Лято е. Време е за почивка. Тръгвате. Децата също. В ума на всеки върви различна “лента” с въпроси: Ще почиваме ли, ще играем ли, ще се забавляваме ли, ще има ли палави закачки, ще има ли романтични изненади, ще има ли еротични наслади? Ще наваксаме ли пропуснатото в леглото? Дали пък да не забия едно лятно “парче”? Кой ще разбере? Малко свежест би била добре дошла!
Лятото ли ни подканва към забавления и наслади, или незадоволените нужди търсят начин да се случат?
Често чувам от клиентите си такива разсъждения и въпроси:
“Обичаме се, а вече рядко правим секс. Твърде сме натоварени, стресирани и уморени, вечер се сгромолясваме в леглото. Няма време и сили за секс! А и откакто децата се родиха, отворихме вратата на спалнята. Смятаме, че е нормално да загубим желанието с годините. Вече сме свикнали един с друг, като приятели сме - няма я тръпката като в началото”.
“Постоянната сексуална активност възможна ли е в семейния живот? Не е ли по-важно, че се уважаваме, спокойно ни е един с друг и живеем добре? Толкова ли е важно да правим секс? Дори на/след тези години?”.
“Смятате ли, че ако подобрим организационните си умения и подредим приоритетите си, ще освободим време за секс?”.
“Ако се науча да разговарям за секс с партньора си и свободно изразявам това, което искам, ще се радвам ли на удовлетворяващи интимни изживявания?”.
“Какво ще кажете да правя необвързващ секс с някого? Така хем ще запазя семейството си, хем ще задоволя нуждите си - то и без това сексът е само нужда на тялото, не е кой знае какво”.
Това са въпросите, които задават партньорите в двойката, когато се обичат, искат да съхранят връзката си, искат да живеят пълноценно и активно. Надявам се в следващите редове да успея да отговоря на част от тях и да разкажа за разликата между любовта и еротичното желание.
За да влезем в темата, ще използвам един тип въпроси, които много харесвам, защото имат полза поне в две посоки - хем карат човек да осъзнае нуждата си, хем да открие своя начин как да я задоволи. И понеже ми харесаха въпросите, които Естел Перел задава в книгата си “Еротичната интелигентност“, ще ги цитирам:
“Какво е чувството, когато обичате някого? А когато го желаете? Как това чувство е различно? Добрата интимност винаги ли води до добър секс? Защо така често преходът към родителство вещае еротична катастрофа? Защо забраненото е толкова еротично? Възможно ли е да искаме това, което вече имаме?”.
Противоречията на човека
Като човешки същества ние имаме потребност от сигурност, която ни движи към дълготрайно обвързване, но в същото време имаме потребност от въодушевление и приключение. Искаме дълготрайните ни взаимоотношения да са сигурни и романтични, емоционално и сексуално удовлетворяващи. Под тежестта на тези изисквания връзката се огъва. Искаме от партньора си, от една страна, въодушевление, очакване и желание, а, от друга - комфорт и стабилност.
Къде е противоречието? То е в това, че любовта и сексуалното желание имат различна природа и за да се случат, е необходимо да извършим действия, които на пръв поглед са несъвместими и взаимно изключващи се. Казано с други думи, за да запазим връзката си, е нужно да въведем малко риск в сигурността, мистерия в познатото и новост в дълготрайното.
Как да направим така, че едновременно да сме отговорни и грижовни към партньора си, да сме близки и да се познаваме, като в същото време запазим еротичното удоволствие, за което е нужна непредсказуемост, загадъчност и дистанция?
Някои уточнения
Докато градим интимност, близост и сигурност, е възможно да объркаме любовта със сливането. За да създадем интимна връзка, опознаваме другия, сближаваме се с него, постепенно се приближаваме и заставаме до него. Той прави същото по отношение на нас. Опознавайки се, губим дистанцията помежду си. А за да запазим стремежа си към другия, между двама ни трябва да има разстояние за преминаване. Еротиката изисква отделеност. Тя се случва в пространството и празнотата между мен и другия. Можем ли да понесем тази несигурност?
Природата на еротичното желание
“За много хора, пише Естел Перел в същата книга, любящата и всеотдайна връзка е наистина голям стимул за сексуално желание. Партньорите се чувстват приети и обгрижени и тази сигурност им позволява да се чувстват свободни. Доверието, което идва с емоционалната близост, спомага за еротичния апетит. Но какво се случва всъщност? Нарастването на емоционалната близост е придружена с намаляване на сексуалното желание“.
Защо?!?!?!?! - питат двойките.
Намаляването на желанието е свързано с нарастването на емоционалната близост. Липсата на секс не е резултат от липса на близост, а е резултат от начина, по който създаваме близост. Заради начина, по който създаваме близост, губим усещането за свобода и автономност. А свободата и автономността са предпоставки за сексуално удоволствие.
Любовта се крепи на отдаване и автономност
Нуждата да сме с някого съществува редом с нуждата ни да сме отделени. Не може да имаме връзка при твърде далечно разстояние, но не може да има връзка и при липса на разстояние. Когато сме се слели с другия, всъщност няма с кого да се свържем. Отделеността е условие за връзката - това е основният парадокс в интимността и секса. Как да се свържем и да останем независими е централната тема във взаимоотношенията. Сексуалната активност в началото на връзката е възможна, защото двамата партньори не се познават (нито физически, нито емоционално). Те се желаят, защото помежду им има дистанция и граници, защото са две отделни човешки същества. Пространството между тях дава въздух на огъня да гори. Другостта на другия е факт, разстоянието - също.
Любовта и връзката включват отговорност, грижа, задължения, отдаденост. Колкото повече се грижим за партньора си и той за нас, толкова повече намалява еротичното желание един към друг и изчезва игривото търсене на наслада. Загрижеността, която преживяваме един за друг, ни пречи да се фокусираме върху нуждите си, да се чувстваме спонтанни, безгрижни, сексуално живи. И сексът изчезва...
Възможно ли е да се завърне?
Да! Как?
Ще прочетете в следващата статия.
Борянка БОРИСОВА, психолог
