Йорданка Пейкова е психолог, психотерапевт, магистър по консултативна психология. Практикува в психотерапевтично студио в Бургас. Съучредител е на Българската асоциация по хипноза, с председател Иво Величков. Изучавала е психотерапия към Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия (БАКППТ). Член е на ДПБ (Дружеството на психолозите в България).

- Г-жо Пейкова, тълкуването на емоциите ли е това, което ще подобри здравето на хората?

- Вижте, ще разясня още в началото на нашето интервю, че не държа в себе си ключа, нито кода към здравето, успеха и просперитета на всички хора. Също така нямам готова и уникална формула за помагане, приложима за всички. Всеки човек има своята уникална и съвършена по своему душевна структура, възприятия, житейски интерпретации, ценностна система, психологичен опит, убеждения и вярвания. За мен всеки от нас е като една своеобразна малка Вселена. Помагането, в този ред на мисли, се съобразява и в най-малките детайли с търсенията и нуждите, индивидуално на всеки и се адаптира към неговите моментни потребности.

Въпреки това обаче, ще се опитам с моите отговори да повдигна завесата на едно направление, наречено “психосоматика”, което е понятно за колегите ми, но за широката публика вероятно не е толкова известно. Освен това вярвам, че след прочитането на интервюто повечето от читатели ви ще има какво да си “вземат” от него и ще открият нови и интересни насоки за размисъл във връзка със своите търсения и нужди.

- Тогава повдигнете малко завесата на света, наречен психосоматика...

- По отношение на връзката между душа (“психе”) и тяло (“сома”) във времето се е сформирало едно направление и дисциплина в медицината и в психологията, наречено както казах, психосоматика. То придобива все по-голяма популярност в последно време, защото изследва в най-широкия смисъл взаимовръзката между физическо заболяване и психика.

Факт е, че Световната здравна организация приема и признава официално психосоматичните заболявания. А видовете такива са описани в МКБ. Те се намират в различни раздели, но в тяхното многообразие ги обединява един общ признак - съчетаване на разстройства в психическата и соматичната сфера.

Преобладаващите съвременни психосоматични възгледи са, че всяко заболяване има био-психо-социална основа на възникване. Затова медицината и психологията тук се преплитат. Нашите вътрешни преживявания, мисли, чувства, емоции, житейски събития и страхове понякога водят до физически заболявания и все повече хора в днешно време, ще кажа - за радост, са отворени за това прозрение и осъзнатост. За тези, т.нар. “неверни болести”, както ги нарича народът, обикновено липсва обяснение как точно са се появили, колкото и медицински изследвания, консултации със специалисти и тестове да бъдат направени.

- Какво явление е соматизацията?

- Соматизацията е явление, при което е налице телесно оплакване и страдание, без наличието на телесна болест. С него много често се срещат лекарите от отделенията по спешна медицина. Пациентите търсят медицинска помощ и лечение за своите психо-соматични симптоми, защото са изплашени от тях и искат те да изчезнат час по-скоро, но рядко си дават сметка за етиологията им на възникване. Или още по-точно казано, соматизирам ще рече, че трансформирам душевния проблем в телесен - “говоря, чрез тялото си”. 

Древните лечители, шамани и знахари са били убедени, че процесът на изцелението трябва да започне непременно с изцелението първо на душата и едва след това да премине към физическото тяло. С големите научни постижения на медицината като биологична наука обаче, става и отдиференцирането на лекарите като лечители само на тялото. Докато отговорността за душата е останала за жалост като отговорност само за самия й носител. Днешната медицина често третира човешкото тяло като сложна биологична машина, без душа. Тя разглежда органите ни като някакви съвсем отделни елементи, подлежащи “на ремонт” или не толкова.

- Правени ли са медицински проучвания, които да покажат как възникват психосоматичните заболявания?

- Разбира се, дълги години са правени медицински проучвания и анализи относно това как точно душевните неуредици и терзания се трансформират във физически такива.

