Участва в редица национални и международни конгреси и симпозиуми по психиатрия, психотерапия и психично здраве. Автор е на множество научни публикации и издадени монографии на медицинска тематика. Монографията й “Самоубийствата“ е единствената издадена от български специалист в тази област. Съавтор е на два учебника по психиатрия. Има издадени книги с поезия и проза.
Само през последните няколко седмици в България са се самоубили над 15 човека. Дали в семейството или сред приятелите ни има такъв човек на ръба, а ние игнорираме отчаяните му “викове” за помощ? А ако сме могли да помогнем, но сме пропуснали възможността?
Защо хората се самоубиват, има ли и какви са тревожните сигнали преди фаталния край, по тези въпроси разговаряме с доц. д-р Гайдарова, психиатър.
- Доц. Гайдарова, актуален проблем ли са самоубийствата за обществото ни?- Самоубийствата винаги са актуален проблем, особено в години на икономически кризи. Те са израз на духовни, нравствени и социални проблеми, свързани с живота на хората. Профилактиката на самоубийствата трябва да бъде задача на цялото общество, за да е успешна.
Самоубийството е съзнателно и предумишлено действие, чрез което човек причинява собствената си смърт. Това е морален акт, който е социално-психологически и философски.
Амбициозните личности трудно понасят провала и реагират болезнено на липсата на признание.
Има личности с високи идеали, които преживяват болезнено невъзможността за постигане на своите цели в личен и социален план. В такива случаи се стига до екзистенциална депресия, която не е болестно състояние, но може да доведе до самоубийство.
Социалните кризи стават все по-значими. В наши дни това са безработицата, мизерията, гладът, които водят до отчаяние и безнадеждност в борбата за оцеляване.
Демографската криза и емиграцията оставиха много самотници у нас, най-често възрастни родители. Самотата е тягостно и непреодолимо преживяване, при което те започват да мислят, че животът им е безсмислен, изпитват отчаяние и слагат край на живота си.
- Има и такива трагични случаи в България, когато човек се самоубива, но преди това посяга и на семейството си. Защо го прави?
- Прави го от отчаяние, за да спаси децата си от трудностите, които ги очакват за цял живот. В себе си чертае най-мрачни картини. Това е здрав човек, но в криза стресът му въздейства така, че той губи душевното си равновесие и устойчивост. Не споделя намеренията си с никого, за да не му се попречи да ги изпълни. Използва твърди методи, при които няма спасение.
- Самоубиецът осъзнава ли какво върши?
- Съзнанието му е толкова стеснено, че той е насочен само към изпълнение на целта.
- Колко време минава от появата на мисълта за самоубийство до реализирането му?
- Появата и развитието на мислите за самоубийство е продължителен процес. В началото те са неустойчиви и неясни, но постепенно добиват ясни очертания и макар че често са свързани с противоречия и колебания, оформят суицидните намерения, които прерастват в конкретни решения. С течение на времето суицидната симптоматика може да се актуализира или да заглъхне
в зависимост от психичното състояние на човека
Такова е развитието на класическото състояние, но има случаи, когато мислите за самоубийство са внезапни, не минават по този дълъг път на борба на мотиви и противомотиви и човек извършва самоубийството импулсивно, което остава загадка за околните.
- С какво се характеризират мислите за самоубийство?
- Онова, с което се характеризират тези мисли, е тяхната устойчивост и сила, на която личността не може да се противопостави със своята воля. Те са по-силни от нея и затова се осъществяват, колкото и тя да се съпротивлява.
- Какво място заема България по отношение на самоубийствата?
- България е на дванадесето място в света по самоубийства и този показател се запазва през последните години. Средно годишно у нас се самоубиват около 1000 души. Мъжете извършват този акт по-често от жените: 80% от опитите при тях са успешни и само при 10% от жените тези опити прерастват в самоубийство.
Те са с по-висока честота от автопроизшествията. Тази тенденция се запазва с годините, защото не се провежда профилактика.
- Има ли по-предпочитани начини за самоубийство?
- Начините за извършване са различни. Има “твърди” методи с малка вероятност за спасение, каквито са обесването, скокът от височина, прострелването и други, които не са толкова драстични като отравянето с лекарства, прерязването на вените. Тези действия могат да бъдат индуцирани, ако се отразяват в медиите и подробно се описва тяхното извършване. Тогава се наблюдава феноменът на доминото - т.е., биват последвани от нови самоубийства на хора, които са били колебливи да ги извършат преди това. Затова в много страни подробното им описание в медиите не е разрешено.
- Ако човек направи един неуспешен опит за самоубийство, възможно ли е след това да опита втори, трети път?
