Д-р Живка Стойкова е интервенционален кардиолог, началник на Интензивно кардиологично отделение към “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ”. Завършила е Медицински университет - София със специалност “Кардиология”.
Има защитени научна степен доктор по кардиология и сертификат по инвазивна кардиология. Работила е в УМБАЛ “Света Екатерина” и “Александровска”, а от 2018 г. е част от екипа на проф. Иво Петров. Разговаряме с д-р Стойкова за спешните състояния инсулт, инфаркт и белодробната тромбемболия.
- Д-р Стойкова, какви са най-честите спешни кардиологични патологии, за които пациентите идват при вас?
- Инвазивната кардиология лекува редица остри и хронични заболявания. Миокардният инфаркт обаче, е всепризнатата спешност, при която има голяма полза от адекватна и ранна намеса на инвазивния кардиолог. Ако се реканализира съда до втория, максимум до шестия час, ще се запази функцията на сърцето. Практически, един навреме третиран инфаркт остава без последици.
Други спешни състояния, които касаят редица специалисти, но напоследък в лечението им се намесват и интервенционни кардиолози, са исхемичните инсулти. Когато са хванати до втория час на симптоматиката, има шанс да се постигне оптималното. Лекуваме също исхемия на долни крайници и белодробна тромбемболия.
- Какви са симптомите за тези три спешни състояния, които трябва незабавно да накарат пациентите да пристигнат в спешно кардиологично отделение?
- За миокардния инфаркт е характерна гръдната болка, която отива към гърба или към лявата ръка и долната челюст. При по-възрастни хора, диабетици, инфарктът може да протече само със задух, с ниско кръвно налягане, с прилошаване.
Понякога протича и безсимптомно Долният миокарден инфаркт протича характерно с гадене, повръщане, понякога с нисък пулс, с ритъмни нарушения. При някои болни, най-често при ритъмни нарушения, може да протече с внезапна сърдечна смърт. В тези случаи е необходима мигновена реанимация. Най-характерният симптом при миокарден инфаркт е гръдната болка, която отива към долната челюст, гърба и лявата ръка. Тя може да се повлияе от нитропрепарат.
Продължителността на болката на класическия инфаркт е над 30 минути, като може да се повлияе от приложение на нитрат. Не трябва да се прекалява обаче с приложението на нитропрепарат, защото над две впръсквания под езика може да свалят рязко кръвното налягане, което оказва негативен ефект върху състоянието на болния.
- Какво е съвременното лечение на инфаркта?
- Съвременното лечение на инфаркта започва с коронарография, чрез която се открива съдът, който се е запушил и е причинил инфаркта. Поставя се стент на мястото на запушването, тоест се прави интервенционално лечение. Доста често лечението не включва само стент, а и приложение на медикаменти, за да се отвори този съд, да се възстанови кръвоснабдяването в зоната на сърцето, която умира в хода на инфаркта, както и да се помогне на възстановяването на сърдечния муслул. Затова е важно интервенцията да се извърши възможно най-бързо след настъпването на инцидента. Колкото по-бързо се случи, толкова повече миокардни клетки ще бъдат спасени.
- Какви са последиците, когато големи части на миокарда умрат?
- При масивен инфаркт пациентът може и да не оцелее. Ако все пак човекът преживее инфаркта, една зона на сърцето умира и се образува белег, цикатрикс. В миналото това се е случвало често. На мястото на цикатрикса зоната не може да се съкращава. Компесаторно останалите части на сърцето започват да се съкращават по-силно, но това ги натоварва допълнително. С времето сърцето може да се разшири и да се развие така наречената сърдечна недостатъчност, която е хронично заболяване с постепенна прогресия във времето, влошаваща качеството на живот.
Д-р Живка Стойкова
- Как се променя качеството на живота след инфаркт?
- Понякога преживелите инфаркт са имали стеснение на кръвоносен съд, което бавно е нараствало и изведнъж се е запушило. Тогава организмът е имал възможност да образува колатерали – това са един вид негови си байпаси, които са в състояние да осигурят базисно ниво на кръвоснабдяване в съответната зона. Така част от клетките на сърцето продължават да са живи и то функционира, макар и с намален капацитет. При тежка сърдечна недостатъчност пациентът на практика е инвалидизиран
Той не може да се движи. При обичайни, а понякога и елементарни физически усилия, според стадия на заболяването, пациентът се изморява. Той не може да спи нощно време, защото се задушава. Започва да задържа течности в краката и в целия организъм.
