В последните дни на поредната отминаваща година от живота ни правим равносметка. Как живях, какво постигнах, какво придобих или загубих. Кой остана в живота ми и защо? Постигнах ли желаното и ако не - защо?
Къде сбърках?...
Истината е, че никъде не бъркаме. Просто спираме. И това, което е нужно да направим, е да видим къде и по каква причина спираме.
В тази статия събрах всички стъпки, които е нужно да преминем, за да сбъднем желанията си. Насърчавам ви да бъдете мили със себе си, докато я четете. Не се осъждайте и критикувайте, когато откриете причината, поради която сте спрели. Кажете си с любов: “Още един път ще се изправя и ще продължа напред!”.
И така...
Стъпка по стъпка към успеха
Първата стъпка е свързаността със себе си. Това, което най-напред е нужно да направим, преди да изберем целта си, е да опознаем себе си, емоциите си, чувствата си, желанията си, нуждите си. Да погледнем в себе си и да се попитаме: “Кой е истинският копнеж на сърцето ми?”, “Какво е това, което кара очите ми да блестят, активира ме, вдъхновява ме, не искам да отлагам и го искам всеки ден в живота си?”. Когато отговорим на тези въпроси, откриваме призванието. Като го изберем за професия, няма да имаме нито един работен ден, защото ще работим с удоволствие и вдъхновение.
Втората стъпка е яснотата. Тя се постига, когато се запитаме: “Какво искам аз в живота си в този момент?“. И формулираме целта.
Третата е намерението. За да е “работещо”, е нужно да е ясно - да кажем какво искаме да имаме или постигнем.
Четвърта стъпка - мечтата става реалност! Как? Като създадем стратегия за постигане на целта - какво да извършим стъпка по стъпка, за да реализираме желаното. Разликата между мечтата и целта е извършеното действие.
Пета стъпка - визуализация. Представяме си желаното като вече реално, потапяме се в усещането, че вече го имаме.
Шеста стъпка - ежедневна вяра. “Аз се доверявам в процесите на живота и съм в безопасност. Получава ми се”.
Ситуация: „Не се получава!?“
Тя се случва, защото каквото отвътре - такова отвън. Ако сме извършили гореописаното, но желаният резултат го няма, тогава се вглеждаме в себе си, за да видим как си пречим?
Самосаботиращи вярвания и ограничаващи поведения
Животът ни е отражение на вярванията, които имаме за себе си и за света. Реалността ни дава информация за това, което е в нас, както и за това, в което наистина вярваме. Получаваме в живота си онова, което мислим, че ще стане, и по начина, по който мислим, че ще се реализира. Когато осъзнаем вярванията си, можем да ги променим, като действаме по различен от обичайния си начин.
Отговорност
На кого приписвам отговорността за изборите, решенията и случващото се в живота ми. Какви извинения и оправдания намирам за това? Срещу кого негодувам? Когато си отговорим, е добре да си припомним, че отговорността за моя живот е моя.
Фокусът - върху какво съм се съсредоточил? Върху това, което искам, или върху нещо друго. Енергията следва мисълта. Ако дълго време задържаме вниманието си към неприятни, негативни събития, хора и вярвания, енергията ни отива в тях. Те се развиват, задълбочават, увеличават. Те се случват, а не целта ни.
По същата причина се случват страховете, тревогите, негативните ни мисли. Защото им даваме енергията си и защото това са посланията (“желанията”), които изпращаме на Живота, Вселената, Бог. Без значение дали ги искаме или не. Каквото изпращаме - такова получаваме. Животът ни е огледало на това, в което вярваме. Мислите, вярванията, страховете и емоциите ни създават реалността на живота ни. Затова, когато не ни харесва случващото се, нашата работа е да признаем, открием, осъзнаем и заменим с желаните. И докато го правим, да бъдем със себе си мили, нежни, грижовни, любящи, щадящи и честни.
Коя част от мен създаде това?
Обикновено в трудна, болезнена ситуация се нахвърляме срещу другия с обвинения за това, което ни е причинил, и за начина, по който е постъпил с нас. Ценното послание тук откриваме чрез техниката на “Аз-разказа“. Например: “Той/Тя ме предаде, изневери, излъга, изостави. Тя/Той ме обиди, унижи, смачка... и т.н., пренаписваме така: “Аз предадох себе си, изневерих на себе си, излъгах се, изоставих се. Аз обиждам себе си, унижавам се и се мачкам и т.н.”. След като разкажем чуждото поведение и отношение от първо лице, единствено число откриваме как се държим със себе си. Защо да си го причиним? Защото другите се отнасят с нас така, както ние се отнасяме със себе си.
Всички емоции са разрешени
Обикновено изключваме гнева, тъгата, мъката, скръбта от емоционалния си свят. Не си ги разрешаваме. Страхуваме се да ги пуснем да минат през нас заради болката, която ни носят. Когато обаче си разрешим да се свържем с истинските си чувства, се освобождаваме от тях, не ги закотвяме в себе си и не носим товара им всеки ден. Така си спестяваме болести и си разрешаваме удовлетворяващи ни избори.
Драмата е измама. Контролът е в главната роля
Има толкова начини да сме щастливи и доволни, а стискаме контрола и искаме да получим 4 по своя начин. (4 можем да получим по много начини 2+2=4, 5-1=4, 2х2=4, 88-84=4, 100- 96=4 и т.н). Въпросът е резултата ли искам или начина? Ако искаме череши, от брезата ли ще ги наберем? Когато предпочитаме драмата, казваме на себе си: “Не вярвам в силите и смелостта си!”. И влизаме в удобната роля на жертвата. Ефективното поведение в този случай е да си припомним ресурсите, които имаме - знанията, уменията и успехите си; любимите си дейности; ценните хора в живота си.
Благодарност
Това, за което благодарим, се умножава в живота ни. Когато сме благодарни, не можем да бъдем в депресия и да живеем в лишения. Защото виждаме и изброяваме какво имаме и то се увеличава.
Имам достатъчно!
Винаги, по всяко време, във всяко отношение, взаимоотношение, ситуация имам знанията, уменията, ресурса и възможността да се справя.
И така, формулата на магичната реалност на живота е: яснота, намерение, фокус, действие, осъзнаване, присъствие, смяна на неработещото поведение, благодарност, игра, забавление и наслада. Успешна Нова година!
Борянка БОРИСОВА, психолог
Магичната реалност на живота