- Суицидните действия се характеризират със своята повторяемост. Една личност може да извърши няколко опита, докато успее. Неправилни са схващанията, според които, ако някой е решил да си сложи край на живота, ще направи опита, така че да успее. Това е невярно: на всеки неуспял опит трябва да се гледа с необходимата сериозност - всеки от тях може да бъде успешен при дадени обстоятелства.
- По-чести ли са самоубийствата при психично болни хора в сравнение с тези, предизвикани от лична кризисна ситуация, каква ще е равносметката?
- Като израз на екзистенциални кризи, самоубийствените действия не са толкова чести, колкото при психичните заболявания - депресия и шизофрения.
- Има ли причина за това?
- Понякога тези заболявания остават недиагностицирани, трудно се разпознават, не достигат до специалиста, не се лекуват и появата им може да съвпадне в някои случаи с извършеното самоубийство. Страхът и колебанията на човек да се обърне към психиатър са причина да се извършват успешни самоубийства. От опит знам, че най-трудна е срещата между пациента и психиатъра първия път. Виждайки, че след прегледа той се чувства по-добре, сам пожелава втора и трета консултация. Установил веднъж тази връзка, при всяко обостряне на депресията или на шизофренията, той търси лекар и по този начин се предотвратяват самоубийства. Пациенти са казвали: “Докторе, идвам да ме вземете на лечение, защото мислите ми за самоубийство пак ми се появиха.”
Значение за допустимостта на суицидните действия има и ниската осведоменост на лекари и обикновени хора, които даже и да чуят, че даден човек желае да сложи край на живота си и го съобщава гласно, не вземат мерки да бъде насочен към психиатър.
Освен хора с психични заболявания и такива с тежки болести, свързани със страдание и болка, обмислят да сложат край на живота си като спасение, когато той стане много труден.
Тези действия се срещат и при семейни кризи, свързани с ревност и изневяра. Понякога ревнивият съпруг вижда в постъпките на съпругата си непрекъснато едни или други “доказателства” за нейната изневяра. Чувства се нещастен, унижен, пренебрегнат и слага край на живота си.
- Човекът, решил да се самоубие, дава знаци преди фаталната крачка - нали така?
- Преди да издам монографията си за самоубийствата през 1998 г., проведох безброй срещи и анкети с близки на самоубийци. Стигнах до извода, че дори да споделят, близките им не предприемат мерки да предотвратят самоубийството. По селата нямат никаква информация за проблема. Не знаят къде да заведат тези хора и как да се държат с тях, и просто ги оставят да загинат. В мое интервю майка сподели, че е загубила единствения си син. Не приела сериозно предупреждението му, че ще сложи край на живота си. Възрастна жена пък обиколила целия си род и се сбогувала, казала на всички, че ще се самоубие. Никой не реагирал. На другия ден я намерили обесена.
- Може ли да се спасят тези хора?
- Лекуваме ги успешно, ако дойдат в психиатрията. Когато мислите изчезнат, сами признават, че им се живее Имам пациенти с по десетина опита и са живи. Психиатрите задължително трябва да питат пациентите си в депресия дали имат мисли за самоубийство.
- По-различни ли са мъжете и жените в съдбовния избор?
- Жените правят предимно опити, често с демонстративен характер, за да постигнат дадена цел, да поставят някого на колене. В психиатрията наричаме тези опити бутафорни или лъжливи. Обичайно жените си прерязват вените или пият таблетки с цел отравяне. При мъжете показност няма, те са решителни и праволинейни, застрелват се, бесят се. Профилът на мъжа самоубиец е разведен, вдовец, самотен. Експеримент показа, че ако тези мъже бъдат настанени в дом за възрастни, където създават контакти и имат храна, уют, нито един не се самоубива.
- Психично болни ли са децата, които отнемат живота си?
- В детската възраст психичните заболявания са много редки. Самоубийствата се дължат на кризи в семейството и училището. Децата лесно се обиждат, склонни са към импулсивни действия, защото са с неустойчиви характери и крехка психика. Иначе децата в депресия изглеждат по същия начин като възрастните - тъжни и затворени.
- Ако състоянието е разпознаваемо, не трябва ли училищните психолози да работят с детето, преди да е станало най-страшното, а не да успокояват връстниците му в класната стая?
- Психолозите по училищата трябва да са много, а не един на 500 деца, както съм чувала. Психолозите ще изпълнят мисията си, ако познават децата и са сред тях. Децата пък ще знаят, че имат отдушник и ще ги търсят при негативни емоционални преживявания.
- Психиатърът “чете” ли мислите на душевно страдащия?
