Може ли впръскване на супермалки частици злато и пептиди върху увредено сърце потенциално да осигури минималноинвазивен ремонт на място?
Авангардни изследвания, водени от доцентите от Медицинския факултет на университета в Отава, д-р Емилио Аларкон и д-р Ерик Сууронен, предполагат, че технология за напръскване, използваща персонализирани наночастици от един от най-ценните метали в света, предлага огромен терапевтичен потенциал и в крайна сметка може да помогне за спасяването на много животи.
Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт в световен мащаб, отнемайки около 18 милиона живота всяка година. В статия, публикувана наскоро в ACS Nano, д-р Аларкон и неговият екип от колеги изследователи предположили, че този подход един ден може да бъде използван във връзка с операции за байпас на коронарните артерии. Като това е най-често срещаният вид сърдечна операция.
Тестваната от изследователите терапия, при която върху сърцата на лабораторни мишки са напръскани много ниски концентрации на пептидно модифицирани частици злато, създадени в лаборатория, е показала много добри резултати.
С наночастици лекуват ендометриоза
От дюзата на миниатюрен апарат за пръскане материалът може да бъде равномерно разпределен върху повърхността на сърце в рамките на няколко секунди. В този случай изработеното по поръчка нанозлато, модифицирано с пептиди – къса верига от аминокиселини, се напръсква върху сърцата на лабораторни мишки.
Изследването установило, че терапията със спрей не само довела до повишаване на сърдечната функция и електрическата проводимост на сърцето, но и че нямало инфилтрация извън целта на малките златни частици.
„Това е красотата на този подход.
Пръскате, след това изчаквате няколко седмици и животните се справят добре, в сравнение с контролите“, казва д-р Аларкон, който е част от Катедрата по биохимия, микробиология на Медицинския факултет и имунология, а също и Директор на лабораторията по химия и инженерство на бионаноматериалите в университета на Отавския сърдечен институт.
За да потвърди вълнуващите открития при мишки, екипът на този етап се стреми да адаптира тази технология към минималноинвазивни процедури, които ще ускорят тестването при големи животински модели, като зайци и прасета.
Милена ВАСИЛЕВА
