Проф. д-р Федя Николов: Хипертониците често имат и аритмия

Проф. д-р Федя Николов е началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Свети Георги” от 2007 г.  През 1989 г. защитава специалност по вътрешни болести, а през 1991 г. - специалност “Кардиология”. Има завършена магистратура по Здравен мениджмънт. Професор е от 2011 г.

Има над сто публикации в областта на миокардния инфаркт, артериалната хипертония, сърдечната недостатъчност и дислипидемията. Автор е на редица монографии и учебници. Ръководител е на Катедра - Вътрешни болести” към МУ- Пловдив. Член е на Управителния съвет на Българското кардиологично дружество и Лигата по хипертония. Преминава курсове на обучение в гр. Есен, Германия, и в Минеаполис, САЩ.

С проф. Николов разговаряме по интересуващи стотици хиляди българи теми, а именно предсърдното мъждене, връзката му с хипертонията и инсулта, както и начините за неговото лечение.

- Проф. Николов, на 17 май за петнадесета поредна година отбелязахме Световния ден за борба с хипертонията. Сега се постави акцент върху предсърдното мъждене. Бихте ли обяснили защо?

- Причините са най-малко две. Първо, пациентите с артериална хипертония имат по-висок процент на предсърдно мъждене. То се явява като усложнение в частност, на артериалната хипертония. Причината е, че хипертонията променя структурата на сърцето, като хипертрофира лявата камера. А това от своя страна обременява нейното пълнене и работата на предсърдията. 

Второ, предсърдното мъждене, независимо от причината, била тя артериална хипертония или друга, е предпоставка за мозъчен инсулт. Честотата на инсулта при тези пациенти е пет пъти по-голяма,  а това е много висок риск. 

Затова е естествено да направим заключението, че хипертонията увеличава честотата на предсърдното мъждене, а то многократно увеличава риска от мозъчен инсулт. И това е причината фокусът да е точно върху този проблем.

- Кои по-точно нарушения се определят като предсърдно мъждене?

- Това е неритмична сърдечна дейност, при която предсърдията се съкращават с честота от 350 до 600 пъти в минута, тоест с много висока честота. Предсърдното мъждене е хаотична, неефективна дейност на предсърдията на сърцето, което нарушава функцията му.

Гастритът и язвата също могат да доведат до аритмия

Вследствие на това кръвта не се движи правилно в сърдечните кухини, получава се завихряне, забавяне, което е предпоставка за образуването на тромби. Когато тези тромбчета попаднат в циркулацията на кръвта и в мозъка, се получава инсулт. Ето затова предсърдното мъждене е предпоставка за образуването на вътрепредсърдни тромбози, най-вече – в лявото предсърдие. Оттам, движейки се по-нататък в циркулацията, могат да попаднат и в мозъка, бъбреците, слезката, крайниците и т.н. 

- Предсърдното мъждене винаги ли е показател за сериозен проблем?

- Да, обикновено то е израз на сърдечно заболяване, но може да е показател и за друго заболяване. Така например тиреотоксикозата също води до голям процент на предсърно мъждене. Това е вид ендокринно заболяване. Други причини могат да бъдат исхемичната болест на сърцето, митралната стеноза и на доста челно място – артериалната хипертония.

- С какво изследване може да се открие?

- С кардиограма. Добрият кардиолог може да го открие и с обикновена слушалка, но само ако е достатъчно опитен. Другото изследване, което повишава вероятността да улови предсърдното мъждене, това е 24-часовият запис на кардиограмата или холтер ЕКГ. При такъв тип изследване се поставя устройство, което записва непрекъснато сърдечната дейност, обикновено едно денонощие. 

 

Проф. д-р Федя Николов

Има и устройства, които могат да записват сърдечната дейност цяла седмица. Разработени са и такива, които се имплантират подкожно – способни са в продължение на години да записват сърдечната ни дейност. В контекста на артериалната хипертония, някои от апаратите за измерване на артериалното налягане имат опцията да отчитат и отклонения в ритъма. Това подпомага и насочва пациента и лекаря към търсене на причината. 

