Има сложно взаимодействие между имунната система и множествената склероза (МС). При човек с МС имунната система атакува аксоните - нервни влакна, които се намират в централната нервна система (ЦНС) и са обвити в защитен слой, наречен миелин, пише на сайта medicalnewstoday.com.
МС уврежда тези аксони в мозъка, гръбначния мозък и зрителните нерви, които изпращат визуална информация от окото към мозъка. Белегът, който причинява МС в резултат на атаките, се вижда в бялата и сивата материя на мозъка. По време на пристъп на МС различни видове имунни клетки увреждат или унищожават повечето от миелина в рамките на целевата област.
Експертите считат МС за автоимунно заболяване, но научната общност не е в състояние да идентифицира каквито и да било МС-специфични антигени, които са протеини и подтикват имунната система да атакува. Все още не е ясно какво знаем досега за имунната система и нейната роля в развитието на МС.
Автоимунитет
Подобни състояния на МС, които се считат за автоимунни заболявания, са:
• Псориазис
• Болест на Крон
• Лупус
• Ревматоиден артрит (РА)
• Диабет тип 1
При МС се знае, че Т-клетките, които играят важна роля в имунната система, се активират в лимфната система и след това влизат в ЦНС през кръвоносните съдове. След това те освобождават химикали, които причиняват щетите, свързани със състоянието, също активират В клетките и други клетки на имунната система, за да се присъединят към имунната атака. Това, което учените не разбират обаче, е защо накрая удрят имунната система и я вадят от равновесие.
Има ли методи за овладяване на множествената склероза?
Експертите смятат, че състояния, като МС, РA, лупус, диабет тип 1 и цьолиакия, са примери за автоимунни заболявания, които са свързани с производството на автоантитела и самоактивните Т-клетки.
Въпросът, с който изследователите трябва да се справят при МС, е какво може да попречи на тези самоактивиращи се Т-клетки да атакуват ЦНС.
Защо имунната система атакува?
За да разберат как да предотвратят подобни атаки от Т-клетки, изследователите първо се опитват да разкрият защо атакуват ЦНС. Според Националния институт за неврологични заболявания и инсулт (NINDS), има няколко теории защо това се случва. Една теория е, че когато имунната система се бори с външен нашественик, като вирус, който имитира компоненти на мозъка, имунната система атакува ЦНС и миелина в опитите си да надвие нашественика. Този процес е известен като молекулярна мимикрия. Друга теория е, че имунната система разрушава мозъчните клетки, защото те са нездравословни. Още една теория предполага, че имунната система приема нормалните мозъчни клетки за чужди нашественици.
Има кръвно - мозъчната бариера, която поддържа мозъка и гръбначния мозък отделени от други вещества в тялото, включително от имунната система. Въпреки това, ако има нарушение на тази бариера, мозъкът е изложен на въздействието на имунната система. Експертите казват, че в този случай, имунната система може да сбърка миелина с чужд нашественик.
Вируси и МС
Изследванията показват, че произходът на МС е свързан с генетични предразположения, съчетани с фактори на околната среда. Освен това са открити много вируси при хора с МС. Един от тях е вирусът на Епщайн-Бар (EBV), който е най-последователно свързан с появата на заболяването. EBV е вирусът, който причинява инфекциозна мононуклеоза. Всъщност, само около 5% от хората не са придобили инфекция с този вирус.
Митове за множествената склероза
Изследователите казват, че хората, които не са се срещали с EBV, са изложени на по-малък риск от развитие на МС, отколкото останалите. Освен това хората, които са се свързали с EBV в ранна детска възраст, имат значително по-нисък риск от развитие на МС, отколкото тези, които не са се срещали с вируса до юношеството или зрелостта си. Все още няма доказателство, че EBV всъщност причинява MС.
Лечения и проучвания
Като се има предвид, че МС се разглежда като автоимунно заболяване, много от леченията за нея естествено целят да впрегнат имунната система. Едно такова лечение е с бета интерферон. Интерфероните са протеини, които естествено се произвеждат от организма, за да променят отговора на имунната система към нашествениците. Белите кръвни клетки освобождават гама интерферон в началото на имунния отговор, което насърчава възпалението в атакуваните тъкани. От друга страна, бета интерферон се освобождава в края на имунния отговор, блокира гама интерферон и спомага за намаляване на възпалението.
Според медиците, бета интерферон лекарствата може да намалят броя на МС обострянията и да се забави прогресията на заболяването. Освен това, когато се появяват кризи, лечението с бета интерферон лекарства ги съкращава и намалява тежестта им. Има и текущо клинично изпитване за лечение със стволови клетки.
Докато изследователите работят, за да разгадаят това сложно състояние и разработването на нови лечения, има светлина в тунела.
Според NINDS, проучванията показват, че хората, които имат по-високи нива на витамин D и прекарват повече време на слънце, са с по-малък шанс да развият състоянието. За пациентите с МС това също така означава, че е по-вероятно да имат по-лека форма на състоянието и по-малко рецидиви.
Знае се, че слънчевата светлина помага на човешката кожа да възпроизведе витамин D. Изследователите вярват, че този витамин помага за моделирането на имунната система и за намаляване на риска от развитие на автоимунитет, включително на заболяванията, които той причинява, като МС.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
