Има растения, чиито имена веднага извикват в съзнанието ни с цял списък от полезни свойства и приложения при различни здравословни проблеми.
За съжаление, момината сълза не е сред тях. Възприема се повече като декоративно растение с деликатен аромат, и освен това е и отровно. Днес е с много приложения, но повечето са малко известни.
Въпреки че момината сълза не се слави като лечебно растение, във всяка една аптека можете да намерите седативни капки, които включват тинктура от билката.
Може би ще е любопитно да узнаете, че през Средновековието това нежно цвете се е смятало за символ на изцелението. Нека проследим какви полезни свойства има то и колко верни са слуховете за токсичността му.
Малко история и митология
Момината сълза (в превод от латинското Convallaria majalis) е тревисто многогодишно растение, което расте в райони с умерен климат. Среща се в България, Англия, Северна Азия и източните Съединени щати. Според гръцката легенда, момината сълза била подарена на великия лечител Ескулап от самия Аполон, богът на Слънцето.
Древните римляни вярвали, че цветчетата на момината сълза са капчици ароматна пот от богинята на лова Диана, паднали на земята, когато тя бягала от Фавн. В християнството се е смятало, че момината сълза е възникнала от сълзите на Дева Мария, пролети на кръста, на който е разпънат нейният син Иисус Христос.
Момината сълза е силно растение. Започва да цъфти в края на пролетта. След опрашването се образуват плодове, които при узряване стават червени. Плодовете са много отровни.
Лечебни съставки, скрити в красивото цвете
Във фитотерапията момината сълза се използва отдавна и с висока ефективност за производството на сърдечни гликозиди. Билкарите през Средновековието са я използвали вместо билката напръстник. Като лечебни суровини се влагат цветчетата, листата и корените й.
Най-ефективни и полезни от тях са листата. Химическият й състав съдържа: активни сърдечни гликозиди, сапонини, конвеларова киселина, аспарагин и флавоноиди. Флавоноидите на растението стимулират разширяването на артериите.
Аспарагинът действа като диуретик, който помага при високо кръвно налягане. Сред полезните й съставки са също лимонена и ябълчена киселина, етерично масло.
Действие на растението върху организма
Има спазмолитично и диуретично, еметично и слабително, седативно и антипиретично действие върху организма. Регулира сърдечната честота, позволявайки на сърцето да функционира по-правилно и по-ефективно.
Прекомерната възбудимост на миокарда се понижава. Влиянието й е подобно на това на билката напръстник, но терапевтичният й ефект е по-малко кумулативен (не се натрупва в организма), което го прави по-безопасен за пациентите в напреднала възраст. Бъбреците лесно изхвърлят сърдечните гликозиди от момина сълза.
При сърдечносъдови заболявания се комбинира с глог
Използва се и при хронични обструктивни белодробни заболявания (ХОББ), емфизем и астма и за производство на лекарства за белодробен оток.
Мехлемът от корените на растението е ефективен при изгаряния и може да предотврати образуването на белези. В ароматерапията етеричното масло от момина сълза се употребява за облекчаване на главоболие, меланхолия, депресия и за подобряване на настроението. Препоръчва се и при загуба на паметта, епилепсия, за укрепване на клетките и подобряване на когнитивните процеси на мозъка.
Има и негативни ефекти
Момината сълза е отровно растение, особено червените й плодове, които не бива да се използват в билколечението. Противопоказана е в детска възраст, по време на бременност и кърмене, при бъбречни и чернодробни заболявания, и някои сърдечни болести.
Тази билка не трябва да се смесва с бета-блокери, дигоксин, калций и други лекарства. Обект е на законови ограничения в няколко страни, тъй като самолечението и случайното предозиране на препарати от нея може да доведе до сърдечна недостатъчност и сърдечен арест. Затова трябва да се използва само под наблюдението на лекар, като се спазва стриктно предписаната дозировка.
Водни и спиртни запарки от стари времена
В различните държави от растението се правят водни или спиртни запарки. Някои го използват вместо емфие.
• При сърдечни проблеми в народната медицина се е използвал изсушен цвят от момина сълза. За да си приготвите полезно лекарство, половин литров буркан трябва да се напълни със суровината и да се допълни след това догоре с алкохол.
Настойката престоява десет дни на тъмно, след което се прецежда и се приема на капки. Трябва да започнете приема с 5 капки, като постепенно увеличавате дозата до 15 капки на ден.
• При нервни разстройства се препоръчва да се залеят 4-6 г цвят от момина сълза с чаша вряла вода. Оставете да се вари половин час, след което пийте по една супена лъжица три пъти на ден, преди хранене.
• При безсъние използвайте запарка от сушени листа. За да направите това, залейте една супена лъжица от суровината с вряща вода и я оставете в термос за десет часа. След това се прецежда и се приемат по две супени лъжици на ден след хранене.
• При ревматизъм алтернативната медицина използва запарка от пъпките и цветовете на растението. За да направите това, суровините се заливат със 70% алкохол и се оставят да настояват в продължение на две седмици. Пропорции 1:10. Приемайте по десет капки от лекарството, три пъти на ден след хранене.
• В ароматерапията момината сълза все още не е толкова разпространена, колкото в парфюмерийната индустрия, където е един от лидерите.
За подобряване на настроението нанесете няколко капки масло върху салфетка или носна кърпа и вдишвайте. Ако сте склонни към алергични реакции, трябва да внимавате, когато използвате ароматерапията изобщо.
• В козметиката обикновено се добавят максимум 2 капки към крема за ръце или лице, за да се подпомогне успокояващото раздразненията действие и за подобряване на общото състояние на кожата.
За грижа за косата в шампоана или балсама се капва 5-6 пъти масло от момина сълза. Прави косата по-бляскава, омекотява я, укрепва косъма и хидратира.
