Проф. д-р Тодор Кантарджиев е директор на Националния център по заразни и паразитни болести и председател на Българската асоциация по микробиология. От 1995 г. е национален консултант по микробиология. Завършил е Медицинския университет - София, има специалности по имунология и епидемиология на инфекциозните болести. Магистър е по здравен мениджмънт. Започнал е кариерата си като лекар в гр. Белово, а след това е бил научен сътрудник във Военномедицинска академия. Специализирал е в Германия и Великобритания. Член е на управителните съвети на Европейската конфедерация по медицинска микология и на Балканското дружество по микробиология, член на микологичните дружества на Франция, Германия, Швейцария и Люксембург, на Американското дружество по микробиология и на Европейското дружество по клинична микробиология и заразни болести. Разговаряме с проф. д-р Тодор Кантарджиев по време на седемнадесетата национална среща на МОСТ, проведена в края на май в курорта "Албена".
- Каква е ситуацията с морбили в България, проф. Кантарджиев? Стряскащите данни са, че в съседна Румъния сред заболелите от тази шарка има и 40 смъртни случая.
- За щастие, в момента морбили в България няма. За 2018 г. имаме три регистрирани случая на внос на морбили. Първият беше в края на зимата. 17-годишно момиче се върна от Гърция, където работи, и получи обрив. Заболяването бързо беше локализирано. Вторият случай е на майка с малко дете, които в началото на април пристигат в страната ни от Италия. Обривът се е проявил по време на пътуването и на границата медицинските власти са взели необходимите мерки те да бъдат откарани в Инфекциозна болница. Третият случай е с 15-годишен младеж, който учи във Великобритания, където се заразява с морбили, защото не е бил имунизиран. Неговото заболяване също е овладяно навреме.
- Казвате, че не е бил имунизиран. Не е ли задължителна ваксината срещу морбили?
- Ваксината срещу морбили е включена в задължителния имунизационен календар на Република България според Наредба №15 от 12.5.2005 г. за ваксинациите в страната. Тя се поставя на деца, навършили 12-месечна възраст и след това се провежда реимунизация на 12-годишна възраст. За съжаление, в България има антиваксинални движения и доста интелигентни хора са повлияни от тях.
Именно на тях искам да кажа, че ваксините срещу някои опасни заболявания са задължителни и в държавите на Западна Европа, и на Америка. Във Великобритания например, не можеш да отидеш в училище, колеж или университет, без да си ваксиниран с всички задължителни у нас ваксини, плюс някои допълнителни за съответната страна.
Именно затова майки, които през 90-те години на миналия век отказваха да ваксинират децата си, когато започнаха да ги пращат да учат в САЩ и Европа, търсеха документи и молеха отрочетата им да бъдат ваксинирани срещу 10-12 инфекции в рамките на много кратко време, което не е медицински показано.
- Какъв е процентът на усложнения след имунизация?
- Всички странични нежелани ефекти след поставяне на ваксина по новата наредба се докладват в Агенцията за лекарства. За 2017 г. има около 60 докладвани случая, като 30 са подадени от лекари, другите 30 от родители. Всички тези случаи са разгледани много внимателно и оказва се от тези 60 случая, по-малко от 10 са наистина свързани с ваксината. А тези, които са вследствие на ваксините, са преходни - еднократно вдигане на температура, зачервяване на мястото на поставянето на ваксината, при ротавирусната ваксинация - леко разстройство. Вижте, страничните нежелани ефекти при ваксините са много малки, защото те се слагат на здрави деца. Всяко вдигане на температура, зачервяване на мястото на инжекцията притеснява много родителите, лекарите и обществото.
- С какво е опасна дребната шарка?
- Най-застрашени от морбили са децата от 1 до 4 години. При тях се развиват най-сериозните усложнения. Морбилният вирус прониква през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите. Като начало предизвиква катарално възпаление, след което навлиза в кръвта и причинява постепенно увреждане на целия организъм. Засягат се главно централната нервна система, дихателната система и кожата, с развитие на специфичен морбилозен обрив. Характерна е промяна на реактивността на заболелия организъм и намаляване на защитните му реакции, което води до склонност към вторична бактериална инфекция.
