Д-р Алдин Али заминава 18-годишен от България в Германия по стипендиантска програма и от 2005 до 2012 г. следва медицина в Университета „Хайделберг“. След това специализира вътрешни болести и кардиология. В последните 10 години работи като лекар в Германия. От февруари 2021 г. е част от екипа на Клиниката по кардиология на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечносъдов център“.
Паралелно с това на всеки два месеца се връща в Германия за по 10 дни, където дава дежурства като лекар по спешна медицина.
Специално за в. “Доктор” д-р Али обясни симтом на какви спешни животозастрашаващи състояния е острата гръдна болка, както и системата на работа в центровете по гръдна болка в Германия.
- Д-р Али, какво е мястото на острата гръдна болка в спешната медицина?
- На острата гръдна болка се обръща специално внимание. На тази болка е посветен специален раздел от спешната медицина. Към спешните отделения на болниците в Германия са създадени центрове за остра гръдна болка, в които се работи по строги алгоритми.
В последните години се проведоха проучвания на смъртността и точността на диагнозите при остра гръдна болка. Те показаха, че когато колегите се съобразяват с изработените алгоритми на диагностика, по които се работи в центровете по гръдна болка, има спад на смъртността и повишаване точността на диагнозите с над 95%. За разлика от колегите, които вземат индивидуални решения. Понеже тези решения зависят от състоянието на лекаря в момента, понякога се вземат грешни решения, което е фатално за пациентите.
- С какви състояния се свързва острата гръдна болка?
- Острата гръдна болка е симптом на пет спешни състояния, на пет патологии, които могат да предизвикат смърт. На първо място е инфарктът на миокарда. Следват белодробната емболия и дисекацията на аортата. Тези три патологии са най-честите. Четвъртата патология е спонтанен пневмоторакс – разкъсване на висцералната плевра на белия дроб и навлизане на въздух в торакалното пространство. Петото състояние с остра гръдна болка е разкъсване на хранопровода от серийно повръщане.
За съжаление, България е на челните места в Европа по смъртност от сърдечносъдови заболявания и брой на инфарктите.
- Как установявате точната причина на гръдната болка?
- Чрез комплекс от алгоритми, които включват различни действия. Започваме с анамнеза – разговаряме с пациента, като му задаваме типови въпроси, на които да отговори с „да“ и „не“, за да бъдем бързи. В същото време правим клиничен преглед, като обръщаме специално внимание на разликата между кръвното налягане, измерено на двете ръце и качеството на пулса. Например, при разлика от 30 мм Нg се увеличава вероятността за дисекация на аортата.
Освен това търсим спецификата на гръдната болка. Може да е тъпа болка, която ирадиира в лявата ръка – тя говори по-скоро за инфаркт. Може да е остра пронизваща болка в областта на торакса, което говори за белодробна емболия. Болка между двете плешки, придружена от гадене и повръщане, е типичен симптом за дисекация на аортата
Виждате, че още от анамнезата, която стриктно протоколираме, може да тръгнем към правилната диагноза.
На следващия етап изчисляваме скорове, които показват вероятността за дадена патология. Например, PESI-скор на база състоянието на пациента дава вероятността за белодробна емболия и смъртност. Друг вид скор е обвързан с инфаркт на миокарда.
Д-р Алдин Али
После започват изследвания с различна апаратура. В центъра по гръдна болка задължително се прави ехокардиография и електрокардиография. Нито един пациент няма право да напусне спешното отделение без тези две изследвания, за да сме сигурни, че сме изключили определена патология.
Тези алгоритми са много ефективни и полезни. Полезни са не само за диагностиката и последващото лечение на пациента, но и за лекарите в центровете за гръдна болка в спешните отделения. При спорни ситуации, когато пациентът има претенции към лекаря и го обвини в некомпетентност, той може да покаже протоколирания преглед, който е направил по световен стандарт. Работата по алгоритми дава спокойствие на колегите в центровете по гръдна болка.
- За колко време се стига до диагнозата от докарването на пациента в център по гръдна болка?
- От 20 минути до 1 час. Практически от момента, в който видим инфаркт на кардиограмата на пациента, диагнозата може да бъде поставена и на петата минута. Но когато става въпрос за неясна патология и на кардиограмата не се виждат патологични промени, пациентът не може да напусне спешното отделение преди да се изключат петте основни патологии, чийто симптом е гръдната болка.
Пускаме и лабораторни изследвания, които почти 100% изключват дадена патология. Например, негативният Д-димер означава, че пациентът няма тромбемболия. Положителният Д-димер обаче, не означава наличие точно на белодробна тромбемболия, а просто, че някъде в тялото има тромб (кръвен съсирек).
- До каква степен в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център“ използвате вашия опит от центровете по гръдна болка в Германия?
- Работя от почти година и половина в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ с екипа на проф. Иво Петров при това много успешно и с голямо удоволствие. Когато започнах в спешното отделение, се оказа, че там се работи по американски и европейски протоколи, които проф. Петров е вкарал много преди мен. Направихме анализ заедно с целия екип и взехме решение напълно да приспособим протоколите към начина на работа в центровете по гръдна болка. Така ще може по стандартизиран начин да правим научни изследвания. Много бих се радвал да създадем център по гръдна болка, в който да обучаваме колегите от цялата страна, които имат желание да работят по този начин.
- Какви нови проекти подготвяте с проф. Петров?
- Замисляме много проекти, но сме се концентрирали върху създаването на Център за гръдна болка като образец и база за обучение. Затова е нужно да събудим интереса на колегите и на пациентите от цялата страна. Когато се работи по тези протоколи за диагностика, където и да се намира пациентът в страната, ще получи качествена медицинска помощ.
Между другото, съвсем случайно в един шкаф в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ открих готов проект в личните записки на проф. Чирков
Той е започнал да пише проекта още през 2000 г.
Работим също и върху проект за оказване на първа помощ при сърдечен арест с автоматични дефибрилатори. Сърдечен арест може да се случи на всеки. Също така всеки от нас може да е свидетел на човек със сърдечен арест. Затова в последните години проф. Петров се опитва да насочи общественото внимание към този проблем. Доскоро в България нямаше нито един дефибрилатор на обществено място. Първите пет бяха поставени на спирки в столичния метрополитен. Целта е да изградим мрежа в цялата страна от автоматични дефибрилатори, чрез които да се оказва първа помощ при сърдечен арест.
Преди няколко седмици създадохме Българската асоциация за ресурситация. С проф. Петров сме от членовете на управителния съвет. Ще направим препоръки към правителството, министерствата и институциите какво да се промени в законодателството и в наредбите, за да може всеки да окаже първа помощ на човек със сърдечен арест с автоматичен дефибрилатор, при това без да се страхува, че ще носи отговорност.
В Германия носиш отговорност, ако не помогнеш, а ако си лекар и не помогнеш, направо губиш правото да практикуваш. За съжаление, в България законът е направен така, че може да ви подведат под отговорност, ако опитате да помогнете, без да имате необходимата квалификация. А така се демотивират хората. На моите студенти казвам, че няма нищо страшно в това да реанимират човек, защото най-лошото вече се е случило – пациентът е мъртъв. Каквото и да направите, не можете повече да му навредите. Но ако направите нещо, може да го върнете към живота.
Мара КАЛЧЕВА
