Началник е на Отделението по съдова и ендоваскуларна хирургия на МБАЛ „Тракия”, Стара Загора. Притежава специалности по обща и съдова хирургия, и е специализирал в редица европейски клиники. Научната продукция на доц. Петков включва над 60 статии в периодични издания в България и чужбина, участие в специализирани клинични ръководства в областта на съдовите заболявания, както и над 90 доклада, представени на наши и международни конгреси и симпозиуми.
Доцент е към Тракийския университет, Стара Загора. Оьт 2021 г. е избран за председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология. Член е на редакционната колегия на списание “Ангиология и съдова хирургия”. Делегат е за България в Section and Board of Vascular Surgery при European Union of Medical Specialists (UEMS).
Съдовият хирург доц. д-р Димитър Петков притежава богат опит в лечението на съдовите заболявания, като водещите му интереси са в областта на ендоваскуларното им лечение. Разговаряме с него за усложненията от коронавируса.
- Доц. Петков, моля ви да посочите какви съдови усложнения могат да се развият след прекарана коронавирусна инфекция?
- Освен усложненията, които се коментират широко и всички сме запознати с тях, в областта на съдовата хирургия е налице увеличаване на случаите на тромбозите, които се развиват във венозната и артериалната система на боледуващите и преболедували от Covid пациенти. Бих искал да изтъкна, че има значително нарастване на тази патология навсякъде по света. Неслучайно, тези проблеми се дискутират на всички научни форуми, както и на нашата годишна Национална конференция по съдова хирургия, която се състоя в началото на октомври.
Както вече споменах, образуването на тромби (съсиреци) след прекаран Covid засяга както венозната система – дълбоки венозни тромбози с последваща опасност от развитие на белодробен тромбемболизъм с фатален край, така и артериалната система с развитие на остра артериална недостатъчност, заплашваща пациентите със загуба на засегнатите крайници.
- Предполагам, че терапията на тези два вида усложнения е различна?
- Да, тези два вида заболявания се лекуват и проследяват по различен начин. За съжаление, нарастването на тези случаи е налице - в интензивните отделения на болниците по света около една трета от тежко болните пациенти с коронавирус развиват дълбоки венозни тромбози. По-рядко, но доста по-тежко, е развитието на белодробен тромбемболизъм, който за съжаление, може да е с фатален край.
- А вярно ли е, че тромбоза може да възникне месеци след преболедуване на ковид-инфекцията?
- При боледуващите част от показателите, с които мониторираме състоянието на кръвосъсирването им (на хемокоагулацията), остават завишени дълго време. Много характерно за ковид е завишението на Д-димера. Обикновено се регистрира повишаване и на други фактори на кръвосъсирването.
Промените в хемостазата, които настъпват, в съчетание с развиващите се увреди на кръвоносните съдове, могат да доведат до възникване на венозна или артериална тромбоза, като това може да се наблюдава и по-късно във времето. Това е и причината при всички болни с индикации, да се провежда антикоагулантна или антиагрегантна терапия за различни периоди от време, по преценка на наблюдаващите пациентите лекари. Корекциите на хемостазата са много важни, тъй като чрез тази медикация могат да бъдат избегнати съдовите усложнения.
Как да намалим риска от тромбоза при пациенти с K-19: Три прости съвета
В лечебните протоколи това указание е посочено. Лекарите от ковид-секторите, съдовите хирурзи и ангиолозите също сме добре запознати с проблема и всички работим активно в тази насока.
- Въпросът е да не се пропусне моментът такива пациенти да попаднат при вас навреме – нали така?
- Разбира се, че това е най-важното и аз считам, че съвместната ни дългогодишна работа с общопрактикуващите лекари е с много позитиви и сме сигурни, че те са подготвени да се ориентират в тази патология и да насочват пациентите към специалист, когато се налага.
- А самият пациент може ли да установи някакви признаци, които да го стреснат и да потърси помощ?
- Не съм привърженик на изреждането на симптоми, защото те могат да създадат ненужно напрежение в пациента и той да започне да търси настоятелно в интернет, да намира различни симптоми на места, на които те не са правилно представени. Това, което бих искал да изтъкна, е следното: настъпят ли някакви промени, най-често в крайниците, е желателно да потърсите компетентен съвет, включително и ако сте прекарали ковид.
В никакъв случай не изпадайте в паника, тъй като може да има съвсем други причини за развитието на подобни оплаквания. Не трябва да се абсолютизират наличните симптоми или да се изпада в стрес. Решението е да се обърнете към компетентните лекари, за да ви предложат правилни диагностика и лечение.
Доц. д-р Димитър Петков
- В какво се изразява лечението на тези съдови усложнения?
- Като цяло, лечението на дълбоките венозни тромбози (развитието на тромби във венозната система) при пациентите е с медикаменти, влияещи на съсирването на кръвта – антикоагуланти. При различните пациенти се използват отделни протоколи, в зависимост от това какво е теглото им, състоянието им и какви придружаващи заболявания имат.
И аз съм сигурен, че във всички сектори, в цяла България, където се лекуват пациенти с ковид, е осигурена необходимата профилактика в това отношение, както и консултации от компетентни специалисти. Да, възможно е при около една трета от тежко болните, да се развиват дълбоки венозни тромбози, но те се лекуват. По отношение на острите артериални запушвания, т.нар. остри емболии или тромбози, положението е изключително тежко, защото лечението е много по-сложно.
