Често съм чувала да казват и аз съм го казвала: “Не ми е до смях! Работата е сериозна! Положението е инфарктно!”. Случило се е нещо в живота ни, чувстваме се застрашени и обезпокоени, губим равновесие и спокойствие, притесняваме се, а може и до отчаяние да се докараме. И ако в този момент някой като мен ви предложи да се посмеете, ще го вземете за безотговорен, несъпричастен, неразбиращ, или повърхностен. А може и да се обидите и да имате усещането, че ви се подиграва.
Защо предлагам да се посмеете, когато ситуацията е трудна, безизходна или болезнена?
Защото страхът поражда страх, гневът завихря още гняв, пораженческото мислене ни вкарва в апокалиптични сценарии. Напрежението нагнетява напрежение. Отчаянието обезверява. Усещането за безизходица се усилва. Метафората, с която ми хрумва да опиша това състояние, е: “Лавина тръгва по нанадолнището”. Заедно с тези болезнени емоционални преживявания, вярвания като: “Животът е борба и мъка”, “Болката ми е вечен спътник”, “Мечтите си остават мечти”, “Трудностите са ми вечен спътник”, “Болести всякакви имам”, “Всеки ден ме атакуват мошеници”, “Само неприятности ми се случват” се завихрят в ума ни, сякаш имат годишно юбилейно издание.
А от смеха има ползи:
Укрепва имунната система - намалява хормоните на стреса и увеличава производството на имунни клетки и антитела, които се борят с инфекциите. Следователно, като се смеем, организмът ни става силен срещу болести.
Намалява болката - когато се смеем, в тялото ни се освобождават ендорфини, те намаляват болката и ни карат да се чувстваме добре.
Тренираме - 100 усмивки на ден са еквивалентни на 10 минути на тренажора или 15 минути на велоергометъра. Работим и за коремната мускулатура, неслучайно казваме: “Заболя ме стомахът от толкова смях”. 10 минути смях горят 50 калории.
Предпазва от сърдечни заболявания - смехът подобрява функцията на кръвоносните съдове и увеличава притока на кръв, което от своя страна ни предпазва от инфаркт и други сърдечносъдови заболявания.
Подобрява дишането - когато се смеем, изкарваме от дробовете си повече въздух, отколкото обикновено, а това има ефект на пречистване. Същият се получава и при дълбоко дишане. Тази информация е полезна за хора, страдащи от астма, например.
Ползите за душевното състояние
Смехът намалява стреса - когато се смеем, хормоните на стреса (кортизол и адреналин) намаляват. Обратно, когато нивата им са високи, те влияят на имунната ни система, повишават кръвното налягане, обострят се депресивните състояния, нивата на кръвната захар се вдигат.
Подобрява настроението - опитайте да се разтревожите или да сте тъжни, докато се смеете - невъзможно е...
Смехът е от полза и за социалните отношения.
Укрепва взаимоотношенията - когато внесем във взаимоотношенията в ежедневието ни повече хумор и игри, подобряваме качеството на отношенията с партньора, децата, родителите, роднините, приятелите, колегите. Когато се смеем, се освобождаваме от защитните си поведения, не осъждаме и не критикуваме другите.
Насърчава добрите отношения в групи, подобрява работата в екип - когато се смеем в компания, освен доброто настроение по естествен път се създава и ведра връзка между хората. На ниво работен екип динамиката е същата. Разногласията намаляват, общуването се подобрява, свързаността се задълбочава, успешността е висока.
Привлича другите към нас - факт! Всеки от нас желае да контактува с приятни хора, иска и лекота във взаимоотношенията. Обърнете внимание следващия път, когато се засмеете искрено, как хората спонтанно ще вдигнат (извърнат) глави и ще ви погледнат в очите. Ако го правите често, шегите ще се настанят трайно в общуването помежду ви. Казано в едно изречение, смехът променя настроението и отношението.
Защо пренебрегваме смеха в трудна ситуация?
Защото искаме да сме важни. Всъщност искаме да сме стойностни, ценни и значими. В живота си, във всяка ситуация и взаимоотношение, което имаме, искаме да сме почетени, зачетени и признати. Когато това не се случва, ставаме надменни, сериозни, експертни (много знаем), дистанцирани. Друга причина, поради която забравяме за смеха, е, че искаме да покажем на другите силата на болката, която преживяваме, и да ги накараме да се съобразят с нея, да не ни причиняват нова и да се погрижат за нас. Защото бъркаме смеха и присмеха.
Насърчавам ви да се смеете. Като децата. Да търсите леката и ведрата страна на живота. Да виждате възможностите в ситуациите, а не страха. Да се смеете, а не да се присмивате. Ето пример, за да усетим разликата. Присмех, обида и унижение ( т.е. пасивна агресия) е, когато кажем: “Много хубава е закачалката ти - велоергометъра”. Забавление е, когато заедно с хранителния режим за отслабване и спортуването си залепвам лепенка на кантара, на която пише: “Красавица божествена!”.
Не на последно място в темата за смеха е ролята му на защитен механизъм на смешника (или клоуна). Това е защитно поведение, което няма нищо общо с ведрия смях за отпускане, веселието и намирането на креативно решение. Това е онова поведение, при което разказваме вицове или смешни истории, стремим се да забавляваме другите, речта ни изобилства от крилати фрази и остроумия. Избираме това поведение, за да бъдем забелязани, харесани, харесвани, избрани, предпочитани и в центъра на вниманието. Когато влизаме в ролята на смешника, всъщност се страхуваме от отхвърляне и провал. Тук усмивката ни не ни носи радост, напротив - от нея ни боли лицето. Влизаме в ролята на смешника и поради още една причина - стеснителни сме и се боим да общуваме с другите. Защо не “работи” защитният механизъм? Защото, когато действаме през защитите си, губим в две посоки: не задоволяваме нуждата си, а околните виждат това, което се опитваме да прикрием.
Насърчавам ви да се смеете, защото, когато се смеем, истински живеем.
Борянка Борисова, психолог