- Усеща ги. При болния изследваме всяка сфера. Търсим и генетична връзка, понякога цели фамилии прекъсват живота си по един и същ начин. Винаги питам имат ли в рода самоубийци. Моя пациентка с доста опити разказа, че майка й дядо й са се самоубили. При лечението момче пък се сети, че баба му се е удавила. Тези семейства са под наблюдение и ако у някого се появят тъмните мисли, го лекуваме.
- Може ли да говорим за профилактика на самоубийствата?
- Макар и не лека задача, профилактиката на тези състояния трябва да се провежда. След като в много страни, самоубийствата са по-нисък процент от този у нас, има какво да се вземе и да се научи. С подобряване на благосъстоянието на хората, премахването на бедността, успешното лечение на нелечими соматични заболявания ще се подобри и борбата с това негативно социално явление.
Профилактиката на самоубийствата трябва да бъде грижа на цялото общество. Необходима е по-голяма обращаемост и по-голямо доверие към психиатрите, както и навременно лечение на психичните заболявания. Необходимо е да има горещи телефонни линии със специалист, които да се знаят и на които всеки, който се намира в криза или страда, да има достъп до тях, да се обърне по всяко време на денонощието и да сподели проблемите, страховете си, намеренията. Самотни хора, страдащи от безсъние, са споделяли: ”Ако има някой през нощта към когото да се обърна и да споделя мрачните мисли, които изпълват главата ми, ще ми стане по-добре.”
- Споменахте, че най-често стресът повлича след себе си куп проблеми и човек под продължителното му въздействие може да достигне и до мисли за самоубийство. Какво състояние на организма е стресът?
- Стресът е състояние на организма, предизвикано от неблагоприятни житейски ситуации, проявяващо се с нервно напрежение и страхови изживявания. Настъпват промени във вегетативната нервна система с увеличена продукция на адреналин, което е причина за различните симптоми.
Стресогенните събития са по-често негативни и са свързани с лични неблагополучия, застрашаващи живота обстоятелства или финансови затруднения. Те могат да настъпят внезапно - остър стрес, а може да продължават с месеци или години, тогава се говори за хроничен стрес. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че 80% от телесните и невротични заболявания се дължат на стрес: хипертония, инфаркт, мозъчен инсулт, диабет, косопад, псориазис, язва, гастрит, дори и злокачествените, при които механизмът на възникване е по-сложен, но стресът е един от факторите, улесняващ появата им.
Съществуват групи от хора, чиито професии се смятат за рискови, като лекари, учители, полицаи, както и работохолици и свръхамбициозни личности, поставящи пред себе си високи цели за изграждане на кариера или друго развитие. Работната среда при тях е стресогенна.
През последните години на бавен и мъчителен икономически преход, стресът стана неотменен спътник на хората. Среща се както в семейството, така и на работното място. Никой не е пощаден от него. Загубата на работа, несигурността в утрешния ден, експлоатацията от страна на някои работодатели в частния сектор, неспазване на работното време, което понякога продължава по 10-12 часа, въздействат върху човека крайно неблагоприятно. Непрекъснатите съкращения поради закриване на работни места, поставят хората в условия на страх, несигурност и напрежение, т.е. на хроничен стрес.
- В коя възраст най-рано може да се прояви стресът?
- Той се проявява във всяка възраст - от малкото дете, което за първи път се отделя от майка си, за да отиде на ясла или детска градина, до изпита на студента, разводът при възрастни, емиграцията и др.
Какви са лицата на стреса?
Най-честите невротични състояния, дължащи се на стрес, са тревожността и депресията. Тревожността се проявява с напрежение и страх от предстоящото в очакване да се случи нещо лошо, съпроводена е от неспокойствие, сърцебиене и безсъние. Може да бъде нормално явление и да е леко изразена, но може и да излезе от рамките на разбираемата потиснатост и да се нуждае от лечение. Често се среща и хипохондрията - страх от болести, особено ако човек има такава нагласа и предразположеност, ако така е устроено мисленето му. Той започва да ходи по лекари и да прави безброй изследвания, за да докаже своето заболяване. Провежданото лечение от друг вид специалист - не психиатър, не дава резултат, защото при хипохондрията няма отклонения от нормалната дейност на различните органи, а е невротично или психично заболяване.
Да излекуваме тревожността и депресията
Тревожността и депресията са лечими състояния. Провеждат се психотерапия и медикаментозно лечение, спортни и любими занимания. Възпитанието и адаптацията към стреса трябва да започнат още в ученическите години. Връзката между родители и деца, участието на психолози в училищата, които да разговарят с тях, са от голямо значение и с добър ефект, и водят към по-леко справяне със стресогенни ситуации.Милена ВАСИЛЕВА
