Доц. д-р Борислава Чакърова, д.м.: Заразяването с трихинелоза става и от домашно свинско месо

През последните седмици се появиха няколко огнища на трихинелоза. В днешния брой на в. “Доктор” ще обсъдим тази актуална за зимния сезон тема. Мой събеседник е доц. д-р Борислава Чакърова, д.м., специалист по медицинска паразитология, преподавател в Медицинския факултет при Тракийския университет - Стара Загора. Какви грешки се допускат всяка година по отношение на профилактиката и лечението на тази паразитоза? Какви мерки продължават да бъдат пренебрегвани? Защо е проблем лечението както на тази, така и на други често срещани паразитози? Все още ли сме на едно от първите места по разпространение на трихинелоза? Това са акцентите в нашия разговор днес, а отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. д-р Борислава Чакърова. 

- Доц. Чакърова, почти всеки ден се появяват съобщения за нови огнища на трихинелоза. Миналата година по това време пак в интервю за нашето издание казахте, че сме на трето място в Европа. Каква е ситуацията сега?

- Всяка година е различно. Следя годишните официални данни на ЕCDC от 2006 г., откогато сме включени в Европейския център за контрол на болестите. И да, България се движи на едно от първите места, но искам да отбележа, че няма никаква характеристика на динамиката. Защото, ако през дадена година има голям брой случаи на трихинелоза, следващата е възможно те да са малко. Така или иначе обаче, всяка година регистрираме епидемии от тази зооноза. По-точно казано - спорадемии, като веднага обяснявам, че има разлика между епидемия и спорадемия. 

Когато говорим за спорадемия, това означава по-малък брой случаи на дадено заболяване с един източник, докато при епидемията има връзка между източниците. Затова по-скоро говорим за спорадемия или за взрив, отколкото за епидемия, като всяка година източниците на опаразитяване са различни. Искам да отбележа още нещо съществено: през повечето години почти се доближават като съотношение броят на случаите на трихинелоза след консумация на домашно свинско месо спрямо тези след консумация на дивечово свинско месо. Това е така, защото ловджиите вече знаят, че преди употребяването му месото на отстреляните диви прасета трябва да се изследва, докато собствениците на домашни прасета никога не правят това, или почти никога. А домашните прасета се заразяват, изяждайки гризачите, които са живата връзка между дивата природа и синантропните огнища.

Доц. д-р Борислава Чакърова

- В интервюто ни преди една година изтъкнахте, че пренебрегването на специалистите по медицинска паразитология забавя диагнозата. Още ли е така?

- Така е, за съжаление. Клиничните паразитолози, тези, които се занимават с прегледа, с установяването на причините, тези, които лекуват пациентите, могат да се изброят на пръстите на едната ръка. Говоря за цялата страна. Иначе, да, в университетските градове има клинични паразитолози, но като цяло тези специалисти са на изчезване. Просто така са ситуирани нещата в момента. Здравната реформа изтласка в периферията медицинската паразитология като специалност. А ето, че има нужда от нея. 

Друг съществен проблем е лечението на паразитните болести. Например преди две години имаше такъв взрив на трихинелоза, когато именно лечението се оказа голям проблем. Не че не се лекуват пациентите. Всяко започнато навреме лечение има добър ефект. Проблемът е, че тогава почти липсваха лекарства в аптечната мрежа. А и сега положението не е много различно. За съжаление, етиологичният препарат за лечение на трихинелоза попада в тази група лекарства, които преди време бяха много коментирани по медиите - някой ги внасял, друг ги изнасял... и много бързо се изчерпват от аптечната мрежа. Препаратът го има свободно само в една аптека в София и при заявка се изпраща чрез куриерска услуга в страната. Но това е недопустимо в 21-ви век! 

- А как да се промени това? 

- Аз нямам никаква представа как да се промени това, въпреки че на няколко пъти съм поставяла този въпрос. Можете ли да си представите, че за да се снабдят с лекарства против острици (най-честите детски паразити, предавани по контактен път с нечисти ръце), хората, за да излекуват децата си и да им ги приемат в детската градина, отиват в Гърция и Турция? Или чакат чрез куриер да се изпратят лекарствата от София. Това е абсурдно в днешно време. От време на време в аптеките се появява някое и друго лекарство. 

Сега например в аптечната мрежа има сиропи, съдържащи предимно билкови извлеци, които се рекламират, че лекуват глисти. Но те са много скъпи за някои хора, които съответно не се лекуват, а са източници на тази контактна паразитоза. Така всички ставаме потенциални потърпевши на болестта. Нима 30-40 лв. е поносима цена за сироп за лечение на дете? Безкрайно скъп препарат, особено за многодетните ромски семейства, при положение че една таблетка от ефективния таблетиран препарат за лечение на острици струва 2-3 лв., в зависимост от количеството на активното вещество. 

Решението зависи от търговските интереси на вносители и търговци. А отговорът им обикновено е: в момента има противопаразитни лекарства. Но колко има - единични бройки, и какво има - билков сироп против глисти. 

