5 факта за инфлуенцата

В съвременния свят смъртните случаи от грипния вирус са много по-малко в сравнение с по-миналия век, но тази коварна инфекция крие немалко опасности и може да ни изненада във всеки момент

5 факта за инфлуенцата
Затова учените от различни страни изучават еволюцията на грипа, изясняват как и откъде се появяват новите щамове, с какво те са страшни за хората и какво помага да се избегнат опасните епидемии от болестта. През последните години бяха направени няколко важни открития.

1. Най-тежките грипни щамове у човека се предават от животните. Смъртоносният птичи грип, както и свинският, който се оказа не толкова страшен, сериозно изплаши епидемиолозите. Най-опасните разновидности на вируса са тези, които получаваме от други видове организми, на първо място от животните.

Причината е в това, че грипните щамове, които отдавна циркулират сред хората, са приспособени така, че да не убиват своите „хазяи”. По принцип вирусът е паразит, който прониква в човешките клетки и се размножава с тяхна помощ, затова не е „заинтересован” от гибелта на организма. Затова ако един относително безобиден за птиците вирус попадне в човека, започва да вилнее с „пълна програма”, без да се „грижи” за запазване живота на болния.

2. Вирусът се „очовечава” благодарение на хитри мутации. Поначало животинските вируси не се „чувстват уютно” в човешкия организъм, но с времето мутират и може да се получи така, че поредното поколение причинители на инфекции да е приемливо в човешки условия. Тук възниква заплахата от заразяване. Най-важно е да се издебне моментът, в който е нужно да се изолират заболелите, за да не може „новият” грип, получен от животното, да се предава по-нататък, подчертават учените. Основният път за заразяване с грип от животни, както и между хората, е въздушно-капковият. Известно е, че от птичи грип са се заразявали основно работещи в птицеферми, които са вдишали изпарения от болни животни.

3. Различните щамове на грипния вирус могат да се кръстосат и да се получи нещо още по-страшно – вирусна частица с нови свойства, непредсказуеми и много по-опасни. Известно е, че най-тежките и глобални световни епидемии са били предизвикани именно от такива кръстоски. Сега учените следят за появяването на подобни кръстоски, за да могат навреме да вземат мерки и да не допуснат разпространението им сред хората. Различните грипни вируси се целят по различни мишени: известно е, че смъртоносният „испански” грип атакувал на първо място младежите – поразявал войниците, които се връщали след Първата световна война и разнасяли инфекцията в своите държави; смъртността от „свински” грип се пада най-често на средната възраст; обичайният сезонен грип поразява възрастните хора, на които имунитетът намалява с годините. В същото време става така, че пенсионерите понасят по-леко от младите хора някои грипни щамове.
 
4. Грипният вирус се променя рязко веднъж на 10-12 години. Известно е, че съществуващите грипни вируси се променят всяка година и в тази връзка предизвикват локални взривове, огнища на заболявания, тъй като нашият организъм, имайки имунитет от предишната разновидност на вируса, не разпознава обновения враг. Веднъж на 10-12 години се случва радикално изменение на вируса, в т.ч. кръстоски, които могат да доведат до възникването на пандемия. Вирусът на свинския грип е най-опасният.

5. Понижавайки температурата, ние помагаме на вируса да се размножава. Често при първите симптоми на грипа хората бързат да пият аспирин, парацетамол и други понижаващи температурата препарати. Изследвания обаче показват, че приемът на такива средства може да ускори разпространението на вируса в организма. Понижавайки температурата, ние създаваме по-комфортни условия за вируса и му помагаме да се размножава. В същото време не забравяйте, че много високата температура е пагубна за човека, създава натоварване на сърдечносъдовата система и другите органи. Затова се препоръчва да вземате хапчета против висока температура чак когато тя се покачи над 38,3-38,5 градуса. А за да оздравеете по-бързо, още при първите признаци на грипа приемайте противовирусни препарати.


Яна БОЯДЖИЕВА

Коментари