Понятието “психосоматично разстройство” започва да се запълва със съдържание още с психоаналитичната теория на Фройд, който заедно с Бройер доказва, че подтиснатите емоции и психически травми могат да се преобразуват и проявяват в соматични симптоми. По данни на СЗО между 38% и 42% от  пациентите, които посещават кабинетите на соматичните лекари, се отнасят към групата на психосоматичните болни. 

- Защо хората се разболяват по този механизъм?

- Знаете ли, човек най-често се разболява по този механизъм не защото му липсват някакви химически вещества в организма и чрез медикаменти това може да се компенсира. Човек не е болен и защото някой орган му е излишен и след като се извади или разреже, това ще разреши проблема. Човек често е болен, защото е страдал, първо на психично ниво. Заболяла е душата му, потиснал е емоциите си, игнорирал е истинските си желания и нужди, не е обърнал внимание на съобщенията от тялото си. Изгубил е своята автономност и просто се е закотвил душевно, а тялото му е било въвлечено в този патологичен процес под формата на функционално разстройство. 

Всеки е попадал в ситуации, в които се е чувствал особено наранен, изплашен или ужасен, дори да се е опитвал да запази външно спокойствие. Това е мигът, в който се изправяме очи в очи със страховете си, а в главата ни светват предупредителни знаци под формата на  т.нар. “автоматични мисли”. Те обикновено са негативни и са като кратки фрази. Например: “Провален съм!”, “Грозен съм!”, “Глупав съм!”, “Безполезен съм!”, “Умирам!”... 

Ние не решаваме да ги мислим, но те са като навик, така че понякога е трудно да се отърсим от тях. Можем да ги разпознаем и по това, че ни карат да се чувстваме зле. Вярваме им и ни изглеждат абсолютно реални, затова обикновено за нас са неоспорим факт - моделиран от моментното ни емоционално състояние. Тогава излизат на бял свят и наши дълбоко стаени базисни убеждения от ранния ни житейски опит. Например, че сме недостойни, нежелани, излишни, уязвими, слаби, дефектни по някакъв си начин и т.н.

Това води до значителен стрес и рефлектира върху централната и вегетативната нервна система на човека. Нарушава се нормалното функциониране на много органи и системи, настъпва хормонален дисбаланс, повишава се нивото на хистамина, което може да доведе до възпаления и алергични реакции. Променя се имунният отговор, както и пролиферацията на клетките, което означава, че намалява или се увеличава твърде много образуването на нови такива. Тези реакции понижават имунитета и затрудняват процесите на регенерация.

 

Йорданка Пейкова

- Защо се случва това?

- Защото, метафорично казано, мъчителните травматични спомени и убеждения от ранния ни опит не могат просто да бъдат “заровени” някъде или “изтрити”. Или както е написал Емил Зола: “Когато погребеш истината, тя започва да расте. Придобива такива размери, че когато излезе на бял свят, помита всичко след себе си”. А в подобни случаи се касае за душевната истина.

Понякога в живота на човек възникват специфични кризисни ситуации, в които допусканията и правилата, които са му помагали да се справя до момента, вече не работят, колкото и да се старае. Например, върши си работата перфектно и е изумителен професионалист, а на външния му вид би могъл да завиди всеки. И въпреки това работодателите го наказват и уволняват. 

Тогава основните негативни убеждения от ранния му опит започват да “прозират” под формата на “автоматични мисли”, които го саботират и отключват порочен кръг от негативни вярвания, висока тревожност или избягващо поведение.

Всички тези преживявания са препратки към организма, които биха могли да алармират за нуждата от промяна под формата на соматичен симптом и да имитират или отключат заболяване. 

- А как според вас човек сам би могъл да разбере как психиката му влияе върху тялото?

- Понякога човек научава как психиката влияе на тялото ни по “трудния начин” - с физическа болка или дискомфорт. Хората се лутат години наред по болници и медицински консултации, докато разберат, че просто “соматизират”. И в някакъв момент осъзнават, че физическите заболявания и симптоми са имали послание. Задействала се е алармата, която да им заяви категорично, че така повече не може! Ако не изпуснем парата при толкова много атмосфери психичен товар - ще се взривим. Дори и да успеем да се излекуваме с традиционните медикаменти, докато не открием дълбинната причина в нас самите, заболяването ще се трансформира в друго такова.

