- Д-р Казакова, какви са основните причини за възникването на панически атаки?
- Паническите атаки са резултат от начина на живот, от темповете, с които живеем, от грешките ни в начина на мислене и в междуличностните отношения. Затова много често като причини се обсъждат продължителното състояние на пренапрежение, на поредица от неблагоприятни събития. Човешката психика има способността да се справи с острите събития, с внезапния стрес, но не и с хроничния стрес или с поредицата събития, които ни разочароват и напрягат системите на адаптация и организма. Такова пренапрежение започва да дава симптомни знаци, че организмът не може да издържи и трябва нещо да се промени. Затова, когато говорим за панически пристъпи, ако искаме да бъдат преодолени, трябва да тръгваме с нагласата, че е добре нещо да се промени.
Ние и в мисленето си имаме много грешки, които предаваме с възпитанието си от поколение на поколение. Друга характерна грешка, която много често допускаме - способността ни да извадим от ежедневието само разочароващи събития. Да извадим лошото и върху него да поставим акцента. Допускаме грешки и в общуването с хората около нас. А тези грешки в мисленето ни създават сложни междуличностни отношения и напрежение. Например създават ни илюзията, че можем да променим някого, ако сме в перманентен конфликт с него. Или пък заблудата, че ако се пренапрягаме да угодим на всички, най-накрая ще ни приемат и няма да бъдем отхвърлени. И още много други такива ситуации. Ние зачертаваме точно тези дребни и хронични събития и факти от живота ни, които всъщност изчерпват възможностите на организма ни да се справи с тях и тогава се появяват тези пристъпи на паника. Защото, както споменах в началото, паническото разстройство не се получава от големи драматични събития. Тях можем да ги променяме, можем да получим психологическа подкрепа.
- Как тестът за оценка ще помогне на хората?
- Тестът всъщност описва симптома и помага на човек сам да си измери състоянието. Този материал ще позволи на човек да си състави критерии. Защото всичко онова, което се пише по форумите по повод пристъпите на паника, плаши хората. Там се пишат само тежки и мрачни предположения и изводи. Например това, че няма лечение; че могат да се пият антидепресанти, но без ефект; че няма как да се оправиш. И хората живеят така 8-10 и повече години. Затова оформих този тест по начин да ориентира човека и той да разбере, че това не е заболяване. Много често хората изпитват страх, че са болни от нещо друго, защото посланията на духа стават чрез езика на тялото. И с езика на симптомите. А тези симптоми са много - недостиг на въздух, сърцебиене, промени в кръвното налягане, сухота в устата, разширени зеници, изтръпване на ръцете, понякога болки в корема, нервно уриниране и т.н. И се стига до тревожност. За лекаря те са ясни, но не и за пациента, защото откровено казано се изгубваме в общуването и пациентът остава с впечатлението, че този лекар не е погледнал сериозно на състоянието му. Мисли си, че това е неглижиране. И аз се надявам тестът да помогне на всеки да се ориентира.
- Доколко ефективно е медикаментозното лечение на паническото разстройство?
- Проблемът тук е, че психиатърът невинаги има време да направи пациента свой сътрудник, нека така да го кажа. А може би и не всеки има желание да го направи. Да му обясни например защо му дава бензодиазепин. Тази група препарати се дават в началото на терапията, защото имат способността да купират веднага, да стопират тази разгърната паническа криза. А антидепресантът е нужен затова, защото той има способността да повлияе върху химията на емоциите, върху различните хормони, отговорни за тях, и така да помогне на пациента да излезе от състоянието на тревожност.
- Т.е., въпреки лошия си имидж, бензодиазепините имат своето място в лечението на панически кризи?
- Оказва се, че и сега 8% от населението на Европа ги приема и страхът от тях е силно преувеличен. Както и страхът от антидепресантите. По принцип лекарството е средство, което ако не се предпише правилно, може и да навреди. Всеки медикамент трябва да е съобразен със самата особеност и оплаквания на пациента, с личността на пациента.
ТЕСТ ЗА САМООЦЕНКА
Прочетете внимателно посочените по-долу въпроси. Ако отговорите на повече от един въпрос с “да”, вие имате панически атаки.• Имате ли внезапни пристъпи на интензивен страх, появяващ се без видима причина?
• По време на тези пристъпи проявяват ли се следните симптоми: затруднено дишане, сърцебиене, повишение на кръвното налягане, усещане на изтръпване или скованост в крайниците, замаяност, чувство, че губите контрол над тялото и поведението си?
• Има ли я мисълта, че нещо лошо се случва с вас: получавате инсулт, инфаркт, припадък?
• Има ли го опасението, че тези пристъпи могат да се върнат?
Първият пристъп на паника може да е свързан с конкретна причина:
• загуба на близък;
• разрив на емоционално-значима връзка;
• предстояща сериозна промяна в живота и други.
Може да връхлети и като че ли без видима причина, “от нищото”.
Задълбоченият анализ на житейската ситуация показва, че тя обикновено настъпва след продължителен период на стрес. Продължителността на този период зависи от устойчивостта на отделната личност. Може да е няколко седмици, но най-често е няколко месеца. През това време е имало симптоми, които показват, че организмът и психиката са под натиск, но са останали незабелязани. Тези първи предвестници могат да бъдат:
• стягане или топка в гърлото;
• болка в главата;
• тежест в сърдечната област;
• трепкане на мускулите в различни части, най-често на лицето и клепачите;
• трудно заспиване.
Тъй като житейската ситуация, пораждаща стреса, не е променена или е извън контрола на страдащия, усещанията стават чести и продължителни. Това е начин на тялото и психиката да “кажат”: Имаш проблем! Промени нещо! Това послание най-често се пропуска, а усещанията се интерпретират като:
• заболяване на щитовидната жлеза;
• заболявания на сърцето или мозъка.
Не се разбира връзката с истинската причина - житейската ситуация. Тръгва се обикновено по изследвания и лекарски консултации, които само добавят несигурност по отношение на здравето. Защото най-често завършват със заключението: “нищо ви няма, изследванията са много добри”.
Но човекът не се чувства добре и това засилва безпокойството. Така пристъпът на паника е неминуем, просто е въпрос на време. В паническите пристъпи има нещо положително. Те разтърсват, че повече не може да се отлага и се реагира. Започва да се търси причина и изход от ситуацията, защото е нетърпима. Сега вече се вижда светлина и изходът е въпрос на време.
Яна БОЯДЖИЕВА