През последните години все повече се повишава интересът на хората към т.нар. алтернативна медицина. Какво всъщност включва тя? Що е то холистичен подход в лечението на различните заболявания? Каква е ролята на нас самите по отношение на собственото ни здраве?
Отговор на тези и много още въпроси вижте в интервюто с д-р Красимир Милев - холистичен терапевт, специалист по алтернативна и конвенционална медицина. През 1996 г. завършва медицина, а през 1998 г. започва работа като натуропат. Завършил е курс по ароматерапия; участва в 9-и Международен симпозиум по затлъстяването с няколко научни изследвания; получава докторска степен от Индийския борд по алтернативна медицина в Калкута; одобрен е за член на Международния борд на практикуващите холистична медицина.
- Д-р Милев, първият ми въпрос е какво обхваща специалността холистичен терапевт?
- Този термин не се е наложил масово у нас, тъй като той е чуждица - на гръцки холос всъщност означава цял, цялостен. И холистичният подход е точно такъв. Холистичната медицина, холистичните лекари, за разлика от класическите, от традиционните, обръщат внимание на всичко. Не само на отделните оплаквания и симптоми, органи и системи, а на човека в неговата цялостност - на психо-емоционалното му състояние, на положението му в социалната среда. Защото балансът е много важен. Важен е, тъй като най-често нарушенията в този баланс са в основата на здравословните проблеми, които ни спохождат. Искам да отбележа, че холистичният подход понякога включва медикаментозно лечение, което обаче може да бъде комбинирано и с някакво природно лечение, с психотерапия, с подходящ двигателен режим, с промяна на хранителни навици и т.н. Всичко това има значение за здравето.
За мен пътят към здравето би трябвало да изглежда така: да е приятен, да не е болезнен и мъчителен, а напротив - човек да се чувства комфортно и щастливо. Точно такъв е холистичният подход.
- Имате докторска степен от Индийския борд по алтернативна медицина - как това обогати вашите знания?
- Да, знанията, които получих в Индийския борд по алтернативна медицина, обогатиха до голяма степен погледа ми въобще върху терапевтичното поведение. Защото този цялостен подход там по-скоро е правило, което те използват дори в конвенционалното лечение. Докато при нас е по-скоро изключение, тъй като на практика личните лекари нямат времето и силите да обяснят на своите пациенти що е то хигиенно диетичен режим, да дадат подробни препоръки за движение и изготвяне на хранителни програми. Направо се минава към медикаментозното лечение, като често пъти пациентът
се изписва с някакво хронично заболяване, например с диабет, без да му е разяснено как да се храни и от какво да се пази, за да не развие усложнения. Това е сериозен пропуск.
А на Изток хората, опирайки се може би на хилядолетните си традиции, са запазили правилния поглед върху тези важни елементи за поддържане на човешкото здраве. По принцип там имат вътрешен усет, подсъзнателно влечение към балансирано състояние. Докато ние, западните хора, често залитаме от крайност в крайност. Това ни пречи до голяма степен и влияе на всички аспекти от живота ни.
- Какви холистични методи прилагате в своята практика?
- На първо място това, което имам като опит, е в лечението с разтоварващи диети. По-специално с т.нар. плодово-чаен разтоварващ режим, което е един вид омекотено гладуване. Такъв вид разтоварване води до отключване на естествените очистителни и оздравителни възможности на организма, изхождайки от това, че природата го е заложила във всяко живо същество. Например дивото, а и домашното животно, като се разболее, спира да яде. Това е инстинкт, на който то се подчинява.
Същият инстинкт го има и при човека - когато сме болни, апетитът се потиска. Но ние невинаги следваме това вътрешно усещане и много често правим точно обратното. В древността обаче хората са черпили мъдрост директно от природата и са правили това, което са виждали и усещали, гонейки благоприятен ефект. Постепенно с времето това се е превърнало в лечебна система. Днес има множество школи по лечебно гладуване, като всяка си има свой собствен почерк и характеристики. Но веднага бързам да кажа, че като говорим за глад, имам предвид здравословна нискоенергийна диета, която носи детоксикиращ и оздравителен ефект.
Д-р Красимир Милев
- Хубаво е, че го обяснявате, защото явно не става дума за абсолютен глад, а за система на лечение.
- Понятието “глад” е пак една неточност, наложила се в нашия език. В английския “старвинг” и “фастинг” са различни понятия, като първото носи негативен знак. В смисъл на
мъчително недояждане, лишение
А фастингът представлява пост с цел изчистване, разтоварване на тялото, духовно просветление и т.н. Така че това, което правим с цел подобряване на здравословните показатели, по-скоро е близо до постите, наложили се в традициите и вярванията от хилядолетия.
- Освен това омекотено гладуване, както го нарекохте, какво друго още прилагате в терапията при хората?
- Прилагаме ароматерапия и лечение с билки. В тази област ние, българите, имаме огромно наследство от знания, завещани ни в книгите на Петър Димков. Народната медицина и днес заема важно място при всеки един алтернативен лечебен подход.
