Проф. д-р Явор Енчев, д.м.н., е началник на Клиниката по неврохирургия на Университетска болница „Св. Марина”, гр. Варна; заместник-председател е на Българското дружество по неврохирургия и водещ експерт в областта на неврохирургичното лечение на болестите на гръбначния стълб – спинална хирургия. Проф. Енчев ръководи клиниката от нейното основаване през 2011 г. Преподава в МУ-Варна.
Той се дипломира с пълно отличие в Медицински университет - София през 2000 г. и печели наградата „Златен Хипократ”, която му дава правото да специализира безплатно избрана от него специалност. Без колебание избира кариерата на неврохирург.
Важен период от многобройните му специализации по света е петмесечният стаж в Хелзинки при един от най-големите специалисти по мозъчни аневризми - проф. Юха Хернесниеми от Финландия. Учи хирургични техники за операция на съдови малформации при проф. Хелмут Берталанфи в Германия. Ученик е на проф. Шизуо Ой - световен авторитет в детската неврохирургия.
С д-р Явор Енчев разговаряме за възпалителните заболявания на гръбначния стълб, за които се знае твърде малко. По тази и още причини болните често се диагностицират късно и освен това се лекуват неправилно.
- Проф. Енчев, да започнем със стандартния въпрос: в какво се изразяват възпалителните заболявания на гръбначния стълб?
- Става дума за т.нар. вертебрални остеомиелити (възпаление на прешлените), спондилодисцити (възпаление на прешлените и на междупрешленния диск) и епидурални абсцеси (гнойна колекция в гръбначно-мозъчния канал). Те могат да бъдат неспецифични, предизвикани най-често от стафилококи.
Или специфични, дължащи се на причинителя на туберкулозата. В тази връзка искам да отбележа, че в последните десетилетия се наблюдава завръщане на туберкулозата и тя вече е мрачна реалност, включително и ангажирайки гръбначния стълб. Има още една отделна група възпалителни заболявания на гръбнака, става дума за постоперативните усложнения, те обаче не са обект на настоящото интервю.
- Каква е честотата на спондилодисцитите?
- В миналото са смятани за редки заболявания, но, за съжаление, в последните години честотата им значително нараства в страната. Като причини могат да се отбележат застаряващото население, нарастващият брой неосигурени пациенти, ниската здравна култура и лошите социално-битови условия на живот при някои хора, самодиагностиката и самолечението, късното търсене на лекарска помощ.
А оттам и ненавременната диагноза и погрешно лечение на други възпалителни заболявания в човешкото тяло. Ето защо възпалителните заболявания на гръбначния стълб трябва винаги да се имат предвид при диференциалната диагноза на болестите на гръбнака.
- Как възникват възпаленията на гръбнака?
- Те най-често са последица на други нелекувани възпалителни заболявания. Защото възпалението се прехвърля в прешлените или диска посредством кръвта или уроинфекции, белодробни възпаления, зъбни инфекции, ендокардит, тромбофлебит или по съседство при заболяване на околните меки тъкани.
При кръвно разпространение тромб от бактерии запушва хранещата артерия на прешлена или по-рядко инфекцията се прехвърля от възпалени вени около прешлените. Вследствие на това в прешлените се оформят гнойни колекции, които разрушават костната им структура, а впоследствие възпалението ангажира междупрешленния диск и околните меки тъкани.
- При какви оплаквания пациентите трябва да се усъмнят, че вероятно имат възпаление на гръбнака или спондилодисцит, за да търсят лекарска помощ?
- Пациентите обикновено се оплакват от силна болка в шията, кръста или гърба, със или без провеждане на болката по ръцете, гърдите или краката. Болката се усилва при движение и това е причина пациентите да заемат принудителна поза. Типично пациентите се будят нощем при завъртане в леглото. Част от тях са с висока температура, липса на апетит и загуба на килограми.
- Как се диагностицира спондилодисцитът?
- Диагностиката се базира на лабораторните и образните изследвания. От лабораторните изследвания са важни стойностите на С-реактивния протеин и невинаги тези на левкоцитите: силно завишени, те са неспецифичен белег на активен възпалителен процес. От образната диагностика с най-голяма информативна стойност е ЯМР-изследването с данни за гнойни колекции в прешлените, диска и паравертебралните меки тъкани и мускули, допълващо се от КТ-изследването, с данни за костна деструкция и променена конфигурация на гръбнака.
Проф. д-р Явор Енчев
- Проф. Енчев, в какво се изразява лечението на спондилодисцита?
- Лечението на спондилодисцита има два аспекта - консервативно антибиотично и оперативно лечение. Лечението с антибиотик е задължително, независимо дали ще е в съчетание с операция, или не. Много рядко разполагаме с антибиограма, за да преценим кой е точният бактериален причинител и към кои конкретни антибиотици е чувствителен. Ето защо антибиотиците, които се прилагат, са широкоспектърни и се поставят венозно в продължение на 4-6-8 седмици, при ежеседмичен контрол на С-реактивния протеин.
При туберкулозните възпаления на гръбначния стълб се прилага специфично лечение с туберкулостатици за период от около 6 месеца, при следене за токсични реакции. Оперативното лечение се осъществява при пациенти с разрушаване на прешлените и последваща гръбначна нестабилност. Както и при такива с неврологична симптоматика - болка и парези.
Гнойната колекция в гръбначния канал, известна като епидурален абсцес, е друга индикация за неврохирургично лечение. Оперативното лечение позволява бързо функционално възстановяване и предотвратява деформирането на гръбнака, както и евентуалните последващи увреди на гръбначния мозък и гръбначно-мозъчните нерви. Оперативното лечение има за цел евакуация на гнойната колекция, стабилизация на гръбнака в зоната на разрушените прешлени и премахване на компресията на притиснатите гръбначен мозък и нерви.
Операцията се извършва в два етапа. В първия се осъществява стабилизиране на гръбнака с транспедикуларна винтова стабилизация в лумбален и торакален отдел, и с кейдж и плака в шиен отдел. Вторият етап включва евакуация на гнойта и декомпресия на притиснатите гръбначен мозък и нерви.
Опасни навици, които разрушават гръбначния стълб всеки ден
- Как протича постоперативният период при тези болни?
- В първия следоперативен ден на болните се осъществява контролно КТ-изследване, което да оцени постигната декомпресия и стабилизация. След това се отстранява оперативният дренаж и пациентът се вертикализира и раздвижва. Три-четири дни след операцията болният се изписва, като антибиотичното лечение продължава до нормализиране на С-реактивния протеин в домашна среда.
- А какво включва рехабилитацията на болни със спондилодисцит?
- Болните, оперирани по повод спондилодисцит, трябва да бъдат физически активни следоперативно, за да се намали рискът от тромбофлебит на долните крайници. Тези, които имат тежка отпадна неврологична симптоматика, се нуждаят от активна рехабилитация.
- Съществува ли профилактика на спондилодисцита?
- Ясно дефинирана и общоприета профилактика на спондилодисцита липсва. В литературата обаче се препоръчва повишено внимание при болни с диабет, уро- и нефроинфекции, както и при пациенти с продължително проточили се инфекциозни заболявания.
Рискът при тези болни за развитието на възпалителни заболявания на гръбнака е по-голям. Позволете съвсем в заключение да отбележа, че едно от най-добрите места за лечение на тези заболявания е Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Марина”, гр. Варна.
Яна БОЯДЖИЕВА