Поемане на риск, конфликтни ситуации, загуби, непринудено общуване, споделяне на успехи и радости са част от нашето ежедневие. Когато преминаваме през тях естествено, без напрежение, без маски и игри (т.е. без защитно поведение), тогава имаме реалистична самооценка и взаимодействаме с другите от позицията на равни.
Какво знаем за своя вътрешен свят, как се самовъзприемаме, как се представяме на другите, знаем ли каква е самооценката ни, ефективни ли сме? Това са въпроси, отговорите на които се надявам да ви помогна да откриете за себе си с днешния текст. Желанието ми е чрез тях да започнете да сътрудничите на себе си, за да живеете живота, който искате.
Вътрешният ни свят
Всеки от нас има знание за своя вътрешен свят. Това знание се нарича Аз-образ. Той е свързан с няколко процеса: самовъзприемане, самоопределяне, самооценяване. Аз-образът обединява различни знания: как аз възприемам себе си, как ме възприемат другите, как искам да ме възприемат другите. В себе си имаме три Аз-а: реален Аз - това, което съм; идеален Аз - това, което искам да бъда, и огледален Аз - знанието за това как ме възприемат другите. Понякога, както казва Карен Хорни, разминаването между реалния и идеалния Аз ни създава чувство за угнетеност.
Защо? Да видим!
Самовъзприятие - как възприемам себе си?
Това е процес, чрез който изграждам знанието за себе си. Той може да бъде с различна дълбочина - от смътно усещане до ясно съзнание кой съм. Основава се на възприятието, което имам за собствените си мисли, преживявания, желания, мотиви, планове, постъпки, способности, талант, характер, тяло, външност, поведение, вярвания, убеждения, позиции, роли. В начина, по който възприемам себе си, влиза и възприятието как ме възприемат другите.
Предразположеност към собствения Аз
Всеки от нас е склонен да възприема себе си благосклонно, да прощава грешките си, бързо да ги забравя, охотно да приема похвали. Ние, хората, сме склонни да свържем успехите си със собствените си способности и талант, а да обясняваме неуспехите си с външни събития и случайности, склонни сме да снемаме отговорността от себе си при неуспех, да се оправдаваме и оневиняваме. Приемаме хората, които ни хвалят, и не приемаме онези, които ни посочват пропуските. Вземаме това, което ни ласкае, за истина. Свързваме се с успеха на другите. Казано в едно изречение - склонни сме да се възприемаме в най-добра светлина, защото така разширяваме своя Аз и запазваме вярването си, че другите ни приемат, оценяват, признават и ни се възхищават.
Ако сме безкритични обаче, можем да си създадем нереалистичен оптимизъм, че няма да ни се случват неприятни неща в настоящето и бъдещето; да развием илюзия за неуязвимост - болестите, нещастията, тъгата, разочарованията няма да ни сполетят; да си припишем уникалност - да повярваме, че другите не могат да мислят и чувстват като нас, да съдим за нещата, като поставим себе си в центъра. Предразположеността към себе си може да е маска, зад която крием чувство за малоценност...
Самопредставяне
Начинът, по който се самопредставяме, показва отношението ни към себе си и отношението, което бихме искали другите да имат към нас. Дали ще се представим като самоуверени, беззащитни или жертви, зависи от това, което знаем за себе си, както и от това, което искаме да получим от другите. За някои от нас чуждото мнение е изключително важно и те действат така, че да се харесат. Други се опитват да избягат от неодобрението и отхвърлянето. Трети поддържат себеуважението си. А четвърти искат да влияят на другите.
Как се самопредставяме?
Правим го като наблягаме върху собствените си достойнства и способности - изброяваме различни свои притежания, успех, известност, знания, позиции, богатство, направеното за другите. Можем обаче да представим себе си и чрез изброяване недостатъците на другите - така чрез собствената си привлекателност дискредитираме другия. Можем да представим себе си и по още един начин - като избягваме негативни впечатления - не изглеждаме зле (изглеждаме добре), спестяваме откровения за себе си, страним от хора, които могат да разкажат за нас факти, които да ни изложат.
Стратегии за самопредставяне
Спечелване на благоразположението - опитвам се да повлияя на другите да ме харесат, като извършвам услуги, правя комплименти, обръщам внимание, съобразявам се с очакванията.
Сплашване - убеждавам другите, че съм опасен, вдъхвам страх. Човекът, който използва тази стратегия, има реална сила и власт или е груб, строг, нетърпелив.
Самоизтъкване - представям се пред другите чрез своите способности и умения.
Оплакване - когато се чувствам неуверен, слаб и зависим, използвам жалването, за да предизвикам загриженост у другите, да предизвикам у тях състрадателен отклик.
И последен щрих към самопредставянето - то може да бъде нападателно или защитно. Нападателно е тогава, когато критикуваме, имаме висока самооценка и амбиции, слаба емпатийна чувствителност, искаме да изглеждаме компетентни и не на последно място - да получим възхищение. Защитно е самопредставянето ни, когато искаме да избягаме от неодобрението. Когато не съм уверен, че със самопредставянето ще спечеля одобрение, правя такова, с което да избягам от неодобрението.
Как създаваме впечатления у другите?
С поведението, мислите, чувствата и позицията си, разбира се. Можем да отидем и по-далеч, заявявайки това: “Аз съм готов да бъда всичко, което вие искате да бъда, което харесвате и цените!“. И го правим, за да получим власт, одобрение, да бъдем харесани, да запазим положителния си Аз-образ, да имаме свобода, да избягаме от провал.
Себевъзпрепятстване
Когато неуспехите станат много, когато започнем да губим вяра в своя успех и щастие, тогава започваме да се възприемаме като слаби, болни, жертви. Образът, който имаме за себе си, започва да става негативен. С мислите си сами си издигаме непреодолими прегради. Себевъзпрепятстването ни осигурява запазване на самооценката - все още вярваме в достойнството и способностите си, запазваме си образа пред другите и все още управляваме впечатленията, които оставяме у тях. Но... щом се себевъзпрепятстваме, това означава, че сме решили, че нямаме контрол над ситуацията и вярваме, че провалът е сигурен.
Себевъзпрепятстването е поведение, с което защитаваме самооценката си, когато ситуацията, в която сме, е заплашителна. Препятствията, които създаваме пред себе си, са опит да защитим своя Аз-образ чрез намиране на подходящо оправдание.
Себевъзпрепятстването може да се превърне в начин на живот, в обяснение и оправдание, в “смъкване на летвата“.
Как се себеограничаваме?
Като употребяваме вещества като алкохол и наркотици. Не полагаме усилия. Отлагаме. Търсим извинения.
Как да се освободим от себевъзпрепятстването?
Трите “златни ключа“: Поставяме си цели, съдържащи предизвикателство. Поемаме по-голяма отговорност. Спираме да се опитваме да удовлетворяваме очакванията на другите.
Борянка БОРИСОВА, психолог
Горещи
Коментирай