Стаеният гняв, тревогите, напрежението и страховете се акумулират от човешката нерешителност. Нагнетяват се дълбоко в душата, като в съд под високо налягане, който няма клапан за изпускане.

Не сме си го създали или не ни е хрумвало да го повдигнем, за да падне налягането или поне периодично да контролираме атмосферите.

Всяко такова страдание е сигнал за помощ, че нещо не е наред, че трябва да се вземат спешни мерки за промяна в начина ни на живот, в това как приемаме света, себе си и другите, около нас. Или, както казва Виктор Франкъл: “Когато не можем да променим една ситуация, то тогава сме предизвикани да променим себе си”. Затова често в подобни нерешими ситуации е нужно да потърсим най-прекият път към нас самите, за да си помогнем.

- Но, как да се ориентираме и разтълкуваме дали даден симптом или заболяване са психосоматични? Има ли още по-точни знаци?

- Винаги е добре да се провери или изключи първо дали е налице телесно (соматично) заболяване. Да се проведат необходимите изследвания и консултации, ако човек има потребност от това. И, ако лекарят направи заключение: “Проблемът ви е на нервна почва, вие сте здрав!”, това е първото и основно доказателство. Подсъзнателното, както казахме, излиза на бял свят с информация през тялото, за да се хармонизира душата - демонстрирайки своята неотложност. И болестта, в този ред на мисли, колкото и странно да прозвучи на някой, би могла да се нарече наш помощник, защото появи ли се в тялото симптом, той сигнализира за скрито напрежение и ни предупреждава, че така повече не можем да продължаваме. Затова, симптомите в този смисъл са един вид “наши приятели", които безпощадно ни показват истината. Даже мога да ги нарека и “знаци по пътя” към здравето.

- Как попадат при вас пациентите с психосоматични заболявания - изпраща ги лекар-специалист, след като не открива причина за проблема, те имат информация за съществуването на психосоматични заболявания и търсят потвърждение или по друг повод?

- Най-често пациентите са насочени от близки, познати или приятели, които сами са се сблъсквали с подобна проблематика или са били свидетели на такива страдания на хора от тяхното обкръжение, семейство и др. Много рядко, за жалост, пациентите ми са насочени от лекар-специалист. Обикновено, ако лекарите имат опасения относно това, че проблемът не е соматичен, го насочват или към психиатър, или към невролог. Там обикновено нещата приключват отново с предписването на медикаменти 

Този път по принцип това са антидепресанти, антипсихотици, транквилизатори или анксиолитици. За съжаление обаче, в повечето случаи няма как само чрез тях да излезе наяве емоционалната причина, травмата и пусковият механизъм за страданието на човека.

Разбира се, психологическото консултиране или психотерапията могат да се случват първоначално и на фона на медикаментозна терапия паралелно, ако съществуват показания за това. При всички случаи обаче, добрите резултати ще бъдат постигнати в пъти по-бързо, отколкото, ако човек се лекува само конвенционално.

Също така, за помощ към мен се обръщат най-вече хора, които са изключително интелигентни, прочели са доста по темата и сами са стигнали до допускането, че е възможно да се касае за психосоматика. Това дори значително улеснява процеса.

В интернет съществуват и много групи за взаимопомощ при тревожни разстройства и други психологически проблеми. Аз самата съм доброволен консултант в една от тях от няколко години.

- Може ли да споделите за някой случай от практиката ви?

- Добре, ще разкажа накратко за един от случаите си с изразена психосоматика, за който се сещам в момента, за да стане по-ясно.

Към мен за помощ се обърна млад мъж, на 32 г. с не повлияващо се от медикаменти високо кръвно налягане и чести пристъпи на тахикардия. Беше обиколил доста специалисти: кардиолози, съдови хирурзи, невролози, ендокринолози и други, а личният си лекар посещаваше поне два пъти седмично. Човекът беше с добри показатели на всичките си изследвания: ехокардиографии, кръвни и хормонални тестове. Въпреки усилията на тези специалисти обаче и честата промяна на медикаментите, които той стриктно и отговорно приемаше в определени моменти, кръвното му скачаше толкова високо, че се налагаше да търси “Спешна помощ”.

