Най-опасният рак на кожата - меланомът, е заболяване, при което се образуват злокачествени клетки от меланоцитите (клетките, които пигментират кожата). Някога този тип заболяване е било относително рядко, но сега честотата му в развитите страни се увеличава по-бързо от всеки друг вид рак. Той засяга най-често пациенти в разцвета на силите си - средна възраст 52 години, за разлика от повечето солидни тумори, които възникват в по-късна възраст. Злокачественият меланом е агресивно и трудно за лечение заболяване и обикновено се характеризира с лоши резултати. Средната преживяемост при пациентите е само 6-9 месеца, а 5-годишната преживяемост е под 5%. За причините за появата на меланом и най-модерните начини за лечението му разговаряме с доц. д-р Красимир Киров, завеждащ на Клиниката по онкодерматология в Онкологията (УСБАЛО).

Д-р Красимир Киров

- Всички имаме бенки по тялото си, д-р Киров. Как обаче можем да разберем, че се случва нещо нередно с тях?

- Признаците, че нещо нередно се случва с обикновената бенка са промяната в размера, формата и цвета им. За съжаление, тези промени не са свързани с болки или някакви други оплаквания, което да безпокои пациента, и обикновено той идва в лекарския кабинет в напреднал стадий. Вижте, процесът на израждане на пигментните клетки е продължителен - около 20 години. Той не се развива от инцидентно изгаряне или за времето на една почивка на море. Но от начален меланом, до напреднал меланом е само 2 години. Когато дойдат в кабинета ми, казват:  “Ами аз си го имам това от много време, от един месец обаче ми кърви...”

- Споменахте изгарянето като основен фактор за появата на рак на кожата. Слънцезащитните кремове не ни ли предпазват?

- Има три вида тумори  - бозоцелуларен карцином, спиноцелуларен карцином и меланом на кожата. При базоцелуларния карцином няма никакъв ефект дали се използват такива мазила или не. При спиноцелуларния обаче има много добър ефект, а при меланома не се знае дали не влошават положението, защото самите мазила имат имунопотискащ ефект. Затова казваме, че хората трябва да ползват защитен крем, но да го комбинират със сянка, с дрехи и т.н.

- А разчесването на бенките може ли да ги превърне в рак?

- Това е дълбоко вкоренен страх, който обаче е неоснователен. Наранената, но нормална, доброкачествена бенка, не може да се изроди в рак. 

- За рак на кожата у нас се заговори едва в края на миналия век. Може ли меланомът да се нарече болест на модерния човек?

- Отчасти - да. Преди 200 години мелономът е бил много рядко заболяване. Лекарите с най-голяма практика са имали по 2-3-ма пациенти за целия си живот. Тогава напремир съотношението на тумора на окото към този на кожата е било 1 към 3, а сега вече е 1 към 30. Причината се свързва с излагане на ултравиолетовите лъчи. Според статистиката на Световната здравна организация за 2015 г. заболяванията от меланом са 350 000 души, а само пет години преди това те бяха 220 000 души. За съжаление, въпреки профилактиката през последните години броят им не само не намалява, а и се увеличава. Смъртността обаче като че ли стигна до някакъв застой. За 2015 г. починалите са 59 000, а през 2011 г. те бяха 68 000. Така че има задържане и дори спад на смъртността. 

- Какво е положението в България?

- В България меланомът е все още рядко заболяване. С напреднал меланом у нас се регистрират около 500 души годишно. Броят на починалите пациенти обаче е около 180-200 души годишно. Меланомът засяга всички възрастови групи. Най-често в България са хората между 50 и 60-годишна възраст, но младите също не са защитени. 

- Защо смъртността е толкова висока?

- Защото обикновено пациентът идва твърде късно при нас. В най-ранния, първи стадий, шансът за пълно излекуване е 95 на сто. Но това предполага дебелината на тумора да е до 1 милиметър. При по-напреднал малигнен меланом успехът на лечението намалява.

- Какво лечение се прилага?