Нарушава се абсорбцията на хранителни вещества. Дефакто страдат бъбреците и всички вътрешни органи, включително мозъкът и сърцето. Сърцето е помпата, доставяща кръв на целия организъм. И когато тази помпа е слаба, кръвта не стига в адекватни количества до органите, съответно те започват да нарушават постепенно своята функция и да страдат.
- Какво се случва, когато настъпи инсулт и той не е лекуван навреме?
- При инсулта е много важно навременното лечение, защото мозъчната тъкан е по-чувствителна на липсата на кръвоснабдяване, съответно на липса на кислород. Мозъчните клетки умират много по-бързо от миокардните клетки. Затова времето за реакция е много кратко. Последиците от един нелекуван интервенционално или с фибринолиза инсулт или когато е изтървано времето за реакция, са много тежки, животозастрашаващи. Понякога последиците са по-леки и бързопреходни, но само при така наречените транзиторни исхемични атаки.
Двигателните нарушения при един нелекуван навреме инсулт могат да се компенсират до известна степен от терапия и рехабилитация. Обратното развитие е по-бавно и не е пълно.
Докато при навреме и адекватно лекуван инсулт може изобщо да няма последици за пациента. Случвало се е пациенти да започнат да говорят на масата за интервенционално лечение. Когато се отвори запушеният съд, се случва и веднага да настъпи обратно развитие на плегията (нарушената двигателна функция). Резултатите са направо мигновени.
- Да обясните най-модерните методи за лечение на инсулт?
- В България започва да се използва така нареченото интервенционално лечение.
Вижда се засегнатата артерия и ако тя е подходяща за интервенция, се отива до мястото и съдът се отваря с различни методики. Може да се направи и фибринолитик – лекарство, което разгражда тромба на мястото и позволява да се възстанови проходимостта на съда. Понякога може директно да се „изсмуче“ тромбът.
Учени: Избягвайте този продукт, за да намалите риска от инфаркт
- Разкажете за третия вид патология в спешното – белодробния тромбемболизъм?
- Всички спешни състояния в кардиологията са свързани с остра тромбоза – запушване на кръвоносен съд в различна зона. При белодробния тромбемболизъм това е съд, който храни белия дроб. Вследствие част от белия дроб спира да се кръвоснабдява и пациентът започва да чувства задух и сърцебиене.
При по-масивен тромбемболизъм спира кръвоснабдяването на голяма част от белия дроб и оттам кръвта се връща необогатена с кислород в лявата част на сърцето. Тоест недостатъчно количество кислород отива в лявата част на сърцето, от което страда целият организъм, включително и мозъкът. Сърцебиенето е характерен симптом, защото сърцето се опитва да компенсира някак си.
При това състояние трябва да се търси провокиращият фактор. Често това са залежали болни, обикновено след ортопедични операции, при недобра антикоагулация или карциномно болни. Понякога пациентите с белодробна тромбемболия имат проблеми с кръвосъсирването, например тромбофилия. Особено при млади хора трябва да се търси такъв механизъм.
- Какво е лечението на белодробния тромбемболизъм?
- Лечението е с фибринолитик. Влизаме селективно в артериите, които хранят белия дроб. Стигаме с катетър в артерията, където се е образувал тромб, разбиваме го и прилагаме медикамент, който допълнително го доразгражда във времето. При болни с риск от кървене можем директно да аспирираме тромботичния материал. Резултатите от това лечение са много добри.
Имаме още един вид спешност – острите запушвания на артериите, които хранят краката. При тези състояния от спирането на оросяване отмират мускулите, като от разградните продукти на този процес може да се запушат бъбреците, да се стигне и до гангрена. Спешната намеса е най-добре да се извърши до шестия час от запушването на съда. Само, когато се възстанови кръвоснабдяването на крайника, той може да се спаси.
Мара КАЛЧЕВА
