Пандемията от наднормено тегло завладява все повече съвременния свят. И все повече хора се опитват да отслабнат, като се доверяват на драстични диети, но те се оказват с краткосрочно действие, а водят и до тежки последици за здравето на човека. Управлението на теглото е взаимодействие на биология, хормони, психика и начин на живот. Тялото не е машина.
Хранителното поведение се регулира от хормони, не само от силата на волята. Често причината да не се свалят килограми, въпреки реалния калориен дефицит, е скрито заболяване. Как трябва да процедира пациентът, когато опитите му да отслабне не дават резултат и кое ни кара да пълнеем - в интервюто с гастроентеролога д-р Десислава Димитрова.
Визитка♦ Д-р Десислава Димитрова завършва с отличен успех медицина в Медицинския университет в Пловдив. Интересът й към гастроентерологията я отвежда в УМБАЛ "Пълмед", където придобива и специалността си. От 2024 г. до момента е част от екипа лекари в Отделението по гастроентерология на МБАЛ „Света Каридад”, Пловдив. Д-р Димитрова е гастроентеролог с професионални интереси, насочени към функционалните нарушения на гастроинтестиналния тракт, в частност синдром на раздразненото черво, както и към метаболитните и чернодробните заболявания. Работи активно в областта на съвременните диагностични и терапевтични подходи, с фокус върху персонализираната медицина. |
- Д-р Димитрова, напълняването ни изглежда като проста математика: ядеш повече – напълняваш, ядеш по-малко – отслабваш. Защо тази стандартна формула престава да работи след първите няколко опита?
- Проблемът е, че тялото ни не е калкулатор, а сложна биологична система, която възприема хроничния енергиен дефицит като заплаха за оцеляването си. Вместо да гори мазнини, организмът активира т.нар. метаболитна адаптация. В този режим базалният метаболизъм се забавя, щитовидната жлеза понижава активността си, а митохондриите преминават в „икономичен режим“. Така се стига до парадоксален резултат – човек приема минимално количество храна, но тялото му гори още по-малко, съхранявайки всяка калория.
- Какви са скритите механизми, които буквално „заключват“ метаболизма и ни пречат да редуцираме теглото си?
- Съвременните ендокринни алгоритми показват, че при продължително ограничаване на калориите се активира оста хипоталамус – хипофиза - надбъбречни жлези. Повишеният кортизол сигнализира на тялото, че се намира в стресова ситуация. В този режим организмът започва да пази мастните депа, особено в коремната област, защото ги възприема като стратегически резерв. Едновременно с това настъпва спад в активния хормон на щитовидната жлеза Т3. Това директно намалява скоростта на изгаряне на енергия и създава усещане за умора, студени крайници и задържане на тегло, независимо от рестрикциите в храненето.
- Как се развива този „хормонален капан” – инсулин, лептин и кортизол? Защо прави диетите ни неефективни?
- Тялото реагира не само на количеството храна, но и на сигналите, които тя изпраща. При чести рестриктивни диети се развива инсулинова резистентност, дори при хора, които не преяждат. Клетките спират да отговарят адекватно на инсулина, а панкреасът започва да отделя повече от него. Високият инсулин блокира липолизата – процеса на разграждане на мазнините. Паралелно с това се развива лептинова резистентност и мозъкът престава да разпознава сигналите за налична енергия. Ядете малко, но тялото ви се държи така, сякаш гладува. Кортизолът затваря този порочен кръг, като насочва всяка налична енергия към складиране, а не към изгаряне.
- Каква е ролята на митохондриите в този процес и защо простото намаляване на калориите само задълбочава проблема?
- Митохондриите буквално намаляват ефективността си в отговор на хроничния дефицит. Това означава, че от едно и също количество храна се произвежда по-малко енергия и повече се складира като мазнина. Тялото се научава да оцелява с по-малко, но цената е натрупване на тегло и постоянна умора. Тук не става въпрос за липса на дисциплина, а за биологична защита. Ако просто намалите още калориите, само задълбочавате проблема – метаболизмът се адаптира още повече, хормоналният дисбаланс се засилва и всеки следващ опит за отслабване става по-труден. Истинският проблем не е количеството храна, а сигналът за оцеляване, който изпращате към тялото си всеки ден.
- Посочвате, че ако пренебрегваме червата в борбата с килограмите, пропускаме най-важния орган. Какво е тяхното отношение към това дали приетата храна ще се превърне в енергия или в мазнини?
- Червата не са просто тръба за храносмилане; те са активен ендокринен и имунен орган. Тук ключова роля играе т.нар. инкретинов ефект и хормони като GLP-1, които регулират апетита и метаболизма. Когато диетата ни е бедна на фибри и разнообразие, този фин механизъм отслабва. Сигналите за ситост започват да закъсняват, а инсулиновият отговор става хаотичен. В такова състояние тялото губи способността си да прецени правилно кога разполага с достатъчно енергия и кога трябва да спре.
- Могат ли бактериите в нас буквално да ни карат да пълнеем, дори когато се храним с „лека“ храна? Напоследък често се говори за ролята на микробиома при редица важни процеса в организма.
