Растителните мазнини и масла са една от най-противоречивите съставки в кухненските ни шкафове.
Докато някои масла обещават ползи за организма ни, като подобряват здравето на сърцето и мозъка, за други често се твърди, че увеличават риска от сърдечни заболявания. Британският експерт - д-р Роб Хобсън, диетолог и автор на Get Your Family Life Done, посочи кои от познатите ни растителни масла са най-полезни и защо.
Нека започнем с кокосовото масло, което често се рекламира като по-здравословен вариант. Но д-р Хобсън посочва, че експертите още не са достигнали до категорично мнение относно ползите му. Кокосовото масло е с високо съдържание на наситени мазнини – около 13 г на порция от 15 мл, което е почти половината от препоръчителната доза от 30 г наситени мазнини на ден.
Смята се, че ползите му идват от съдържащата се в него лауринова киселина и по тази причина според някои изследвания може да не е толкова вредно, колкото другите наситени мазнини. Резултатите от проучванията показват, че лауриновата киселина повишава нивата на добрия холестерол, което може да намали общия риск от сърдечни заболявания.
Д-р Хобсън подчертава обаче, че тези изследвания все още не дават категоричен отговор за ефектите на кокосовото масло върху сърдечносъдовата система: „То може да повиши общите нива на холестерол в кръвта, което е лошо за здравето на сърцето.
Затова е по-добре да го консумирате умерено. Освен това невинаги ще искате всичко да има вкус на кокос. Въпреки че върви добре с пържени картофи, печива и къри, не бих изпържил яйца с него”.
Д-р Роб Хобсън предпочита зехтина заради неговите ползи за здравето и многообразен вкус: „Богат е на мононенаситени мазнини и антиоксиданти, които са полезни за здравето на сърцето и са по-малко податливи на разграждане при нагряване.“
Това означава, че зехтинът не изпуска потенциално вреден дим, докато не стане много горещ – около 190 градуса. Смята се, че димът съдържа химикали, наречени свободни радикали, молекули, които могат да увредят клетките и да ускорят стареенето. Изследванията показват, че излагането на високи нива на свободни радикали може също така да увеличи риска от заболявания, включително сърдечносъдови.
Зехтинът е и с ниско съдържание на наситени мазнини в сравнение с други масла, около 2 грама на порция. Освен това е богат на полифеноли – химични съединения, съдържащи се в растенията, които също помагат за намаляване на възпалението в тялото. Той помага да се поддържа всичко – от здрави кръвоносни съдове до мозъчна функция, обяснява д-р Хобсън.
Един от конкурентите на зехтина е рапичното масло, което струва наполовина по-малко в британските магазини и също е богато на здравословни мононенаситени мазнини, които потенциално намаляват риска от сърдечносъдови заболявания. Освен това съдържа по-малко наситени мазнини от зехтина – 1,1 г на порция. Д-р Хобсън посочва, че това, което отличава рапичното масло, е, че съдържа алфа-линоленова киселина, която е омега-3 мастна киселина, съдържаща се и в рибата. Тя е от съществено значение за здравето на сърцето и мозъка.
Лененото масло, което съдържа 1,65 грама наситени мазнини, също има ползи за здравето, подобни на маслото от рапица. И двете съдържат омега-3 и омега-6, но рапичното масло има по-благоприятно съотношение на омега-3 към омега-6 от повечето други масла от семена.
Омега-6 мастните киселини са вид мазнини, които са от съществено значение за човешкото здраве и се намират в растителни масла, ядки и семена, но специалистите твърдят, че излишъкът води до възпаление в организма. Д-р Хобсън смята, че рапичното масло може да бъде полезна добавка към балансираната диета: „Рапичното масло понякога получава лоша слава поради връзката си с омега-6 и схващането, че е „преработено“. Според специалиста голяма част от тези критики са преувеличени и подхранвани от социалните медии.
Едно проучване, публикувано в списанието Circulation през 2019 г., не открива връзка между умерения прием на омега-6 и повишения риск от сърдечносъдови заболявания.
Въпреки това маслата от семена, включително лененото семе, имат по-ниска димност, което означава, че се разграждат при по-ниски температури и е по-вероятно да отделят свободни радикали.
Слънчогледовото олио има лоша слава заради особено високото си съдържание на омега-6 мастни киселини. Консумирането на тази мастна киселина в излишък, без достатъчно омега-3, може да доведе до дисбаланс, който насърчава възпалението.
Но все пак не е необходимо да се отказвате от слънчогледовото масло, казва д-р Хобсън, тъй като консумацията му в умерени количества е напълно здравословна. Освен това съдържа по-малко наситени мазнини от зехтина и кокосовото масло – около 1,5 грама на порция.
