Дисплазията на тазобедрената става е много сериозно заболяване при новородени и кърмачета, което продължава да бъде основен медико-социален и икономически проблем у нас. Според статистиката, в редица региони заболеваемостта продължава да бъде много висока (60-80%) в резултат на неправилно отглеждане на бебето.
Какво заболяване е дисплазията на тазобедрената става, какви са причините за неговата поява и как се лекува то, разговаряме с д-р Явор Пукалски, ортопед-травматолог в отделението по детска ортопедия и травматология на “Пирогов”.
Д-р Явор Пукалски е завършил висшето си образование през 2011 г. в Медицински университет - София и от 2012 г. е част от лекарския състав на Клиниката по детска травматология на спешната болница. През 2014 г. е завършил курс по микрохиругия. От 2015 г. заема длъжността асистент към същата клиника.
Специализирал е във Великобритания, Турция и Швейцария. Има доста научни публикации в наши и чуждестранни медицински издания, както и участия в международни симпозиуми и конгреси.
- Какво е дисплазия на тазобедрената става (ДТБС), д-р Пукалски?
- Тазобедрената става се образува от сферичната по форма глава на бедрената кост (нар. - “ябълка”) и съответстващата й ямка на таза, в която тя лежи (ацетабулум). Нормално по време на движение главата на бедрената кост остава винаги покрита от ацетабулума.
Това ни позволява да движим крака си в различни посоки като същевременно крайникът поддържа тежестта на тялото и ни дава възможността да ходим и тичаме.
При ДТБС оформянето на ставата е неправилно. “Ябълката” може да е частично или напълно излязла от ямката. Много често ацетабулумът е по-плитък от нормалното. Понякога главата на бедрената кост може да излиза от ставата само при натоварване или натиск.
Ако не бъде лекувано, състоянието постепенно прогресира. Задълбочаващите се изменения водят до болка, накуцване и ранно износване на ставата. Въпреки че в повечето случаи ДТБС се наблюдава още при раждането, при наличието на предразполагащи фактори състоянието може да се развие до края на първата година на детето. Засягането може да е както едностранно, така и двустранно.
- Кои са факторите, предразполагащи към дисплазия?
- При момиченцата дисплазията на тазобедрените стави се среща 7 пъти по-често, отколкото при момченцата. Освен това първородните деца са по-уязвими поради стегнатата коремна и тазова мускулатура на майката при първата бременност.
Преждевременно родените деца или нормално родени деца, но в седалищно предлежание (позицията на плода е такава, че седалището се изражда преди главата, вместо обратното) също са по-застрашени от ДТСБ. Друг важен фактор е наследствеността, когато близък роднина (например майка, баща, брат, сестра и т.н.) страдат или са страдали от това заболяване.
Малко количество околоплодна течност или проблемна, или многоплодна бременност също са предпоставка за заболяването. При малък процент от децата дисплазията се развива след раждането
Профилактиката при тези деца е свързана с поставяне на тазобедрената става в правилно положение - умерено сгъната и отведена от тялото. Особено важен е периодът до шестия месец, когато първите промени в съзряващата детска тазобедрена става намаляват податливостта - на външни влияния.
Най-нездравословна е позицията, при която тазобедрените стави и колената са изпънати и краката са привързани един към друг. Традиционният начин на повиване с пелени в България, (а и на много места по света) поставя крачетата именно в такова положение и така увеличава значително риска от задълбочаване на състоянието и дори изкълчване на ставата.
Д-р Явор Пукалски
- Какви са клиничните симптоми за наличие на дисплазия на тазобедрената става при бебетата?
- При новородени състоянието не води до болка. Родителите най-често чуват или усещат прищракване на нивото на тазобедрените стави, обикновено при повиване или гимнастика на новороденото. Симптом за състоянието е и видимата разлика в дължината на крачетата на бебето.
Често родителите забелязват разлика в обема на движение на двата крайника. Съобщават за асиметрия в кожните гънки на нивото на дупето или бедрата. При прохождане детето може да накуцва
- Как се диагностицира това състояние при малките деца?
- Според Наредба №8, касаеща профилактичните прегледи, при навършване на един и четири месеца на детето, е предвидено клинично изследване за дисплазия на тазобедрените стави с определяне на риска. Именно тогава се откриват повечето случаи на ДТБС. В миналото диагнозата се е поставяла въз основа на клиничните тестове на Ортолани (Ortolani) и Барлоу (Barlow).
Макар те все още да са част от клиничния преглед, за максимално точна диагностика и стадиране на състоянието се използват образните изследвания. При деца под 6 месеца златен стандарт е ехографията (ултразвук) на ставите. Тъй като до тази възраст голяма част от тазобедрената става все още е хрущялна, тя няма да се “види” на рентгенова снимка.
Друго голямо предимство на техниката е липсата на каквото и да било облъчване за пациента. След 6-тия месец с вкостяването на зоната, ехографията отстъпва място на рентгеновата диагностика.
- Какво е лечението, д-р Пукалски?
- Лечението задължително трябва да се извършва от квалифициран ортопед-травматолог. Целта му е да намести и задържи главата на бедрената кост в ямката на ставата достатъчно дълго, за да осигури нормално оформяне и растеж на ставата.
Лечението зависи от възрастта на детето и тежестта на състоянието. То може да бъде със стремена на Павлик (Pavlik) и възглавничка на Фрейка (Frejka), може да бъде закрито наместване и гипсова имобилизация, а може да се прибегне и до оперативно лечение.
- Бихте ли обяснили по-подробно какво представляват тези методи и как се понасят от децата?
- Стремената на Павлик представляват специални каишки. Едната им част минава около рамената и гърдите на детето, а другата - през крачетата. Възглавничката на Фрейка обикновено е изработена от текстил и напомня за дебел памперс.
Целта и на двете ортези е да задържат крачетата разкрачени и свити, като по този начин центрират главата на бедрената кост в ямката. Състоянието на детето се преоценява периодично по време на лечението. Независимо че може да е засегната само едната страна и двете крачета се поставят в еднаква позиция. Стига да се спазват индикациите, лечението с тези методи има почти 100% успеваемост.
Недостатъците са свързани най-вече с комфорта на детето и родителите - бебето трудно приема принудителната позиция, която му се налага 24 часа в денонощието, не може да бъде поставено в седнало положение и т.н. Макар и рядко, ортотичното лечение не успява да върне и задържи бедрената глава на място.
Тогава се прибягва до наместване на ставата под рентгенов контрол и обездвижване с поясно-крачолен гипс. Процедурата може да се извърши под анестезия и в съчетание с отпускане на част от мускулите на нивото на слабините. Когато другите техники не могат да постигнат желания резултат и особено при по-големи деца (над 6-18-месечна възраст), се прибягва до оперативно лечение.
По време на процедурата се прави разрез, позволяващ на ортопеда ясно да види ставата. В някои случаи, за да се постигне добро наместване и задържане на главата в ямката, се прибягва до скъсяване на бедрото и/или операции върху таза. След приключване на интервенцията отново се поставя поясно-крачолен гипс.
- Какво е важно да знаят родителите на бебетата, страдащи или застрашени от ДТБС?
- Важно е да знаят, че ранното диагностициране на ДТБС позволява щадящо и изключително ефективно справяне с проблема. Такива бебета порасват в активни, здрави деца, без проблеми в тазобедрените стави. Ето защо, навременната профилактика на състоянието е ключова.
Ехографията на тазобедрената става между 45-60-ти ден след раждането е препоръчителна за всички новородени и задължителна за тези с повишен риск или наличие на някой от изброените по-горе симптоми.
Румяна Стефанова