- Основното лечение при карциномите си остава хирургическото. При операцията образуванието се изрязва до здрава тъкан и в повечето случаи това е достатъчно за пълно излекуване. Друг способ за лечение на меланом е имунотерапията. При нея се използват вещества, произвеждани от организма или в лабораторни условия, които да подсилят, насочат или възстановят защитните механизма на организма срещу рака. В последните години обаче най-много се разчита на таргетните терапии, които са насочени точно към конкретен вид генетично изменение. При таргетната терапия се прилагат лекарства, атакуващи конкретни генни промени (мутации) в раковите клетки на отделния пациент. Такава терапия се прилага след предварително изследване на генетичния статус на пациента. Често пациентите с кожен меланом в по-напреднал стадий могат да бъдат насочени за изследване на т.нар. BRAF мутация.

Защо бенките не се превръщат в карцином?

Бенките, които са малки доброкачествени тумори, спират да растат и не се превръщат в огнище на рак на кожата, защото техните клетки произвеждат протеин р15, който ги кара да спрат деленето, се казва в статия, публикувана в списание Cancer Discovery.

“Мутацията в гена BRAF, която предизвиква появата на бенки, освен това заставя клетките да експресират молекули на протеина р15, потискащ растежа на раковите клетки, който действа като молекулна “спирачка”, прекратяваща клетъчното делене. Усиленото делене е това, което отличава меланома, рака на кожата, от бенките. Ако клетките на бенките изгубят тази “спирачка”, те могат да се превърнат в рак” - обяснява Тод Ридки от Университета на Пенсилвания във Филаделфия, водещ автор на изследването.

Такива протеини са продукт на гени, означавани като тумор-супресорни гени, а p15 е само един от тях (генът, който го кодира при човек, се нарича CDKN2B). Мутации в тези гени и съответно дефектни техни версии водят до загуба на способността на тези протеини-спирачки да регулират клетъчното делене, което от своя страна може да доведе до неконтролируем растеж и рак. Някои видове рак например, не могат да се развият, докато не се осъществи мутация в един или няколко от тези контролни гени.

Екипът на Ридки стигнал до тези изводи, експериментирайки с парчета от “изкуствена” човешка кожа, отглеждана лабораторно, чийто клетки са получени от нормални човешки бенки и тумори на меланома. Учените трансплантирали парчета от тази кожа в тялото на мишки и наблюдавали дали ще се превърнат в тумори.

Експериментите показали, че мутациите в гена BRAF не са достатъчни за развитието на меланома. Нарастването на тумора е възможно само ако в меланоцитите - пигментните клетки на кожата - липсват молекули на протеина р15. В противен случай, растежът и деленето на меланоцитите спира, когато колонията им достигне размер от няколко милиметра.

Сравнявайки състава на пигментните клетки в бенки и чиста кожа, учените с изненада открили, че първата съдържа 140 пъти повече молекули р15, а в раковите култури този протеин напълно отсъства.

По-нататъшните експерименти показват, че това се случва, защото мутацията BRAF кара клетките на кожата да отделят огромно количество от сигналния протеин TGF-Beta, който контролира баланса между растеж и самоунищожение. Когато концентрацията на веществото в кожата достигне определено критично ниво, р15 се включва и започва да забавя клетъчното делене. Ридки и екипът му имат намерението в близко бъдеще да проверят предположението си, че протеинът р15 може да бъде свързан и с други видове рак.

Рискови фактори

► Хора, които стоят на слънце или използват соларни лампи или солариуми

► Пушачи

► Хора с руса, червена или светлокестенява коса и сини, сиви или зелени очи, както и с лунички и кожа, която лесно изгаря

► Хора с рак на кожата в личната си или фамилна анамнеза

► Хора, лекувани с лъчелечение и такива с отслабена имунна система

► Хора с над 50 бенки по тялото си, от които поне една е диспластичен невус, особено ако някои от тях са им по рождение

► Хора, които имат особени бенки или едно или повече големи оцветени петна по кожата

► Хора, които са имали контакт с определени химични вещества като арсеник

► Хора, чиято кожа е наранена от травма или от дълготрайно възпаление

► Носители на HPV (човешки папиломен вирус)

Румяна СТЕФАНОВА