Проф. д-р Надежда Делева е специалист по нервни болести и невронауки, дългогодишен ръководител на Катедрата по нервни болести към Медицинския университет “Проф. Д-р Параскев Стоянов” - Варна и началник на Първа клиника по нервни болести към МБАЛ “Света Марина”. Има частен кабинет за прегледи и консултации във Варна. Освен научни статии и монографии, проф. Делева е написала и издала три поетични книги.
Разговаряме с известния невролог проф. д-р Надежда Делева за диагностиката и лечението на множествената склероза.
- Проф. Делева, смятате ли, че силно стресови събития в живота отключват неврологичното заболяване множествена склероза (МС)?
- Много от пациентите ми казват: „Разболях се, понеже ми се случи...; беше много тежко, преживях го, но все още преживявам...“.
Ние, хората, инстинктивно търсим външна причина за здравословните си проблеми. Най-популярната от тях е стресът. Но стресът е непрекъснат и повсеместен, така че с него можем да свържем всяко заболяване. Факт е обаче, че не при всяка стресова ситуация човек се разболява. Стресът е само един от факторите. В медицината отчитаме ролята на оксидативния стрес в патогенезата на болестите.
Оксидативният стрес е дисбаланс между свободните радикали и антиоксидантните молекули на организма, което води до повишена ранимост и увреждане на клетките.
Биохимично оксидативният стрес не е характерен за младата възраст, а за напредналата и затова се свързва с болестта на Алцхаймер и на Паркинсон. Но оксидативният стрес е не само възрастово обусловен, той може да участва и в патофизиологичните процеси, протичащи при множествената склероза.
Разумно е всички обстоятелства в живота, за които се знае, че допринасят за оксидативен стрес, да бъдат избягвани или поне минимализирани чрез така наречения здравословен начин на живот. Добре е пред лицето на множествената склероза да помогнем на организма, като му осигурим всичко полезно за здравето. Но не бива да се стига до крайности в тази посока и да изживяваме отново стрес.
Митове за множествената склероза
Защото някои хора приемат придържането към редица от елементите на здравословния живот твърде болезнено. Не по-малко вредни са тревожността и негативните мисли и емоции. Много е важно нашето отношение към живота, да не се поставяме погрешно в ролята на пасивни потърпевши на това, което се случва.
- В какъв възрастов диапазон се отключва заболяването?
- Множествената склероза се среща и в детска възраст. С голяма честота са пациентите на 18 – 20 години. Но типичното начало е между 20 и 40 години Макар и рядко, болестта се отключва и в по-късна възраст.
В последните години с големия напредък в ранното диагностициране намаля възрастта на новодиагностицираните пациенти. Първо, заболяването се познава много по-добре и невролозите имат компетенцията да го разпознават. Второ, стана достъпно магнитнорезонансното изследване, което категорично потвърждава диагнозата.
В две трети от случаите МС протича в пристъпноремитентна форма, тоест кризи, които отминават и настъпва светъл период за 1 – 5 години. В миналото не можехме да сме сигурни за диагнозата на пациент с първи пристъп, преди да сме видели ремисията и следващия пристъп. Дотогава имаше само съмнение за МС.
В днешно време обаче, веднага правим магнитнорезонансно изследване и промените в мозъка потвърждават или отхвърлят диагнозата.
Хубавото е, че пациентите в България, за разлика от много други европейски държави, стигат изключително бързо до специализирана неврологична помощ. Няма чакане с месеци. Пациентите имат достъп до изравнени по компетентност специалисти в извънболничната помощ в цялата страна. Не само контактът с невролога, но и достъпът до всички необходими изследвания и до терапия, включително скъпоструващото лечение, също е бърз и лесен. Всички най-нови и ефективни медикаменти, които се ползват за лечение в цял свят, се заплащат у нас от Здравната каса.
Трябва да признаем, че улесненият достъп се дължи и на нашата неврологична гилдия, обединена в Научното дружество на невролозите в България. Ние работим в съответствие с всички европейски и световни препоръки и консенсуси за неврологичните заболявания.
На нашите ежегодни конгреси се докладват най-новите постижения в света. Председателят ни акад. Иван Миланов има заслугата за това да слушаме докладите на най-големите европейски авторитети в областта на множествената склероза, да се запознаваме с основните концепции и с резултатите от най-новите проучвания.
Проф. д-р Надежда Делева
- Какъв е диагностичният път на пациента с МС до потвърждаване на диагнозата?
- Диагнозата може да се постави след посещение при невролог в извънболничната помощ и след извършване на магнитнорезонансно изследване. Но след това пациентът трябва да се насочи за хоспитализация, за да има епикриза с клинична диагноза в болнично заведение.
Предписването на медикаменти, модифициращи хода на заболяването, се извършва в университетска неврологична клиника или от експертна комисия към такава клиника. Изготвят се документите и не след дълго пациентите получават лечението си. Експертните комисии безвъзмездно и периодично преглеждат пациентите в хода на лечението, назначават при нужда нови изследвания и променят терапията.
- Какви са уврежданията при пациент с МС, който не се лекува по някаква причина?
- Увреждат се най-често двигателните функции – появява се слабост и стегнатост на мускулатурата на крайниците, невъзможност за самостоятелно придвижване, инвалидизация.
Освен мускулната сила страда и координацията
Нарушават се също функциите на тазовите резервоари, сексуалните функции, зрението, говорът. Когнитивното и психо-емоционалното състояние се влошава. Но не всички случаи са еднакво тежки, дори при еднаква давност на заболяването.
- Каква е ефективността на съвременните терапии за МС?
- Ефикасността им е висока. При нелекуван пристъп може да се получи например, изразена слабост или дори парализа на ръка. Но със съвременните терапии намалява силата на пристъпите и те не засягат в такава степен функцията на крайниците. Освен силата, лечението намалява и честотата на пристъпите. Понеже след всеки пристъп остават някакви поражения, не е все едно дали пациентът ще получи следващия си пристъп след шест месеца или след 4 – 5 години. Това е спасено време за хубав живот.
Множествената склероза засяга 3 пъти повече жени, отколкото мъже
Неслучайно, медикаментите за МС се наричат „модифициращи хода на заболяването“. Те отлагат и намаляват инвалидизиращите дефицити и максимално запазват качеството на живот на пациентите.
- Давате ли съвети за начина на живот на тези пациенти и какви са те?
- Водя се от максимата, че всеки от пациентите е уникален. Вземам предвид конкретните характеристики на общото и на неврологичното му състояние, обстоятелствата в личния и в професионалния му живот. Важна е и неговата собствена оценка за всичко това. Затова давам конкретни съвети на всеки пациент.
Най-важният и общовалиден съвет е да се запази спокойствие и оптимизъм.Старая се пациентите ми да разберат и да повярват, че животът продължава и че заедно можем да запазим качеството им на живот.
Всички останали съвети, разбира се, са полезни, но не са толкова важни, колкото пациентът да си тръгне уверен, че ще продължи да живее нормално и с диагнозата множествена склероза.
Мара КАЛЧЕВА