Няма как да изпадам в повече подробности относно случая, защото информацията е строго конфиденциална, но ще се опитам да разясня основните фактори и предпоставки, на които заедно с него се натъкнахме и отработихме.

Оказа се, че хипертоничните кризи се случват единствено и само, когато е на работа. Той отговаряше за много персонал, който често не е спазвал трудовата дисциплина, работното време и някои други служебни задължения. Беше много дисциплиниран и с екстремно висок праг на отговорността, а това е свързано с огромно напрежение. Затова в голяма част от случаите, несъзнавано се е идентифицирал с подчинените си и се е чувствал много гневен и виновен едновременно. А когато се потиска гняв, той може да се прояви като сърдечна или хипертонична криза.

Друга ключова проблематика, на която се натъкнахме, беше, че на тази си възраст той живееше все още със своите родители и трябваше да дава подробно обяснение ежедневно пред тях за всичките си житейски случвания, както и да взема разрешение за повечето такива.

Като резултат от общата ни работа мога да кажа, че към момента човекът не е приемал медикаменти за високо кръвно повече от 9 месеца, не прави кризи, вече живее отделно от родителите си и се радва на добро здраве. Също така запази работата си в същата фирма, но на друга длъжност - като икономически експерт.

В процеса на помагане, аз лично често използвам и техники за работа с подсъзнанието, наред с другите, които работят само със съзнанието, за да редуцирам процеса.

Как да разберем сами първопричината за проблемите си?

За да установим първопричината за проблемите си, е важно да анализираме момента на проявяване на даден симптом. Да си спомним за мислите, чувствата, представите, житейските ситуации, събитията, новините, които сме получили тогава и дори точното време, в което се е проявил.

Вслушването в езиковите формулировки, които ежедневно изговаряме или преминават покрай ушите ни, също може да послужат като ключ за отсяване, тъй като нашият език е психосоматичен. 

Например, “Сърцето ми се къса от болка!”, “Сърцето ми бие лудо по теб!”, “Сърцето ми е разбито от мъка!”. Добре е също така да си зададем въпросите: “На какво точно ни пречи симптомът?”, “Какво ни налага да правим?”, “Имаме ли вторични “ползи” от него?”

Тези въпроси обикновено бързо ни доближават до връзката емоционално преживяване - телесен симптом.

“Ще се опитам да бъда още по-ясна за вашите читатели, използвайки отново метафори. Психосоматиката е телесно отражение на душевния живот на човека. Тялото е своеобразен екран, чрез който се проектират символичните послания на подсъзнанието ни. То може “да крещи” - да речем чрез болка, може “да гори” - например чрез висока температура. Върху този екран всичко премълчано от устата става явно и видно през симптома. 

Ако например не сме намерили смелостта и куража да изкажем своето мнение и сме замълчали по важен за нас въпрос, може да се чувстваме сякаш буца е заседнала в гърлото ни или гласът ни да пресипне.

Така обсъжданите в последно време панически атаки се провокират по същия механизъм и ако не се отработи проблемът, се стига до паническо разстройство при страдащите. Често дори придружаващите ги по кабинети хора от близкото обкръжение са основната причина за пристъпите им, без дори да подозират това.

Високото кръвно пък често е признак на вътрешно напрежение, на неизказана емоция, на не приемане на житейско събитие или  промяна. Непоносимост, нежелание за контакт с човек от близкото обкръжение пък може да доведе до хронични кожни заболявания, като псориазис, себорея, невродермит, екземи и др.

Няма, разбира се, определени заготовки, които да са общовалидни за всеки относно това кое преживяване или травма - в какво точно телесно страдание ще се прояви, но като цяло, механизмът на отключване е този”, уточни специалистът.

Милена ВАСИЛЕВА