Предлагаме ви откъс от книгата на японския неврохирург Такаши Цукияма “Забравянето е моето второ... нещо там”. Тя е за проблемите на мозъка, свързани със съвременния живот.
Първо. Старайте се често да си припомняте това, което искате да запомните. Ако например всеки ден, виждайки нечие лице, си спомняте името на този човек, в крайна сметка след това то веднага ще изплува в паметта ви.
Втори метод. Това е групиране на информацията. Има такова явление, което се нарича „магическото число седем“. Неговата същност е в това, че човек едновременно може да запомни ограничен брой елементи от някаква информация, например думи или числа.
Някой може да запомни 7, друг само 3, средно това число съставлява 5 плюс-минус 2. Ако елементите на информацията са повече от тази стойност, човек я забравя. Получава се така, че обемът данни, който ние с лекота можем да запомним, е силно ограничен. Но ако групираме информацията, можем да запомним много повече. Ако например ви кажат да запомните имената на всички професионални бейзболисти, едва ли ще можете да го направите.
Но задачата ще стане изпълнима, ако ги групирате. Например отначало трябва да разделим всички на две лиги: Тихоокеанска и Централна. След това да погледнем какви отбори съставляват тези лиги. По-нататък можем да запомним имената на инфилдърите (бейзболен играч, разположен на една от четирите защитни позиции на бейзболното игрище) на отбора.
Ако по такъв начин се групират всички имена, ние можем да запомним повече от тях, както и по-лесно да си ги спомним след това.
Трети метод. Заключава се в това да се създадат колкото може повече „кукички“ с цел по-лесно да си спомняте. Ако вие например винаги се срещате с хората в един и същ кабинет, ще ви бъде трудно да запомните кой кой е. Но ако промените мястото на срещата, ще можете да си спомните: „Това е този човек, с когото се срещнахме някъде другаде, на друго място“. Мястото ще се превърне в „кукичка“ за паметта. Още по-лесно ще ви е да си спомните човека, ако включите и други факти. Например това какво сте правили заедно или какво сте му подарили и т.н.
За да можете лесно да извлечете от паметта си информация, крайно важно е да използвате някой от тези методи. Не е за учудване, че не можете да си спомните нещо, ако не сте използвали нито един от тези методи. Нашият мозък е така устроен, че се старае да запомни всичко, каквото сме видели и чули (именно затова понякога си спомняме нещо, за което имаме усещането, че отдавна сме забравили). Но ако не задействаме когнитивните функции на мозъка си по време на запомняне на информацията, то ние няма да можем веднага да я извлечем от паметта си, когато ни се наложи и искаме да си спомним.
Препоръка втора. Избавете се от „увисване“ на мозъка
…Паметта пак ви е подвела? Няма нищо страшно, запишете подробно в тетрадка какво конкретно не сте могли да си спомните. Постарайте се все пак да си го спомните или открийте някаква информация за това, което сте забравили. А следващия път положете всички усиля, за да може новата подобна информация да не излети от главата ви. Тази мярка сама по себе си няма да позволи на симптомите да се задълбочат. Ако не си правите такива „подсказки“, вие просто затваряте очи за това, че пак нещо сте забравили и забравяте дори самия факт, че това се е случило.
Второто, което е нужно да направите – потренирайте дълго да разговаряте. За целта е нужно да ви помогнат от семейството ви. Вашата цел е не просто да изнесете един дълъг разказ, а да помолите събеседника да ви задава уточняващи въпроси и подробно да проговаряте именно тези моменти, които ви е непривично да обсъждате, които не са доведени до автоматизъм.
В началото ще ви бъде трудно да изразите своята мисъл, в разказа ще възникнат и паузи, но точно това е тренировка за създаване на нови „надстройки“ и поддържане на условия, където те могат да възникнат. Може и да ви се струва, че пиша очевидни неща. Но именно очевидните неща по принцип внезапно изчезват от нашия живот. Ако вие компенсирате „нещо“, което сте спрели да правите, ще тръгнете към подобрение. Само четене на глас или изпълняването на аритметични упражнения не е панацея.
Мозъчната „мъгла“ и забравянето - симптоми на чернодробна енцефалопатия
Полезно е също така да се заемете с нещо ново. Може да се заемете да учите това, което е далеч от вашата специалност, да започнете да ходите на интересни курсове, да се научите на нещо ново от членовете на вашето семейство. На тези, които постоянно се намират в ролята на учители, е полезно понякога да напускат обичайното си кресло на преподаватели и да станат ученици.
Това ще ви даде възможност да откриете нещо ново във вече обичайното и да погледнете на нещата от друг ъгъл. В крайна сметка младостта на мозъка се определя от това, колко интереси има човекът, колко често му се налага да решава интелектуални задачи и доколко неговият живот е запълнен с нови такива. Мозъкът на човек, чийто живот има по много от всичко това, винаги ще остане „млад“ във всяка възраст.
И обратното, мозъкът на младите хора, лишени от такова разнообразие в живота, може бързо да „застарее“. Може да се каже, че „младостта“ на мозъка зависи само от количеството нови задачи. Всеки, който се сблъсква с „увисване“ на мозъка, е нужно задължително да направи живота си по-разнообразен.
Препоръка трета. Преборете се с интернет зависимостта
Хората с интернет зависимост често се оплакват от това, че те не са започнали да запомнят всичко по-трудно, а по-скоро се затрудняват да си спомнят. Ако човек има пред себе си подръка удобно устройство, което да изпълнява някакви функции, то той непременно ще прехвърли на него тези задачи.
Човек не се опитва старателно да си спомни нещо, а замества този процес с елементарни търсения в интернет. И се губи способността да извличат информация от паметта си. И когато у такъв човек се появи рядката възможност да си спомни нещо съвсем сам, той не може да го направи и чувства „увисване“… В борбата с интернет зависимостта има още един нюанс: интернет винаги ни е подръка.
Най-често забравянето е от недоспиване
Работата е там, че при лечение на всякаква зависимост преди всичко отстраняват пациента от това, което предизвиква тази зависимост. В случая с интернет е много трудно това да се постигне. Факт е, че го използваме и за работа, и за общуване.
Ефективен метод в този случай е да се премахне първият етап на влизане във виртуалния свят. Ако човек например има навика, отивайки на работа, веднага да седне пред компютъра и да провери пощата си, а след това да преглежда до безкрай различни сайтове, трябва да се избави от него. Веднага щом човек влезе и се „настани“ в интернет, неговото внимание се концентрира върху уеб-сърфинга. Емоционалната система възприема това като нещо приятно и ще е все по-трудно впоследствие човек да се откаже, да спре.
Самият процес на включване на компютъра и преглеждането на пощата е част от обичайните действия. Затова от гледна точка на свойствата на мозъка е по-лесно да се избавите именно от това. Когато го направите и наред с обичайните действия ви се наложи веднага да се заемете за скучната работа, вероятно ще ви се прииска да се върнете обратно.
За да не допуснете това, трябва да доставите удоволствие на емоционалната си система по друг начин. За известно време се отделете от компютъра и изпийте едно хубаво кафе. Или пък направете нещо друго приятно. След многочасова работа на компютъра трябва задължително да се разходите или по някакъв друг начин да осигурите загрявка на очите си. Така мозъкът ще може да превключи и да задейства други свои функции.
Яна БОЯДЖИЕВА
