На нас, хората, много ясно ни личат неавтентичното поведение, маската, ролята, самооценката. Не изразеното с думите е застинало на лицата ни, то е в стойката на телата ни, проличава и в поведението ни. Презрението, което изпитваме, разширява ноздрите ни. Когато се чувстваме по-компетентни и можещи от някого, го гледаме отгоре. Заради желанието да имаме стойност, си придаваме важност, повдигаме рамене, сякаш имаме подплънки и пагони, вирваме глава и нос. Когато сме преживели унижение (или отхвърляне), се съгласяваме лесно, дори угодничим и го правим с характерна усмивка, наклон на главата и привеждане на тялото. Ако някой много ни е засегнал, забележимо не го забелязваме. За да покажем своята важност и значимост, разказваме на всички за свръхангажираността си и не пропускаме да отбележим, че всички ни търсят да им свършим работата.
И всичкото това, за да оценим себе си. Да си покажем, че сме значими за себе си, може би защото допускаме, че не сме... Самооценката, която имаме за себе си, показва себеуважението ни и разкрива какво харесваме и не харесваме в себе си.
Всеки от нас живее с вярването, че е център на света. Затова, когато самооценката ни стане зависима от възхищението на другите, изпадаме в нарцисизъм и казваме: “Само аз мога”. Но понякога се възприемаме като жертва и започваме да вярваме, че за да бъдем обичани, трябва да пренебрегнем своите нужди и да изоставим истинските си чувства. Тогава казваме: “Само ти можеш”. Тоест имаме вярването, че ще бъдем обичани не заради това, което сме, а заради това, с което можем да угодим на другия. Изпаднали в безнадежност, предаваме себе си, за да не бъдем изоставени, отхвърлени, самотни, да не изпитваме тъга, страх, гняв. Така обаче се самоограничаваме. А когато не знаем собствената си цена, или си принаждаме стойност, или си слагаме намаления.
Защо?
За да кажем на този (тези), които имат значение за нас, че няма да загубят времето си и да пропуснат нещо ценно и интересно от света, ако изберат да останат с нас. И за да кажем на себе си, че струваме...
Самооценката ни се изразява чрез отношението между идеалния и реалния Аз (б.а. виж предишната статия). Всички имаме мечти за това, което искаме да бъдем - богати, известни, откриватели, компетентни експерти, влиятелни, милосърдни, обичани, част от общност. Понякога може да постигнем мечтите си и да се доближим до това, което сме искали да постигнем (казано на езика на психологията: до его - идеала си), но може и да претърпим провал.
Когато сравняваме това, което сме искали да станем, с това, което сме станали, всъщност определяме своята самооценка. Ако проявим доброта към себе си, онова, което бихме открили при сравнението, ще ни помогне да подобрим своята самоценка. Ако проявяваме безпощадно и жестоко отношение към себе си и все гледаме към провалите си, ще изпитваме разочарование и ще се самосаботираме. Ако правим всичко така, както е в его-идеала (както искаме ние), то всичко, което не е такова, каквото сме очаквали да бъде, ще разруши самооценката ни и ще увеличава самоомразата.
Самооценката ни е нашата собствена оценка, която имаме за способностите (компетентностите) и достойнствата. Тук компетентност означава да виждам себе си като способен, можещ, а достойнството означава да виждам себе си като ценен.
Равнища на самооценката
Самооценката ни може да бъде реалистична. Такава е, когато аз се преживявам като равен на другия. Но може да бъде и нереалистична. Нереалистична завишена - аз превъзхождам другия и изпитвам гордост от това. Нереалистична занижена - другият ме превъзхожда и аз имам усещане за малоценност.
От какво зависи самооценката?
От една страна, както казва Уилям Джеймс, самооценката ни зависи от съотношението между реалния успех (постижения), който сме достигнали и претенциите, които имаме за себе си. От друга - от реакциите на другите за качествата, които имаме. И не на последно място от удовлетворението, с което не само правим добре нещата, но и правим добре избраните от нас неща.
От какво се изгражда самооценката?
