Да учим за себе си е нужно най-вече на нас самите. За да опознаем потребностите си, собствената си стойност и значимост, да бъдем осъзнати в житейските ситуации, да сме удовлетворени от живота си. Днес ще добавя още един щрих по темата.
Как привличаме вниманието на хората, които искаме да ни забележат? Отиваме ли при тях направо, казваме ли им: ”Виж ме, тук съм, имам нужда да забележиш, че съществувам, имам нужда от присъствието ти, от общуване с теб, имам нужда да ми обърнеш внимание”? Едва ли..., по-скоро ”минаваме по околовръстното” - не изричаме нуждата си, било от страх, че другият ще ни отхвърли, било защото ще ни помисли за слаби, или пък защото вярваме, че сме незначителни за него. Възможно е да изберем втория вариант, ако сме имали преживяване, от което сме се почувствали незабелязани, не ценни, ненужни...
Какво означава ”минаваме по околовръстното”?
Правим го веднъж през поведението: говорим силно, смеем се високо, шумим или изпускаме предмет, когато е необходима тишина; не спазваме договорени правила; противопоставяме се; понижаваме успеха си; разболяваме се; играем ”каръка”; правим се на недостижими; закъсняваме; инатим се; извършваме постъпки ”пред публика”, в които има риск за живота ни; замлъкваме; или пък говорим обаятелно, омагьосваме публиката дълго време; играем вечния оптимист - винаги сме в добро настроение, или сме комикът на тайфата; възможно е и обратното - да сме драматичният герой, който впечатлява с потресаваща трагедия; може да сме и компетентният многознайко и така до провокативния интригант. В търсенето на внимание не пропускаме да използваме и външния вид - за да бъдем забелязани се обличаме в ярки цветове, слагаме си аксесоари, които правят впечатление, подстригваме или боядисваме косата си по-скоро като за сцена, отколкото за ежедневни дейности, избираме парфюм с осезаем аромат, купуваме си скъпи дрехи, вещи, коли, мебели, къщи и т.н.
Какво се случва, когато искаме да ни забележат по този начин?
Околните се дразнят. Започват забележки и коментари. Ние от своя страна започваме да ”отстояваме правотата си”, т.е. ставаме още по-изобретателни в поведението си и го затвърждаваме. Чувството, което изпитваме, е противоречиво. От една страна, сме забелязани, от друга - неодобрени. Не получаваме и това, от което се нуждаем. Упорстваме, а упреците продължават. Играта се измества от центъра. Продължаваме с поведението си заради причината, поради която играем, но... отхвърлянето вече е факт..., а на нас ни е нужно одобрение и приемане...
Когато аз дразня и когато мен ме дразнят
Поведенията, чрез които провокираме внимание, ни носят неприятна негативна обратна връзка от околните, например: ”Няма ли да спреш? Досаден си! Пречиш ми! Писна ми от теб! Уморяваш ме! Тръгвам си! Махай се!”. Взаимоотношенията се изострят, появява се непоносимост, изчерпва се търпението и желанието за сътрудничество и в двете страни, стига се до отхвърляне.
Добре е да знаем и да помним, че когато ние или някой друг търси внимание по този начин, всъщност отхвърляме поведението, не личността!
Полезен ход
Ако осъзнаем, че търсим внимание по гореописания начин, можем да си зададем въпроса: ”Какво ми е нужно всъщност? За какво ми е вниманието на другия? Какво искам?” А ако ни дразни начинът, по който друг търси внимание, да го попитаме: ”От какво имаш нужда? За какво ти е вниманието ми?”. Ето някои възможни отговори (разбира се, зная колко трудно е да ги кажем): ”Аз съм объркан/а, неуверен/а, имам нужда да ме изслушаш и прегърнеш”. Когато крещим вътрешно: ”Ти ме заряза, аз нямам значение за теб!!!”, можем да кажем на глас: ”Имам нужда да прекараме време заедно”. Или: ”Танцувам (пея, рисувам, играя) добре, искам да ти покажа уменията си, ще ми отделиш ли време?”. Когато искаме внимание, искаме пространство за изява, затова е важно да го получим и да дадем такова, когато някой го иска от нас.
Защо е добре да си разрешим да поискаме това, от което се нуждаем? Защото ако не го направим, е възможно да влезем в една от ролите: жертва, спасител, преследвач, за да задоволим нуждата си.
Да се запознаем с ”драматичния триъгълник” на Карпман. Според него във взаимоотношенията си играем и сменяме следните роли:
Агресорът
В конструкцията на ”триъгълника" агресорът реализира потисканото си желание да доминира и превъзхожда чрез налагане на мнението си. Той намира поводи и обосновани доводи да диктува на жертвите си своите условия под формата на обвинения или ултиматум. Той винаги е прав, компетентен е, знае. Ако жертвата се съпротивлява, агресорът повишава емоционалното си състояние, като потиска съпротивата. Това е и базовата потребност, която поддържа тази роля. Тя се храни от вътрешното чувство за непогрешимост на агресора.
Жертвата
Тя реализира потисканото си желание да се освободи от всякаква отговорност за действията и изборите, които прави. В допълнение към това, "жертвата" се стреми да получава внимание и грижа, като непрекъснато демонстрира несправедливите страдания, на които е подложена. При възникнал конфликт жертвата пренася отговорността за случилото се върху агресора. За да компенсира своите страдания, ”жертвата” се превръща на свой ред в агресор. Жертвата може да излезе от ролята, ако разбере как да постигне емоционална удовлетвореност по различни от познатите й начини. Това означава да поеме отговорност и да се чувства доволна от резултата.
Спасителят
Той потиска желанието си да проявява агресия. Не може да си позволи да проявява открито желанията си като ”агресора”. Вместо това използва механизъм на съпричастност към "жертвата", като я насърчава да премине в "агресор". "Спасителят" не желае да изведе ”жертвата” от триъгълника в отношенията, тъй като ще загуби емоционалните изгоди от контакта с нея. Ключът към неутрализирането на спасителя е да приеме собствената си агресия. А това става, като му се разясни пагубния му принос в отношенията ”жертва - агресор.”
Да знаем какво правим и да разберем защо го правим е нужно преди всичко на нас самите. Когато си изясним причината и видим постъпките си, ще започнем да назоваваме това, което искаме, с любов и... ще приемем факта, че да кажем е достатъчно... Дали ще получим желаното? Едва ли ще се случва всеки път. Нека сме наясно, че другият има правото да ни откаже.
Борянка Борисова, психолог
Някой ви дразни - дайте му пространство за изява
Как търсим внимание от околните?