Знаете ли, че по заболяемост от ехинококоза България заема печалното първо място в Европа и откакто сме мониторирани в Европейския център за контрол на болестите, се оказва, че у нас заболяемостта е над 20 пъти по-висока от средната за Европа. Ехинококозата е паразитоза, която се профилактира след операция или медикаментозно се лекува 2, 3, 6 и повече месеца. В една опаковка от лекарството има една таблетка, т.е. само за един месец болният трябва да си купи 60 опаковки. Въобще голям проблем! Не дай си Боже, има случай на опаразитяване с говежда тения или пък с т.нар. тения джудже - при тях също има голям проблем с лечението. И хората пак тръгват към Гърция или Турция за лекарства. Пациенти са ме питали дали биха могли да си вземат от ветеринарните аптеки, които са много добре заредени с противопаразитни медикаменти. Не, не може! С това, с което се лекуват животните, не могат да се лекуват и хората - на кутийките на лекарствата изрично е посочено, че се използват само за нуждите на ветеринарната медицина.

- Доц. Чакърова, какви грешки допускаме всяка година, че така често възникват огнища на трихинелоза? 

- Основната грешка е, че се избързва с консумацията на месото, преди то да бъде микроскопирано за трихинелоза. Преди време се прилагаше методът, при който изследването става за няколко часа. Бърз е, но е по-некачествен метод, защото се изследват по-малки количества проба. Докато другият метод, който ЕС вече изисква като задължителен, изследването продължава между 24 часа и три дни. Макар и по-бавен, той е по-достоверен. Знае се, че заразяването с трихинелоза става след консумиране на недобре термично обработено месо, заразено с трихинели.

Месото от отстреляните диви и заклани домашни свине задължително трябва да се преглежда в акредитирани ветеринарномедицински лаборатории. Там се следят съвременните стандарти и изисквания и се прилагат методи с висока диагностична стойност. Избягвайте да консумирате сурови субпродукти, приготвени от месо от диви свине. Добре е такова месо да бъде употребено след термична обработка за 2 часа при 120 градуса (макар че тогава токсините от умъртвените трихинели също нанасят увреждания). При доказване на трихинели изследваното месо трябва да бъде изгорено, за да не може да бъде разпространено в околността от скитащи кучета, котки, което създава риск от заразяване на гризачи и така да се затвори цикълът, когато те бъдат изядени от животни, вкл. дивите и домашни свине. Купувайте месо само от строго регламентирани магазини, където то е преминало през ветеринарномедицински контрол. Консумирайте ястия в заведения, които са с доказано качество на предлаганата храна. Защото съм имала случаи на заболели хора от трихинелоза след нелегално внесено свинско месо в ресторант по празниците - като случая по Коледа през 2009 г. в едно бургаско село. От месото е приготвена кайма, от нея - кюфтета. Заразените бяха доста, а лечението - при всеки различно, адаптирано към тежестта и разнообразието на клиничната изява. Трихинелозата не е контактна паразитоза, но домашните прасета могат да се заразят едно от друго, като си ядат опашките (т.нар. частичен канибализъм) - така може да се заразят няколко домашни животни. Основно обаче, ще кажа пак, че дивите и домашните свине се заразяват от гризачите, дошли в синантропните огнища, инвазирани в дивата природа. 

- Какви са първите симптоми на болестта? 

- Инкубационният период е между 5 и 45 дни, средно около 20 дни. Непосредствено след консумацията на трихинелозно месо може да се появи диария. Високата температура е много характерна - с втрисане, с изпотяване, трудно спада с медикаменти. Появяват се и отоци, най-често около очите, но може и по китки, глезени, както и по други места на тялото. Болките по мускулите са много силни и почти не намаляват от болкоуспокоителни. Може да се появи и обрив по тялото. Затова често се мисли за грип (температура, отоци, силни мускулни болки и отпадналост, зимен сезон, масовост на заболелите) и хората започват да се самолекуват. Дори най-често първата диагноза в лечебното заведение е грип.

- Значи е много важно да се разпознае трихинелозата? Умеят ли го това общопрактикуващите лекари?

- Да, добре снетата анамнеза е важна. Прави ми впечатление, че в днешно време, в това забързано ежедневие за попълване на документи най-вече, разговорът пациент-лекар е сведен почти до нула. А добре снетата анамнеза за консумация на нетрихинелоскопирано свинско месо - тези данни, които лекарят трябва да получи от пациента, остават някъде далече или по-скоро никъде. И чак когато лекарят сметне, че може би този “грип” не върви като грип и назначи клинико-лабораторни изследвания, се виждат сериозни отклонения в показателите. Което означава, че поведението трябва да се смени. Днес времената са много различни от тези, когато започвах работа като паразитолог в кабинет в поликлиниката. Тогава имаше епидки, колегиуми, патоанатомични срещи, лекции по определени злободневни теми. Колегите се учехме от най-добрите, учехме се и помежду си, споделяхме опит. Пациентът с неговия здравословен проблем бе водещото в практиката ни. Ако и сега колеги ме поканят на един колегиум, за една лекция, където да си кажем нещата, които трябва да се знаят, мисля ще бъде по-различно. Аз на никого не съм отказвала консултация, обичам да просвещавам пациентите си, защото просветените и знаещите хора могат да се предпазят. 

Яна БОЯДЖИЕВА