70% от хората с психични проблеми в България не получават никаква грижа. А за тези, които преминат лечение в една от 12-те държавни психиатрии, след това не е осигурено продължаваща терапия и грижа в общността. При това медицинската и социалната грижа са разделени и липсва работеща система, която да оценява обективно състоянието на хората с психични заболявания и техните нужди.
Това стана ясно на Кръгла маса “Лицата на депресията - предизвикателства и отговорности” в София, в която участваха най-големите имена в психиатрията и специалисти от неправителствения сектор, които оказват социални услуги за хора с психични заболявания.
Ето какво обясни за новата национална стратегия за психично здраве д-р Цветеслава Гълъбова - директор на психиатричната болница “Св. Иван Рилски” в София.
„Новата Национална стратегия за психично здраве до 2030 г. беше готова още през 2019 г., но две години не беше приемана от правителството. Това стана чак през 2021 г. Първа стъпка на стратегията е създаването на Национален съвет по психично здраве, който да извърши оценка на потребностите в сектора. Тази стъпка отне още една година и нещо. Това показва, че нашето общество и управляващите не оценяват важността на грижите за хората с психични разстройства.
Д-р Гълъбова в средата и акад. Стоянов по време на дискусията
Основната идея на Стратегията е промяна на парадигмата – от медицински модел на лечение с медикаменти към био-психо-социален модел на обслужване на психиатричните пациенти в общността. Ние от десетилетия лекуваме с най-добрите медикаменти, но психо-социалният модел на грижата липсва напълно. Липсата на грижа в общността е превърнала психиатриите в приюти за 300 болни, които живеят постоянно в тези лечебни заведения.
Отсега е ясно, че финансирането на Националната стратегия за психично здраве е недостатъчно. Заложени са само 26 милиона лева по Европейския план за възстановяване и устойчиво развитие и 5 млн. лева от национално съфинансиране.
Четирите най-важни симптома на депресията
Парите за персонала, който е най-големият проблем в системата, бяха орязани драстично. Ако не бъде адекватно финансирана, Стратегията ще остане един стерилен програмен документ, без практическо приложение, каквито бяха предишните стратегии за психично здраве“, категорична е д-р Гълъбова.
През 2030 г. хората ще губят работа заради депресия
По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на трудоспособност през 2008 г., като прогнозите са през 2030 г. да се превърне в причина №1. Проучване показва, че 68% от наемащите служители не вземат на работа човек с депресия. След лечение в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаваща терапия и грижи в общността. Всички психиатрични услуги извън 12-те държавни психиатрии са изцяло частни, като една консултация струва от 15 до 60 евро. При това само 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна практика, което затруднява тежко достъпа на пациентите.