Иначе човек сам би могъл да усети, ако има такъв проблем. Обикновено това е свързано с абсолютно хаотична сърдечна дейност, сърцебиене, топка в гърлото,  премаляване и умора. Но не всяко сърцебиене е предсърдно мъждене и не всички пациенти го усещат. То може да протече абсолютно безсимптомно. Но бих казал, че по-голямата част, поне две трети от хората, усещат тези симптоми. Това е така, защото сърдечната функция не е толкова ефективна - намалява с около 20-30%.

- Кардиограмата, като метод за откриване на предсърдно мъждене, е включена в пакета на годишните профилактичните изследвания. Защо тогава не се открива навременно този проблем?

- Причината най-вероятно е, че хората не ходят достатъчно често на профилактични прегледи. На практика личният лекар може да открие това сърдечно нарушение. По моите наблюдения те го диагностицират и след това изпращат пациента за консултация при кардиолог, за да бъдат предприети съответните мерки.

-  Излезе тревожна статистика, според която все по-млади хора страдат от хипертония. Бихте ли посочили на кои възрастови групи трябва да се обърне по-специално внимание?

- Хипертонията се открива с нормално измерване на артериалното налягане. Това трябва да е обект на всеки лекар и възрасти няма. Не е изключено и млад човек, под 18 г., говоря за дете, да развие хипертония. Тя най-често е симптоматична, тоест, свързана с конкретна причина и заболяване. Но в 95% от случаите е т.нар. есенциална хипертония и не е свързана с конкретна причина. 

С увеличаването на възрастта, 18 г. и нагоре, рискът от  хипертония съответно расте. Затова и контролът на кръвното налягане се налага да е по-стриктен с увеличаване на възрастта. За спокоен период може да се счита възрастта до 25-30 г. След това нашето внимание трябва да се изостри.

- Стандартните съвети, които се дават от кардиолозите при установена хипертония, включващи безсолна диета, повече движение и здравословно хранене, обикновено не се спазват. Каква е причината за това? Знам, че периодично провеждате кампании в Южна България, насочени към профилактиката. Според вас  необходимо ли е в тях по-активно да се включат и диетолозите?

- Съмнявам се, че диетолозите ще помогнат, защото те не са и толкова много. По-съществен проблем е защо хората не спазват препоръките? Това според мен опира до манталитета на българина, както и социалната среда. Сложен и многопластов е въпросът защо живеем нецелесъобразно. Качеството на храните, предлагани на пазара, също е определящо. Дори и за хората, които искат да се хранят здравословно, е доста трудно. 

Прости начини да успокоите сърцето си при аритмия

Например относно препоръките за безсолна диета, дневните нужди на организма са 3-4 грама сол на ден, което е много трудно за спазване. Причината е, че ако консумирате продукти от магазина, обикновено те са допълнително обработени. Така например сиренето в повечето случаи е много солено и трябва да се обезсоли. Съдържанието на сол в колбасите също е много високо. 

Но препоръките в диетата са много ясни – безсолна диета, двигателна активност, неупотребата на алкохол и редукция на теглото. Това са четирите способа, които са основни, сигурни, прости и в същото време много сложни за изпълнение. Но аз ви уверявам, че имам пациенти, които са мотивирани, интелигентни и успяват чрез тези препоръки да се справят доста добре с началните стадии на хипертония.

А по-този начин пациентите, които са в по-напреднал стадий, могат да контролират много по-лесно хипертонията си и с по-малко медикаменти. И спазването на тези препоръки не се отнасят само за този проблем, а за цялостното здраве. 

Кардиологът разглежда пациента като глобално цяло от сърдечносъдово, физическо и психическо здраве. За тези, които искат да живеят по-дълго, ще припомня една известна сентенция: „Човек е на възрастта, на която са неговите съдове”. Статистиката в България сочи, че  60-66% от хората загиват от сърдечносъдови заболявания. Смъртността е причинена най-често от инсулт, инфаркт и сърдечносъдови усложнения.

Хипертонията в частност повишава тези усложнения от два до три пъти. Други рискови фактори са: високият холестерол, който дори е по-опасен от хипертонията, тютюнопушенето и диабетът. Те повишават опасността от сърдечносъдови заболявания, затова и кардиологът трябва да разглежда пациента многопластово и да се бори с всички рискови фактори. Но, за съжаление, факт е, че ние сме една от водещите страни по смъртност от сърдечносъдови заболявания.

Деляна УЗУНОВА