- Това е един от най-големите парадокси в съвременната гастроентерология. Когато балансът в микробиома е нарушен, тялото преминава в състояние на метаболитна неефективност. Определени бактериални съотношения, като например повишения относителен дял на Firmicutes спрямо Bacteroidetes, са пряко свързани с по-висока способност за ферментация на иначе трудно разградими въглехидрати.
Резултатът? Образуват се късоверижни мастни киселини, които се абсорбират и добавят „скрита“ енергия към баланса ни. Така дори при хранене с привидно лека и нискокалорична храна организмът може да извлича повече калории, отколкото очаквате, което поддържа или дори увеличава мастните депа.
Д-р Десислава Димитрова
- Какъв е механизмът на т.нар. микробиомно-медиираното напълняване?
- Според последните концепции в гастроентерологията и метаболитната медицина червата функционират като активен ендокринен и имунен орган. При дисбиоза се наблюдава повишена интестинална пермеабилност (пропускливост). Това позволява преминаване на бактериални компоненти, като липополизахариди, в системната циркулация.
Тези молекули индуцират нискостепенно хронично възпаление, което е пряко свързано с инсулинова резистентност и нарушена митохондриална функция. В тази среда клетките губят способността си ефективно да използват мазнините като енергиен източник, а организмът се насочва към тяхното складиране. Когато пациентът съобщава, че се храни ограничено, но не редуцира тегло, това не трябва да се интерпретира като липса на дисциплина, а като клиничен сигнал за нарушена метаболитна адаптация, която изисква системен, а не рестриктивен подход.
- След като рестриктивните диети често само влошават проблема, какви са реалните клинични стъпки за възстановяване на енергийния баланс?
- Възстановяването изисква комплексен подход, насочен към няколко ключови системи едновременно. Първата стъпка е модулация на чревния микробиом. Когато имаме доказана дисбиоза, е задължително да увеличим приема на разтворими и ферментиращи фибри, както и да осигурим голямо хранително разнообразие. Целта ни е да редуцираме т.нар. метаболитна ендотоксемия и да върнем бактериалния баланс. Паралелно с това трябва да подкрепим бариерната функция на червата. Здравата лигавица е ключът към спирането на онова нискостепенно възпаление, което стои в основата на инсулиновата резистентност.
- Можем ли и как да повлияем на гликемичния отговор и на работата на черния дроб, за да превключим тялото от режим „складиране“ към режим „изгаряне“?
- Тук решаваща роля играе режимът с нисък гликемичен товар, съчетан с адекватен прием на качествени протеини и мазнини. Това помага за стабилизиране нивата на кръвната захар след хранене и намалява хиперинсулинемията. Не трябва да пренебрегваме и чернодробната функция. Наличието на метаболитно-асоциирана стеатозна чернодробна болест напълно променя начина, по който организмът обработва въглехидратите и липидите. Когато черният дроб е затруднен, е необходим специфичен терапевтичен подход, за да се възстанови митохондриалната активност. Клетъчната енергетика е сърцето на метаболитната гъвкавост – ако митохондриите не работят добре, тялото винаги ще предпочита да складира мазнини вместо да ги окислява.
- Кои са малките, но фундаментални промени в ежедневието, които всеки от нас може да направи, за да подпомогне този сложен процес?
- Има няколко „златни правила“, които променят правилата на играта. Винаги съветвам пациентите да започват храненето си със зеленчуци – фибрите в началото забавят абсорбцията на глюкоза и модулират инкретиновия отговор. Това води до по-нисък инсулинов пик и по-дълга ситост. Друг критичен момент е да не се приемат въглехидрати изолирано – комбинирането им с протеини и мазнини стабилизира метаболитния отговор. И, разбира се, трябва да се ограничат течните захари. Подсладените напитки натоварват директно черния дроб и форсират липогенезата (създаването на мазнини).
- Времето на хранене също ли е толкова важно, колкото и самият състав на храната?
- Категорично, да. Постоянното „похапване“ държи инсулина хронично повишен, което е пагубно. Трябва да даваме време на тялото – интервали от 3 до 4 часа между храненията позволяват на организма най-после да премине в режим на използване на енергийните резерви. Трябва да сме особено внимателни с вечерното хранене; късните и тежки вечери, натоварени с въглехидрати, са свързани с най-неблагоприятния метаболитен отговор. В крайна сметка всичко опира до поддържане на микробиомното разнообразие чрез различни растителни източници. Това е универсалният ключ към дългосрочната метаболитна регулация.
- Трябва ли преди да започнем тези промени, да си направим и по-специфични изследвания?
- Оценката на щитовидната функция и оста хипоталамус – хипофиза - надбъбречни жлези е абсолютно задължителна при пациенти с резистентност към редукция на тегло. Трябва да разберем дали механизмът на микробиомно медиираното напълняване не е влязъл в ход – там, където специфични бактерии ферментират въглехидратите до мастни киселини и тялото буквално извлича повече калории от порцията, отколкото би трябвало. Без тази обективна диагностика всяко усилие може да бъде саботирано от биологията ни.
Милена ВАСИЛЕВА