Именно затова аз препоръчвам, когато някой роднина се върне от Западна Европа или от курорт в Северна Гърция, Сърбия, Румъния, първата седмица да няма контакт с малки деца, особено тези, които са под 1 годинка. Не съветвам и родителите им да прекарват ваканциите си в чужбина, защото децата не са ваксинирани и вероятността да се разболеят там е голяма.
- А какво е положението с най-разпространената шарка сред децата - варицелата?
- Миналата година имаме 26 000 случая на варицела, по-миналата година 32 000 случая, от началото на годината досега имаме около 1800 случая повече от миналата година по това време. И най-голямото разпространение на този вирус е сред детските колективи. Какво говори това? За да имаме толкова много инфекции, аз си го обяснявам с факта, че в нашите детски градини броят на лелките, грижещи се за децата, е малък и жените нямат възможност през зимата да ги обличат и събличат, за да ги водят на разходка.
Колкото по-дълго време децата играят при здравословни условия на падналия сняг по градинките и са на чист въздух, не в затворени помещения, толкова по-трудно се разпространяват респираторните заболявания. При нас децата масово кихат и кашлят от ноември до май, благодарение на факта, че не са достатъчно време на чист въздух извън помещенията на детските заведения.
Варицелата е заболяване, което при децата минава леко за няколко дни и усложненията са доста рядко. При възрастните обаче не е така. Болестта преминава тежко, с много висока температура, възможни са и усложнения от пневмония и засягане на други важни системи на човешкия организъм. От 2004 г. ваксина срещу варицела масово се използва в Германия. У нас обаче все още - не. Българското общество е много интересно. Когато има ваксини, пък и не дай си, боже да са задължителни: “Не, няма да се ваксинираме!”.
Когато няма ваксина и такава не е регистрирана, скачат: “Какво става? Убихте децата! Вие знаете ли какво е 30 000 болни деца? Дайте ваксина!”.
- Миналата година след случая в кв. “Столипиново”, алармирахте и за “имунизация само по документи”. Какви бяха последствията от тази ваша констатация?
- Националният център по заразни и паразитни болести не наказва, не проверява и не разследва. На научна основа ние даваме политически съвети. Написах доклад на г-н министъра, че при изследваните серуми се показва при някои деца, че има недостатъчно ваксинално покритие за детски паралич. А когато нямаш ваксинация за детски паралич, значи нямаш и за коклюш, и за дифтерия. И ако за нещо ме е страх в нашата страна, то най ме е страх от дифтерия и детски паралич.
- Но имаме няколко случая на коклюш...
- В момента имаме 12 случая на коклюш в една детска градина в столичния кв. “Манастирски ливади”. Коклюшът, известен като магарешка кашлица, е лятна инфекция и неговото разпространение сред деца, които трябва да са ваксинирани, е много опасен, защото липсата на добро ваксинационно покритие, говори за липса на ваксинационно покритие за дифтерия, тетанус и детски паралич. Ваксината за детски паралич в Гърция, във Франция, в Италия винаги е била задължителна. Защо? Защото постоянно имаме пробиви на системата.
Миналата година имаше циркулация на парализиращи случаи на мутирал ваксинален вирус втора група в Украйна. Там поради гражданската война и икономическата и политическата несигурност има сериозни пропуски в имунизационния календар. Преди три години се появиха много случаи на детски паралич и в Сирия. А знаем откъде идват повечето имигранти в Европа. Само благодарение на бързата реакция на Световната здравна организация, която по спешност имунизира всички деца в Близкия изток, съседните държави и Египет, епидемията не се разпространи. За последните 10-15 години това беше най-голямата заплаха за здравето на българските деца.
Румяна СТЕФАНОВА
