Небезизвестният руски кардиолог д-р Виталий Зафираки дава пример с негов пациент, доживял до 80 години, и забележете, пиел по 14 хапчета едновременно.
„Аз съм убеден, че за да доживее до такава преклонна възраст, не е нито заради генетиката му, нито заради здравословния му начин на живот. Баща му е починал на 60, майка му на 72 години. Самият той повече от 50 години пуши по 1 кутия цигари на ден, спря ги преди 2 години. Обича да похапва и торти, и бонбони, и тестени сладки. През годините прекара 2 транзиторни исхемични атаки, има високо кръвно, тиреотоксикоза, фибрилация на предсърдията, сърдечна недостатъчност, болест на Паркинсон, ХОББ.
След ковид получи нестабилна стенокардия, правиха му коронарография, поставиха му стентове. И за всички тези болести му се предписваха различни препарати, за да стигнат към днешна дата до 14 на брой за един прием. И на фона на всички тези хапчета пие и биодобавки, против които аз непрекъснато възразявам, но той не ме слуша.
Е, повярвайте, тези 2 шепи хапчета не убиха нито черния му дроб, нито бъбреците. Много се съмнявам, почти съм сигурен, че без съвременните и навреме предписани лекарства той нямаше да оцелее.
Давам този пример не само за всички, които смятат, че лекарствата са измислени от биг-фарма, за да печели тя огромни печалби и да трови хората. Да, тя печели, всяка фирма се стреми да го прави. Но за разлика от фаст-фуда например, лекарствата позволяват на болните хора да живеят по-дълго и качествено. Не можем да се уповаваме само на майката природа! Да, това са много на брой лекарства, но всички те са предписани по повод и няма как да се откаже от нито едно от тях“, казва лекарят.
Д-р Зафираки отговаря на често задавани въпроси относно количеството и продължителността на прием на лекарствата.
Правила за дълъг живот на известният биохимик Михаил Щепинов
Въпрос: Възможно ли е да се спре някое лекарство, за да не се натрупа в организма или да се намали дозата на препарата, за да не се стигне до привикване?
Отговор: „Подобни въпроси ми се задават всеки ден - казва д-р Витали Зафираки. - Разбира се, има различни ситуации с медикаментозното лечение по принцип. Антибиотиците се приемат на курсове, а след това се прекратява техният прием, тъй като в повечето случаи е възможно отстраняване на инфекциозния причинител. Но по отношение на хроничните заболявания ситуацията обикновено е друга. Докато пиете хапчетата – има резултат. Но щом човек прекрати приема на тези лекарства, състоянието пак се влошава, дори и да не е в изходна точка, то се възвръща назад. И точно по тази причина възниква лъжливото твърдение, че съвременните лекарства не лекуват, а само „заглушават симптомите“. Нагледен пример за това колко грешно е да се мисли по този начин е ендокринологията, когато става дума за хормоналната заместителна терапия.
Замислете се до колко години са доживявали хората с диабет тип 1, преди да се появи инсулинът? Само всеки 5-и е прескачал 10-годишния праг продължителност на живота си. Останалите са умирали доста по-рано. Сега при правилно лечение, и то не само с инсулин, може да се достигне същата продължителност на живота, както при останалите хора. Е, помислете, може ли в такава ситуация да се каже, че инсулинът не лекува, а само заглушава симптомите?“
Д-р Виталий Зафираки
Въпрос: Как стои въпросът с приема на хормони за щитовидната жлеза до края на живота на пациента?
Отговор: „Относно постоянния прием на хормони за щитовидната жлеза, когато тя е премахната или не функционира добре, пак ли ще кажете „заглушаване на симптомите“? - риторично пита кардиологът. - Подобна е ситуацията и при лечението на сърдечносъдовите болести. Ние, докторите, се намесваме в увредените от болестите механизми и макар че не можем да ги поправим, грубо казано, резултатът от лечението е по-добър, отколкото липсата на такова. Разбира се, ако се лекува правилно. Подбрали сме дозата и сме постигнали целеви резултат. И той съответства именно на конкретната доза – например с 40 мг розувастин холестеролът ще се понижи от 5,0 ммол/л на 2,4 ммол/л. Той ще си остане на това ниво при постоянен прием на такава доза от розувастина. Но, ако намалите дозата на 10 мг, тогава холестеролът ще нарасне например до 2,7 ммол/л. Или пък сте достигнали кръвно налягане 130/80 с комбинация от по 5 мг пернидоприл и амлодипин. То ще си остане на това ниво, докато не промените дозата. Намалите ли я, кръвното ще се покачи на 140/90.”
5 съвета от д-р Мясников за по-дълъг живот
Въпрос: Как е възможно да получа инфаркт изведнъж, след като преди половин година изследванията ми бяха добри? Значи лекарите не са догледали нещо…
Отговор: „Започнах да разглеждам въпросните изследвания, за които се възмущава пациентът, получил инфаркт „от нищо“. Действително, нито едно от тези изследвания не показваше някакви значими нарушения. Но тези изследвания не са призвани „да предсказват“ настъпването на инфаркт на миокарда в близко бъдеще. Те показват състоянието в текущия момент, а не какво би се случило. А какво би се случило, показва набор от рискови фактори. Те затова и така се наричат, защото позволяват да се оцени рискът от сърдечносъдови инциденти, един от вариантите на които е миокардният инфаркт.
Този мъж действително имаше пълен набор „във всичките му краски“ от тези рискови фактори, обаче именно това се е изплъзнало от вниманието: човекът пуши цели 33 години по кутия цигари на деня, понякога и повече; нивото на холестерола е 4,3 ммол/л; има хипертония; талията му не е на спортен тип; има повишена глюкоза на гладно, което е сигнал за развитие на инсулинова резистентност. И разбира се, повишено ниво на пикочната киселина. Този набор от рискови фактори се нарича „метаболитен синдром“ (с изключение на тютюнопушенето). И точно тази комбинация създава високите рискове преди всичко за исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда.“
Яна БОЯДЖИЕВА
