Смъртността при делир е 20%, защото пияните ги карат в психиатриите, а не в реанимация. За този проблем алармира д-р Цветеслава Гълъбова - директор на Държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски” в Нови Искър на среща между лекари от водещи болници и представители на “Анонимни алкохолици” в София.
“У нас няма разбиране, че зависимите имат нужда от нормални клиники. В момента те са принудени да се лекуват в психиатриите, тъй като в международния класификатор на болестите на СЗО алкохолизмът е психиатрично заболяване”, уточни д-р Гълъбова.
“По проблема с болничното лечение на хора със зависимости не се прави нищо. Делир при алкохолнозависимите с остра интоксикация трябва да се лекува в звената за интензивни грижи, а не в психиатриите, където няма условия за това. Заради тоталния отказ на екипите да приемат за лечение алкохолик в тежко състояние в България смъртността при делир е 20%”, обясни д-р Гълъбова.
И психиатрите са съгласни, че ползата е огромна от групите за взаимопомощ на бивши и настоящи алкохолици. Те имат по-дълготраен ефект от лечението в психиатрични отделения. След изписване пациентите с алкохолна зависимост често се връщат към злоупотреба, защото попадат в същата среда и защото алкохолизмът е хронично заболяване. Те обаче могат да
поддържат трезвостта си с десетилетия
и да продължат възстановяването си в групите за взаимопомощ на “Анонимни алкохолици”, потвърдиха единодушно експертите по лечение на зависимости.
“Удивен съм да видя на едно място толкова алкохолици с дълга трезвост по 4, 7, 10, 15, 24 години, защото при нас в отделенията алкохолнозависимите се връщат с рецидив след няколко месеца до една година за ново лечение”, заяви Красимир Костадинов, психиатър във Военна болница.
“На фона на всеобщата деструкция на обществото и влошените междуличностни контакти отношенията в “Анонимни алкохолици” са човешки и топли. Убедена съм в ползата от работата на тази алтруистична общност”, заяви доц. Соня Тотева, дългогодишен директор на Националния център по наркомании и съосновател на “Анонимни алкохолици” в България през 1989 г.
В другите държави лечението от алкохолизма е държавна политика. При извършено престъпление в пияно състояние на нарушителя се предлага
или да влезе в затвора, или да посещава сбирки
на “Анонимни алкохолици”. Това припомни д-р Владимир Николов, директор на Националния център по наркомании.
“Вече от няколко години в Държавната болница за активно лечение на наркомании и алкохолизъм в Суходол редовно се провеждат сбирки на “Анонимни алкохолици” и на “Анонимни наркозависими” и ние работим с тези хора заедно в помощ на пациентите”, допълни Николов.
Сбирки с лежащоболни пациенти се провеждат вече в пет от общо 12-те психиатрии, в които има алкохолнозависими. Това са психиатричните отделения на болниците в Раднево, Кърджали, Враца, Варна, София и др.
“Лекарите ми спасиха тялото в многобройните ми влизания в болница за детокс след запой, а “Анонимни алкохолици” ми спасиха душата”, разказа Таня С., която живее без рецидив от 9 г.
“Анонимни алкохолици” е общност на мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето. Няма такси или вноски за членуване; общността се издържа сама чрез собствените си волни дарения.
Главната цел на хората в общността “Анонимни алкохолици” е да останат трезви и да помогнат на други алкохолици да достигнат до трезвост.
За организацията
В света има над 120 000 групи на “Анонимни алкохолици” с повече от 2 млн. души. В България сбирки се провеждат в София, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Гоце Делчев, Плевен, Велико Търново, Хасково, Сливен, Ямбол и др. Информация за точните дни и часове на сбирките по градове може да се види на интернет страницата на “Анонимни алкохолици” www.aa-bg.dir.bg.
Мара КАЛЧЕВА
