Сред традиционните спорове между учените кое е полезно и кое – вредно, избухна бомба от поредното откритие. Оказа се, че всякакви сладки напитки, включително смятаните за полезни плодови сокове, увеличават 2 пъти риска за смърт от сърдечно-съдови заболявания при хората над 45-годишна възраст.
Най-шокиращото обаче е в това, че бонбоните и сладкишите не оказват подобен ефект върху здравето, пише "Труд".
Връзката между сладкото и риска от смърт
Безспорен е фактът, че през последните години се появяват все повече научни данни за вредата от захарта. Колкото по-голяма е нейната употреба, толкова повече тя се натрупва в организма във вид на мазнини. Следователно се повишава и рискът от всякакви хронични заболявания – и захарен диабет, и рак, и сърдечно-съдови заболявания. Но изследвания, които доказват пряка връзка между приема на сладости и риска от летален изход, почти не са провеждани по света. Американски учени направиха това и публикуваха своите резултати през март т.г.
Техният експеримент, продължил 6 години, е с участието на повече от 18 хил. здрави доброволци на възраст над 45 г. Участниците в изследването водели дневници, където надлежно отбелязвали всички сладки неща, употребени от тях през деня – напитки и продукти с високо съдържание на захар, като газирани питиета, сокове, бонбони и готови закуски. Ако някой от тях починел, изяснявали възможната причина за смъртта му, включително сърдечен пристъп и други нарушения в сърдечно-съдовата дейност. Изяснило се следното: ако човек изпие повече от 0,7 л сладки напитки в денонощието, рискът да умре от исхемична болест на сърцето се увеличава два пъти в сравнение с приема на по- малко от 30 мл. И още нещо – увеличава се вероятността да умре по друга причина. Подобен ефект се появявал независимо от това имали ли са тестваните вредни навици, обилно ли са се хранели, какво било нивото на физическата им активност и пр.
Десертите нямат влияние
А сега – внимание! Връзка между повишения риск от летален изход и приема на сладости не е открита! Учените предполагат, че при употребата на сладки напитки захарта постъпва в организма практически в чист вид, а от кифлите и сладкишите – заедно с мазнините и протеините, което затруднява навлизането й в кръвта. Патогенното влияние на чистата захар в сладките напитки се дължи на повечето бързи въглехидрати. След употребата им следва рязка промяна в гликемичния индекс, скача нивото на захар в кръвта, а то невинаги се „гаси” с инсулин. Тези въглехидрати се превръщат в мастни запаси и днес кардиолозите призовават да се отделя огромно внимание на употребата им. Те заемат челно място в развитието на атеросклерозата. Това обаче не означава, че сладкишите са полезни – просто те са по-малко вредни.
Най-добре е да се ядат, а не да се пият
Разбира се, плодовите сокове са различни, имат нееднакво количество захар и гликемичен индекс. След употребата им обаче в организма попада повече глюкоза, отколкото при изяждане на плода, от който са направени. От тази гледна точка чаят със захар също не е препоръчителен, по-добре е да се приема със сушени плодове. Соковете също следва да се разреждат или изобщо вместо тях да се пие водичка. Най-вреден в класацията се оказва гроздовият сок, а най- „спокоен” – доматеният. Непременно следете етикета за съдържанието на захар и въглехидрати. Авторите на изследването смятат, че лекарите, които предупреждават за факторите за риск от сърдечно-съдова катастрофа, непременно трябва да изяснят дали пациентите им пият (а не ядат) сладичко.
Фрешовете – ненужна захар или чаша здраве?
Общото между прясно изцедените сокове от различни плодове е, че съдържат концентрирана плодова захар, която заради липсата на фибри (отстранени с пулпата при изстискването) се усвоява бързо в кръвта и покачва инсулина.
С други думи, ефектът върху тялото от плодовия фреш не е по-различен от ефекта, който предизвиква всеки друг десерт. Нека обаче направим едно разграничение – добре е, ако консумирате фреша като самостоятелно хранене, междинна сутрешна или следобедна закуска и не хапвате друго сладко през деня. Но ако го пиете в допълнение, тогава определено захарта ви идва в повече. За максимално усвояване на полезните вещества е добре той да се приема като самостоятелно хранене, на гладно, най-малко половин час преди или два часа след друго хранене. Нека не забравяме, че сокът не е вода, а храна!
Другата гледна точка: няма повишен риск от диабет
Неотдавна авторитетното научно списание Journal of Nutritional Sciencе публикува противоположни на цитираните резултати. Американците са анализирали данните от 18 изследвания, провеждани в различни места на света: Европа – Испания, Франция, Дания и Великобритания, Азия – Китай и Иран, и Северна Америка – САЩ и Мексико. Участниците в експеримента всекидневно пиели един вид плодов сок – от грозде, нар, мандарина, грейпфрут, портокал, ябълка, боровинка.
Оказало се, че употребата на 100%-ов плодов сок на гладно не оказва съществено влияние на нивото на глюкозата в кръвта. Освен това учените стигнали до извода, че употребата на плодов сок не влияе съществено върху инсулиновата резистентност, която при пиещите фреш от нар се оказала съществено по-ниска от контролната група. Ако всекидневно се пие по чаша, а дори и повече, сок, рискът от диабет не се увеличава, защото във всяка напитка от различен плод има уникални биоактивни вещества. Сокът от нар намалява инсулиновата резистентност.
Вярвате или не: Плодовите сокове са по-вредни от тортите, но защо?