От възприемането на собствените постижения - отговарят ли те на целите, които съм си поставил?
От сравнението с другите - аз равен ли съм с другите, или не съм?
Когато се сравняваме със себе си и другите, ние осъзнаваме собствената си уникалност - аз съм ценен, необходим, приет, уважаван, обичан; осъзнаваме достойнството си (съм или не съм достоен); осъзнаваме степента на самоунижението и самоотхвърлянето (“Аз съм нищо, не заслужавам любов и уважение”); осъзнаваме обичта към себе си.
Как се създава ниска самооценка?
Чрез негативно говорене за себе си, негативно възприемане на себе си, негативни чувства, изпитвани към себе си, негативно поведение, насочено към себе си.
Какво се случва, когато имаме ниска самооценка?
Превръщаме се в съюзници на себе си срещу себе си.
Когато съм с ниска самооценка зная малко за себе си. Знанието ми е неустойчиво, объркано, несвързано. Оценявам се много по-обвиняващо, отколкото заслужавам. Не виждам себе си в добра светлина. Изпитвам чувство за вина, имам разбирането, че съм лош и недостоен. Не мога да отговоря конструктивно на критичните забележки. Всяка критика приемам като отхвърляне. Засилена е склонността ми да критикувам другите. Критикувам, не защото вярвам, че имам повече талант и способности, а защото не мога да понеса чуждите успехи, тъй като ги смятам за заплашителни за самоуважението ми. Потиснат съм и се страхувам да се изразявам и изявявам, за да не кажа или направя нещо неправилно и да се изложа. Срамежлив съм, пасивен и ме е страх да не ме отхвърлят. Прикривам реалните и въображаемите си слабости зад различни маски. Арогантен съм, защото искам да превъзхождам. Страх ме е да не изглеждам обикновен, незабележим, нищожен. Отхвърлям собствена си отговорност. Непрекъснато изпитвам чувство, че съм обвиняван, а това подхранва склонността ми да обвинявам. Не мога да видя силните си страни - в характера, в личността си. Не мога да видя постиженията си. Вярвам, че не съм харесван, че ще бъда отхвърлен и неприет. Това може да ме направи зависим към алкохол, психо-активни вещества и храна. Имам проблем с идентичността и сексуалността (възможна е поява на хомосексуални нагласи). Поставям си ниски цели, без предизвикателства. Самообвинявам се. Манипулирам другите. Самоотхвърлям се. Мразя се. Объркан съм по отношение на вътрешните си стандарти. Зависим съм от негативните оценки на другите. Неспособен съм да отстоя на заплахите, провалите, неуспехите. Трудно запазвам вътрешна цялост. Отхвърлям позитивните оценки. Не съм оптимистичен. Стремя се да избягвам неуспех. Обяснявам успеха с външни причини, а неуспеха - с вътрешни. Опитвам се да се защитавам. Не се опитвам да засиля самоуважението. Загубил съм любовта към себе си. Нямам положителна представа за себе си. Изпитвам гняв, враждебност, дистрес, когато нещата и ситуациите се променят. Отдалечавам се от другите. Предпазвам се от бъдещи загуби. Избягвам събития, които ме плашат.
Има ли изход?
Разбира се! Ето го - в няколко изречения.
Самооценката се изгражда чрез непрекъснатото й препотвърждаване пред другите. Чрез това свое действие засилваме усещането си за собствена значимост.
За да променим самооценката си, е нужно да преминем през следната определена последователност:
Страдание - Да осъзнаем това, което искаме да променим, да вярваме, че е възможно да осъществим промяната.
Разбиране - Да изградим ново виждане за себе си и ситуациите от живота си. Това, което преди е било безнадеждно, отчайващо, непреодолимо, да започнем да го виждаме като възможно и разрешимо.
Избор - Новото разбиране е начало на нови планове и действия.
Поддържане - Да подържаме новото, което сме избрали, особено когато се появят трудностите.
Звучи постижимо. Опитайте!
Борянка БОРИСОВА, психолог
При ниска самооценка воюваме със себе си
