Защо някои хора виждат ярка светлина, преминават през тунели или попадат в необясними пространства, когато се намират на ръба на смъртта? Този въпрос озадачава учените от десетилетия. Сега международен екип от изследователи е открил необичаен модел, който може да помогне за разгадаването на едно от най-загадъчните човешки преживявания, съобщава Daily Mail.
Учените анализирали 50 преживявания близо до смъртта, като помолили участниците да нарисуват карти на пространствата, които си спомнят от моментите, когато животът им е бил в опасност. Резултатите показали изненадваща закономерност – геометричната форма на виденията изглежда тясно свързана с цветовете, които хората възприемали.
Въпреки огромните различия в разказите и често фантастичните картини, изследователите установили, че описаните пространства могат да бъдат разделени в четири основни категории.
Част от участниците разказали, че са преминавали през конусовидни пространства, включително добре познатия „тунел от светлина“. Други описали извити пространства, наподобяващи арки, широки повърхности с плавни извивки или кръгли и овални пространства, които сякаш ги обгръщали напълно.
Най-необичайното откритие било свързано с цветовете. Хората, които виждали конусовидни пространства, значително по-често описвали черно-бели картини. За разлика от тях участниците, преминали през пространства с широки извивки, почти винаги съобщавали за ярки цветове.
Тази зависимост подсказва, че различните видове преживявания близо до смъртта може да имат общи физиологични механизми, свързани с начина, по който мозъкът и зрителната система обработват информацията.
Какво най-често виждат хората на прага на смъртта?
Преживяванията близо до смъртта са сравнително широко разпространени. Според някои изследвания до 8% от хората съобщават, че са изпитвали подобно състояние.
Сред най-често описваните усещания са:
-
Чувство на спокойствие – 80%
-
Виждане на ярка светлина – 69%
-
Срещи с починали хора или духовни същества – 64%
-
Ускоряване на мислите – 5%
-
Видения, възприемани като предсказания за бъдещето – 4%
Тези преживявания обаче са изключително трудни за научно изследване. Обикновено възникват при тежки травми, сърдечен арест или други критични състояния, съпроводени със силен физически и емоционален стрес.
Освен това спомените често са толкова необичайни и интензивни, че хората изпитват затруднения да ги опишат с думи.
Един от участниците разказал пред учените:
„Беше като матрица с много, много точки от мрежата, всички свързани помежду си в множество измерения. Чувствах, че ако вляза в матрицата, ще мога да пътувам навсякъде в цялата Вселена.“
Друг участник твърдял, че е видял „миналото, настоящето и бъдещето на Земята“.
Подобни разкази показват колко трудно е преживяванията да бъдат подложени на обективен анализ.
Четири геометрични форми разкриват скрита закономерност
За да преодолеят този проблем, учените решили да се съсредоточат не върху съдържанието на виденията, а върху пространствените им характеристики.
Участниците били помолени да разделят преживяванията си на отделни етапи и да възстановят геометричната форма на всяко пространство, което си спомнят.
Те трябвало също да посочат къде са се намирали, как са се придвижвали и какви цветове са възприемали.
Анализът показал, че зад привидно хаотичните и фантастични разкази се крие повтаряща се зависимост между форма и цвят.
От 28 реконструирани конусовидни пространства 22 били изцяло черно-бели.
При широките извити пространства резултатът бил почти противоположен – 27 от общо 31 били описани като изпълнени с ярки цветове.
Това означава, че виденията може да не са толкова случайни, колкото изглеждат на пръв поглед.
Изследването, публикувано в научното списание Frontiers in Psychology, предлага нов подход към изучаването на феномена чрез пространствените характеристики на спомените.
Може ли недостигът на кислород да обясни тунела от светлина?
Една от най-интересните констатации е, че описаните геометрични модели наподобяват зрителни нарушения, които могат да възникнат и при хора, намиращи се далеч от непосредствена опасност за живота.
Например намаленото снабдяване на мозъка или очите с кислород може да доведе до стесняване на зрителното поле.
Това състояние, известно като тунелно зрение, има очевидна прилика с тунела от светлина, който толкова много хора описват след преживявания близо до смъртта.
