В наши дни глобализацията и съвременният начин на живот извеждат на преден план проблеми, с които човечеството не се е сблъсквало до този момент и в такъв мащаб. Редица от сърдечносъдовите и метаболитни усложнения, последица от затлъстяването, са водещи причини за смъртността в световен мащаб и са се превърнали в основно предизвикателство пред общественото здравеопазване.
Според европейската статистика най-висок дял българи с наднормено тегло има във възрастовата граница 65-74 г. - около 22% от общия брой на хората с проблеми с килограмите у нас. Други 20% от затлъстелите българи са на възраст 45-64 г. Най-нисък е процентът на българите с наднормено тегло във възрастовите групи от 18-24 г. - около 5, и от 25-34 г. - около 6%.
“През различните епохи идеята за наднорменото тегло и затлъстяването преминава през формирането на различни концепции - от схващането за защитен механизъм, през символиката на плодовитостта и благосъстоянието, иронизирането и стигматизацията, до понятието “болестно състояние” и неговите негативни последици върху здравето на човека.
Историческият преглед, от древността до наши дни, би подпомогнал осмислянето и оценяването на причините за все по-ранното начало на затлъстяването днес - още в детска възраст, улесняващи разработването на диагностичен алгоритъм за ранна превенция на късните сърдечносъдови и метаболитни усложнения, както и прогнозирането на неговото развитие в бъдеще”, коментира ендокринологът и диeтолог д-р Маргарита Виткина.
- Д-р Виткина, само родителите ли са виновни за наднорменото тегло на децата си?
- Около 30% от децата в ученическа възраст са затлъстели според данните на най-новото изследване за наднорменото тегло. Данните са за Югоизточна Европа и България е част от този проблем. Той води след себе си проблеми със сърцето в по-късна възраст, затова сме и в горната част на таблиците по заболеваемост и смъртност от инфаркти и инсулти. Всички сме разтревожени от тази статистика. Тя изглежда много негативна. Въпреки това аз съм оптимист и вярвам, че можем да ги коригираме. Необходимо е да променим ниската двигателна активност, както и прекомерното гледане на телевизия. Едно дете до 7-годишна възраст не трябва да прекарва повече от 40 минути пред екрана. От 7 до 10 години - около час. Между 10 и 14 години не повече от час и половина, а за всички нас - не повече от 2 часа.
Каквото и да направи държавата за храненето в детските градини и училищата, родителите трябва да разберат, че бързите храни са вредни за децата им.
Много въглехидрати, прекомерно много мазнини - това е бързата храна. Нищо полезно за организма ни. И никакво движение - само седене пред телевизора, пред компютъра, с поглед в телефона. А толкова много можем да направим за себе си и децата си с една половинчасова разходка в парка поне, на чист въздух, сред зеленото...
- Наистина ли затлъстяването вече е причина №1 за смъртност?
- 33% от българите са със затлъстяване, 37 на сто са с наднормено тегло. Като ги съберем, излиза, че 70% от българите нямат нормално тегло. Затлъстяването е причина номер едно за съкращаването на живота - по-голям рисков фактор от пушенето и високото кръвно налягане. Учените доказаха, че прекомерното наднормено тегло води до 47% повече загубени години живот в сравнение с цигарите, които от своя страна съкращават живота с почти толкова, с колкото и високото кръвно налягане. Да, най-много години живот човек губи заради наднорменото тегло, заради диабета, пушенето, високото кръвно налягане и високия холестерол.
- До какви усложнения води затлъстяването в областта на корема?
- Затлъстяването в областта на корема, наричано още абдоминално, висцерален, централен, андроиден или тип “ябълка”, е основен определящ компонент на метаболитния синдром. Той представлява съчетание от най-значимите сърдечносъдови рискови фактори - абдоминално затлъстяване, артериална хипертония, дислипидемия и инсулинова резистентност с хиперинсулинемия. Поради това е наричан още „смъртоносният квартет”
Смята се, че около една четвърт от възрастното население у нас към настоящия момент е с метаболитен синдром. Той се явява на едно от първите места по заболеваемост и смъртност в световен мащаб.
- Как можем да се отървем от наднормените си килограми?
- Не пропускайте хранене. Пропускането на едно хранене дневно на пръв поглед изглежда разумен начин да се вталите с няколко сантиметра. Чисто теоретично, ако не закусвате - обикновено закуската е около 500 ккал, за седем дни би трябвало да сте приели 3500 ккал по-малко и да сте стопили около половин килограм.
Бедата е там, че пропуснатото сутринта се наваксва на обед или вечер. Тези, които закусват, употребяват продукти с по-ниско съдържание на мазнини и с по-високо съдържание на бавни въглехидрати. Закуската е спасение, което ще ви предпази от обяд или междинно похапване на висококалорични мазни продукти.
За да постигнете своята цел - например, минус 5 кг завинаги, не е нужно да станете отявлени вегетарианци. Достатъчно е два пъти седмично да замените месото със зеленчуци - патладжан, гъби или чушки. Идеален заместител на месото са и варивата. Резултатът при този модел на хранене е около 550 ккал по-малко седмично или около 5 кг за 16 месеца.
Главното препятствие за успешното отслабване е дояждането след вечеря и похапването нощем. Ако забравите завинаги пакета чипс или кутията с шоколадови бонбони, ще се опазите от 600 излишни ккал седмично. А това е равно на 5 кг по-малко след 8 месеца.
Люба МОМЧИЛОВА