В преобладаващата част от случаите се налага спешно извършване на различни интервенции. Изключително важно е да не се пропуснат сроковете, в които кръвоснабдяването може да бъде възстановено, тъй като при артериалните емболии и тромбози има риск от загуба на крайниците. Така, че основната ни цел и работа трябва да е насочена към превенция, т.е., доколкото е възможно да не допускаме пациентите да се разболеят от коронавирусна инфекция. Не, че лечението е невъзможно, но, разбира се, много по-лесно е въобще да не се провежда.
- Имате ли данни дали някои хора се самолекуват с антикоагуланти?
- Аз мисля, че преобладаващата част от хората, които се самолекуват, го правят по следните причини: на първо място - опасения да не попаднат в контакти с други хора, посещавайки лечебни заведения. И на второ - вече има доста информация, публикувана в интернет и е лесно - всичко е само на един компютър разстояние. Пациентът има голям избор да чете, да открива симптоми и да реши, че е болен от определено заболяване, поради което си позволява дори самолечение
Не го правете, защото всяко заболяване си има диагноза и специфично лечение, което трябва да се назначи от лекар. Няма как в 21 век от един симптом да поставим точна диагноза. Всички знаем, че медикаментите по лекарско предписание се отпускат с рецепта, която трябва да представим на фармацевта, за да получим лекарството. Аз съм сигурен, че в аптеките това се спазва.
- Има ли съдови заболявания, заради които не е желателно да се постави ваксина против ковид?
- Не смятам, че има сериозни противопоказания при каквото и да е заболяване в областта на съдовата патология. Има някой заболявания, при които трябва да се помисли по-скоро не дали да се извърши ваксинация, а с каква ваксина да се направи и в кой момент от лечебния процес.
Ще дам типичен пример: ако се касае за дълбока венозна тромбоза, която протича на фона на онкологично заболяване, което се лекува по определен начин, онколозите трябва да дадат отговор дали и как да се реализира ваксинацията, а ние да консултираме пациента за лечението на съдовото заболяване. Като цяло, противопоказанията за ваксиниране са малко.
Тук бих искал да обърна внимание, че с колкото повече заболявания са пациентите, толкова по-необходимо е те да се ваксинират. Именно придружаващите заболявания увеличават риска коронавирусната инфекция да протече по-неблагоприятно.
- Доц. Петков на Националният форум, за който споменахме, вашият екип е презентирал резултати от лечението на артериални тромбози при ковид-болни, опитът ви в ковид- сектора на вашата болница, както и съвременни подходи в антикоагулантното лечение. Моля ви да коментирате.
- По време на Националната конференция представихме няколко презентации, като едната от темите беше антикоагулантно лечение при пациенти с онкологични заболявания. Белодробният тромбемболизъм се среща често при такива болни и за съжаление, може да завърши и фатално. На форума беше дискутирано лечението с т.нар. нови орални антикоагуланти. Това са медикаменти от ново поколение, чрез които терапията за „разреждане” на кръвта е много по-достъпна за пациента в домашни условия.
Магданозът и спанакът увеличават риска от тромбоза?
В друга презентация, беше представен опитът ни с късните артериални тромбози и емболии при болни с и след ковид. В тези случаи се налага прилагането на комбинация от оперативни и ендоваскуларни техники, за постигане на добър резултат. Тези интервенции са продължителни, сложни и във всички случаи е по-добре да не стигаме до тях. Добра новина е, че имаме добри резултати при лечението на тази трудна патология.
Тук бих искал да отбележа, че на сесията на медицинските специалисти по здравни грижи беше представен опитът на нашето отделение, натрупан при престоя ни в ковид-сектора на болницата. Тази презентация също предизвика голям интерес, тъй като е много важно да споделиш с колегите си опасностите, трудностите и емоциите, с които сме се сблъснали при работата си в ковид-сектор.
- Представили сте и ендоваскуларно лечение на аневризма със специални стентове. Можете ли накратко да обясните същността и ефекта от тези иновативни методи и подходи?
- Друга наша презентация показа иновативно лечение на аневризма на задколянната артерия. Това е много трудно за ендоваскуларно лечение анатомично място. Големият ъгъл на свиване на коляното налага тежки изисквания към стентовете (да не фрактурират – структурата им да се прекъсне), които трябва да се поставят.
А аневризмите, разположени зад коляното, са много коварни, защото протичат безсимптомно и при развитие на тромбоза в тях, болните много бързо могат да загубят крайника си. Ние представихме нова техника, при която аневризмата се изключва от кръвообращението чрез специални непокрити стентове. Те са пригодени за поставяне в артерията зад коляното и издържат на натоварването в тази област.
Заслугите в нашето отделение винаги са на целия ни екип и аз с радост го изтъквам.
Препоръки в началото на зимата
„Няма нищо по-различно от това, което винаги препоръчваме: повече движение, борба с високото кръвно налягане, с високите стойности на холестерола, със затлъстяването, както и избягване на самолечението и самовнушението за наличие на тежки заболявания. Когато хората имат съмнения за своето здраве, нека посетят специалист, който би могъл да им помогне. И, разбира се, ваксинирайте се! Това е най-ефективната профилактика срещу сериозните усложнения от ковид”, обобщи хирургът.
Яна Бояджиева