- Да поговорим за вашите пациенти, с какви оплаквания най-често се обръщат към вас?
- При нас най-често идват хора с обичайните за съвременния свят заболявания - наднормено тегло, високо кръвно налягане, захарен диабет, нарушения в мастния баланс на кръвта, камъни в жлъчката, в бъбреците, с хормонални нарушения, нервнопсихични разстройства, тревожни и депресивни състояния, алергични и автоимунни заболявания.
И тук искам да отбележа нещо, което все по-често ми прави впечатление. Ние, българите, си мислим, че нашите сънародници, които живеят в чужбина, се чувстват по-добре. А истината е, че те често изглеждат по-зле от нас. Това е много странен феномен. Да, смятаме, че който е отишъл в чужбина, е реализиран и живее по-спокойно, но невинаги е така.
Когато такъв човек дойде и седне при мен, аз виждам разликата между българина, който живее тук, и този, който е в чужбина. Точно онзи, отишъл за по-добър живот някъде там, изглежда по-неспокоен, по-несигурен, по-нетърпелив, по-нервен, въпреки че привидно животът му е уреден. Независимо от това продължаваме да съветваме децата си да се реализират навън, без да си даваме сметка какво ни дава родната земя. А дали наистина ще са по-добре там? Тук опираме до основното - единствено от нас зависи колко добър и пълноценен ще е животът в България.
- А какви са резултатите при вашите пациенти след терапията?
- Естествено е, че когато
показателите им се подобряват, те го виждат, усещат го и са много доволни.
И са особено щастливи, че това се случва без лекарства, т.е. разбират, че това е истинското лечение. Факт е, че когато лекарствата подобряват определени показатели, то е за сметка на други. Т.е. лечението с медикаменти е нож с две остриета и винаги има цена, която плащаме. И най-неприятното е, че плащаме със здраве, защото уж лекуваме едно, а увреждаме друго. Така че човек е щастлив не когато на 30 години пие шепа лекарства, за да поддържа нормалните си показатели, а когато не пие нищо и се чувства добре. Това е истинското здраве.
При нас идват и много хора, когато са здрави, и аз мисля, че това е най-разумното. Грам профилактика е повече от килограм лечение! Правилният подход е именно този - човек без оплаквания да проверява и да се грижи за своето здравословно състояние.
За съжаление, у нас тази култура все още е рядкост. Често хората идват в толкова крайни състояния, при които дори и ние вече не можем да помогнем, тъй като всичко е много трудно да се обърне на такъв етап. Колкото по-рано се започне едно лечение и профилактика, толкова по-добре. Дори на ниво детска възраст. Някои автори доказват, че храненето до 7-8-годишна възраст има 90% значение за здравето по-нататък, в сравнение с храненето след това. Т.е. в тази фаза, когато тялото расте и се формира, хранителните навици са от решаващо значение.
Естествено, трябва да мислим не само за нас, а и за поколението, което идва след нас. Хубаво е, че повечето деца имат вътрешно влечение и усет за правилност. Промяната към по-правилно хранене при тях става лесно и спонтанно. Младите са много по-отворени за новото и често имат вътрешен извор на знания.
Храната, която расте в нашите земи,
е най-полезна за организма ни. Правилно е да консумираме нея, а не неща, донесени от другия край на света. Трябва да ползваме най-вече това, което ни е дадено от векове и което земята и регионът предлагат.
- Навъдиха се стотици пишман-лечители и диетолози, хората се объркват...
- Така е, аз лично избягвам да съставям хранителни програми, тъй като има диетолози за тази цел. Преди години у нас беше взето решение тези хора да бъдат с медицинско образование, но не навсякъде е така. В някои страни диетолозите са специалисти, обучени за тази дейност, без да са лекари, но често работят съвместно с медиците и така се избягва опасността от грешки.
Смятам, че бъдещето ще се отличава със стремежа към по-уравновесен, по-правилен и здравословен живот. Ще ценим качеството повече от количеството. Това би ни дало един по-добър баланс вътре в нас и между нас и околните. Това равновесие е всеобщ закон, заложен в основите на Вселената. Когато го поддържаме в себе си - само тогава сме здрави!
За съжаление, има прогнози, които сочат, че, ако не променим стила си на живот, някъде след 20-30 години, към 2050 г., депресията ще е засегнала 100% от хората в развития свят. А тя е проява на дълбок психо-емоционален дисбаланс, когато привидно всичко е наред, но...
В днешно време нито ни се става, нито ни се ходи на работа, нито ни се общува с другите, нито имаме желание да се усмихваме, нито да свършим нещо, което да направи живота на човека до нас по-добър. Т.е. повечето хора тотално са загубили характеристиките на здравето на абсолютно всички нива. Ако съумеем да поправим всичко това, може и да се променят нещата. А промяната започва вътре в нас, макар всеки да търси оправдание навън... А всъщност това е бягство от същината на проблема.
Яна БОЯДЖИЕВА
