров е водещ консултант в редица престижни международни и местни научни организации, любимец на зрители, читатели и медии заради неговите достъпни коментари за детските инфекциозни болести и ваксинопрофилактиката.
Как става заразяването със салмонела? Колко опасна е тази бактериална инфекция? Как се овладява и с какво се лекува? Как да предпазим децата и себе си? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. д-р Атанас Мангъров.
- Доц. Мангъров, в началото на лятото да припомним на нашите читатели характерното за салмонелозата. Най-напред да ви попитам как става заразяването със салмонела?
- Източникът на заразяване със салмонела обикновено е орално-фекален, като особеното тук е, че инфектиращата доза е много висока. Т.е., човек трябва да изяде няколко милиона микроби, за да се получи заразяване. Най-честият източник са яйцата, но могат да бъдат и всякакви други месни продукти, растителни храни също, които са замърсени с животински фекалии.
- Но не може да се предава от човек на човека, нали така?
- От човек на човека може, но изключително трудно. За да се случи, трябва да има грубо фекално замърсяване. Като изключим бактерията салмонела-тиф, която причинява съвсем друго заболяване - коремен тиф. Това е антропоноза и засяга само хората. Другите салмонелози засягат както хора, така и животни, но основният резервоар са животните. Както споменах в началото, при салмонелозата инфектиращата доза е много висока, докато при шигелозите и дизентерията инфектиращата доза е много ниска. Там са достатъчни 10-20 микроба, за да се получи заразяване. Истината е, че дизентерията е болест на ниската хигиена, защото се причинява от човешко фекално замърсяване, докато от салмонелози обикновено заболяват чисти, добре гледани деца, с няколко баби и т.н.
- Какви са първите признаци при салмонелоза? По какво да я разпознаем?
- На практика салмонелозите са неразличими от другите остри чревни инфекции. Защото и те протичат с температура, повръщане, диария, болки в корема, обща отпадналост, втрисане. Много често в изпражненията има примес на кръв и слуз.
По това можем да кажем само, че става дума за бактериална чревна инфекция, а не конкретно за салмонела. Иначе въз основа на клиничните признаци никой не може да отдиференцира дали става дума за салмонела или за кампиобактер, или за дизентерия, или за ешерихия коли...
Доц. д-р Атанас Мангъров
- Т.е., като дойдат при вас и направите изследвания, чак тогава можете да потвърдите диагнозата салмонелоза, така ли?
- Не съвсем. Може да се предполага. Както казах, като доведат някое добре гледано, чисто дете, което има кръв и слуз в изпражненията, най-често излиза, че е заразено със салмонела или кампиобактер. Докато ако доведат някое мръсно, занемарено дете, тогава обикновено излиза, че е заразено с дизентерия. Но изключения, както се казва, се срещат и в най-добрите семейства.
- Доц. Мангъров, тежко заболяване ли е салмонелозата?
- Както при всяко заболяване, така и при салмонелозата има леки и тежки форми. Понякога се наблюдават т.нар. салмонелни токсикоинфекции. Това се получава, когато храни, които са замърсени със салмонели, в които има животинско фекално замърсяване, не са съхранявани както трябва. В такива случаи тези салмонели са се намножили и са отделяли специфичните токсини, които те произвеждат. И когато човек консумира такава храна, той получава хранително отравяне от токсина, който е натрупан в храната и е произведен от салмонелите. При тези случаи симптомите настъпват много бързо, в рамките на няколко часа до едно денонощие максимум. Но тъй като салмонелите сами по себе си могат да причинят чревна инфекция, успоредно с това се наблюдава и инфектиране на храносмилателния тракт със салмонели. В крайна сметка се получава това, което се нарича хранителна токсикоинфекция. Т.е., хем интоксикация от натрупания токсин, хем инфектиране със салмонели.
Докато при една обичайна салмонелоза, при един салмонелозен гастроентерит, обикновено инкубацията е в рамките на една седмица. За разлика, пак казвам, от салмонелните токсикоинфекции, където симптомите настъпват много бързо.
- Какво се предприема най-напред като терапия?
- Първото нещо, което се предприема при салмонелоза, е следното: ако има симптоми на дехидратация, трябва да се положат усилия да се овладее. Това може да стане с перорална рехидратация, т.е., да се пият специални разтвори. Те са по формулата на Световната здравна организация - глюкозо-солеви разтвори, които се резорбират много бързо. Получава се ефектът на венозно вливане, но през устата.
Ако обаче положението е неовладяемо, ако дехидратацията е много тежка, или диарията и повръщането са интензивни, тогава се правят венозни вливания. Другото, което трябва да се направи в такава ситуация, е болните да останат на строга диета. Ако става дума за кърмачета, майката трябва да продължи да ги кърми. Ако са бебета на изкуствено хранене, има специални диетични храни в случай на диария. А по-големите деца, както и възрастните трябва да останат на строга диета, което ще рече, че могат да ядат само бисквити, солети, сухари - нищо друго.
- А не се ли прилага и антибиотично лечение?
- Както казах, основната терапия се изразява в рехидратация и в диетично хранене. Това, което искам да изтъкна, е една особеност на салмонелите - това, че те не са чувствителни към антибиотично лечение. Затова използването на антибиотици при салмонелоза не намалява нито тежестта, нито продължителността на заболяването.
Другата особеност е тази, че обикновено салмонелозите протичат с продължителни диарии с вълнообразен ход. Т.е., затихват, обострят се - като една салмонелоза може да продължи 2-3 седмици.
Ако има доказана салмонелоза, най-добре е да не се дава антибиотик. Всъщност при такива кървави диарии, които обикновено са бактериални, е необходимо да се изчака. И евентуално, ако се докаже причинител, който може да се лекува с антибактериални средства, тогава да се прибегне към антибактериално лечение. Такива бактериални инфекции са само шигелозите, кампиобактерът и холерата, каквато, Слава Богу, у нас няма. Но при всички останали случаи антибактериалното лечение не намалява нито тежестта, нито продължителността на заболяването.
Яна БОЯДЖИЕВА