Съществува и възможно обяснение за липсата на цветове в част от виденията.
При слабо осветление зрителната система разчита в по-голяма степен на пръчиците – светлочувствителни клетки в ретината, които са особено ефективни при ниска осветеност, но не осигуряват цветно зрение.
Това би могло да помогне за обясняването на черно-белите картини, описани от някои участници.
Учените обаче подчертават, че подобни прилики не доказват, че недостигът на кислород или промените в зрителната чувствителност са непосредствената причина за тези преживявания.
Защо някои хора виждат огромни пространства и ярки цветове?
Друго възможно обяснение е свързано с явление, известно като ефект на Ганцфелд.
То възниква, когато човек наблюдава еднородно зрително поле, в което почти липсват различими детайли.
При подобни условия мозъкът получава ограничена зрителна информация и може да започне да генерира собствени образи, цветове и форми.
В резултат човек може да изпита изненадващо ярки зрителни халюцинации, въпреки че пред очите му няма реални обекти, които да ги предизвикват.
Изследователите предполагат, че този механизъм би могъл да има отношение към описанията на широки, безкрайни и наситени с цветове пространства.
Все пак те изрично отбелязват, че установените сходства не са достатъчни, за да бъде определена точната причина за виденията.
Какво се случва със съзнанието, когато сърцето спре?
Въпросът за преживяванията близо до смъртта е тясно свързан с друг научен проблем – колко дълго може да се запази съзнателната дейност след спирането на сърцето.
През октомври 2017 г. учени съобщиха за данни, според които някои пациенти, преживели сърдечен арест, са запазили спомени за събития, случили се по време на реанимацията им.
Изследователи от Медицинския факултет „Гросман“ към Нюйоркския университет, известен преди като NYU Langone School of Medicine, са изучавали свидетелства на пациенти, успешно реанимирани след спиране на сърдечната дейност.
Сред най-необичайните разкази са тези на хора, които твърдят, че са чували разговорите на медицинските екипи или са наблюдавали действията на лекарите, докато са били в критично състояние.
Ръководителят на изследванията д-р Сам Парния обяснява пред Live Science, че някои пациенти описват действията на лекари и медицински сестри, както и разговори, които според тях са възприели по време на реанимацията.
По думите му част от тези спомени са били съпоставени с разказите на медицинския персонал.
Това обаче не означава, че науката е доказала съществуването на съзнание след необратимата смърт. Сърдечният арест е състояние, при което кръвообращението спира, но при успешна реанимация жизнените функции могат да бъдат възстановени.
Колко време мозъкът остава активен след сърдечен арест?
Когато сърцето престане да изпомпва кръв, доставката на кислород до мозъка рязко намалява.
Това води до бързи нарушения в мозъчната дейност и загуба на съзнание, която обикновено настъпва в рамките на секунди.
При липса на кръвообращение електрическата активност, регистрирана чрез стандартна електроенцефалография, може силно да намалее или да стане неоткриваема приблизително между 2 и 20 секунди след спирането на сърцето.
Мозъчната кора, която участва в мисленето, възприятието и обработката на сетивната информация, е особено чувствителна към недостига на кислород.
При продължително прекъсване на кръвоснабдяването започват клетъчни процеси, които могат да доведат до необратими увреждания.
Тези промени обаче не настъпват едновременно във всички мозъчни клетки. Загиването им представлява сложен процес, който може да продължи значително по-дълго от първоначалната загуба на съзнание.
Именно затова учените правят важно разграничение между спирането на сърдечната дейност, загубата на съзнание и необратимото прекратяване на мозъчните функции.
Новото изследване не дава окончателен отговор какво вижда човек на прага на смъртта, но разкрива нещо съществено – дори най-необяснимите видения може да следват определени закономерности.
Връзката между геометричните форми и цветовете предлага на учените нова възможност да изследват как мозъкът създава усещането за пространство при екстремни физиологични състояния.
Дали тунелите, ярките светлини и необятните пространства са резултат от промени в зрителната система, от специфична мозъчна активност или от съчетание на няколко механизма, предстои да бъде установено.
