Какво представлява розацеята и кои са най-честите грешки в провеждането на лечението й? На тези въпроси днес отговаря д-р Дренски, специалист-дерматолог. Д-р Светозар Дренски завършва медицина в София през 1992 г. След това специализира дерматология и венерология в клиниката на проф. Стоян Тонев към ВМА-София.
- Д-р Дренски, какво заболяване е розацеята?
- Розацеята е хронично кожно заболяване, което най-често се наблюдава по лицето – носа, бузите, челото и брадичката. Могат да сe засегнат и очите, ушите, шията и деколтето, но това обикновено е доста рядко
- Известни ли са причините за появата на заболяването?
- Известни са т. нар. „отключващи” фактори: висока или ниска температура, вятър, слънце, алкохол, кафе, газирани напитки, запек, подправки и др. Много често по кожата на болните се открива Demodex folliculorum – малки кърлежи, които паразитират в мастните жлези. Паразитната колонизация има пряко отношение към влошаването на розацеята. Много често това заболяване се асоциира с някои заболявания на храносмилателния тракт, като гастрит и колит. Излекуването на тези заболявания води до подобрение в розацеята.
- Кои други органи може да засегне розацеята?
- Болестта може да засегна очите. Те могат да се зачервят и да станат много чувствителни. Възможно е зрението да се влоши, а без лечение последствията може да са много сериозни.
- Заболяването предава ли се по наследство?
- Самото заболяване не, но има наследствено предразположение. Розацеята много често се асоциира със себореен дерматит, за който е доказана наследствеността.
- Каква е честотата на заболеваемостта и кои боледуват по-често, мъжете или жените?
- Наблюдава се при 2-3% от населението, като предимно боледуват жени със светла кожа, след 30-годишна възраст. Честотата на жени спрямо мъже е 80% към 20%. Тук важи правилото, че мъжете боледуват по-рядко, но по-тежко.
- Как протича заболяването?
- То преминава през няколко стадия:
първи стадий – оток и преходен еритем
втори стадий – постоянен еритем и телеангиектазии (купероза)
трети стадий – папули и пустули
четвърти стадий – гранулопустуларна фазаПоследният стадий е характерен за мъже в напреднала възраст, които прекаляват с алкохола. Носът е силно увеличен, като кожата е задебелена и с разширени пори в резултат на хиперплазията на мастните жлези.
- Задължително ли е всеки пациент с диагностицирана розацея да премине през тези четири стадия на заболяването?
- Не, разбира се. В 70-80% от случаите розацеята се развива до втори и рядко до трети стадий. Обикновено
първият стадий не се забелязва от пациентите и те много бързо (за няколко месеца) преминават във втори.
Този стадий може да продължи с години.
- Лесно ли се поставя диагнозата и може ли да се обърка с друго кожно заболяване?
- Диагнозата не е никак трудна. Много е важно да се установи наличието или не на демодекс, тъй като това определя правилното лечение.
Все пак трябва да се помисли за диференциална диагноза с акне, периорален дерматит, лупус и други дерматози.
В немската дерматологична школа например, има диагноза акне-розацея. Това е поради близостта на двете заболявания като клинична картина.
- Какво изследване трябва да се направи, за да се установи по категоричен начин наличието на демодекс?
- Откриването на демодекс става с микроскоп. Тъй като размерите му са доста малки (0,15-0,48 mm), увеличението на микроскопа трябва да е поне 100 пъти.
- Ако се установи, че имаме демодекс, какво лечение трябва да ни предпише лекарят?
- При доказване на демодекс е правилно да се назначи противопаразитно и антибиотично лечение. Най-ефикасният продукт (т.нар. златно правило) за локално приложение е кремът за мазане, който съдържа 0,75% метронидазол. Доказано е, че след 30-40-дневното му приложение, колониите на демодекс са напълно унищожени.
- Какво е специфичното при подбора на терапевтичните методи в лечението на розацеята?
- Лечението зависи от стадия на заболяването. В първия стадий обикновено се препоръчва хигиената на кожата да не става с класически (твърди) сапуни, а с флуиди и лосиони. Нужна е и хидратация с кремове, които съдържат екстракти от растения, въздействащи върху малките кръвоносни съдове.
Във втори и трети стадий се започва с продукти за локално лечение, съдържащи метронидазол. В последствие може да се добавят и орални антибиотици от групата на тетрациклините (напр. доксициклин), имидазолови производни (напр. трихомонацид или фасижин) или макролиди (напр. азатрил).
В четвъртия стадий лечението се допълва с хирургични или лазерни интервенции.
Искам да подчертая, че най-голямата грешка в терапията на розацея е използването на кортикостероиди!
- Защо определяте използването на кортикостероиди в лечението като грешка?
- Защото самите кортикостероиди предизвикват розацея, т.нар. кортикостероидна розацея. Ако все пак се използват, в началото може да има леко подобрение, но след това следва рязко влошаване на състоянието на пациентите.
- Розацеята води до микровъзпаления по стените на капилярите. Как могат да се премахнат те?
- Едната възможност е да се прилагат различни почистващи продукти и кремове с противовъзпалителен ефект (напр. акваруборил и руборил). Другата възможност е да се премахнат самите капиляри. Те са основната причина за пониженото самочуствие на жените, боледуващи от розацея.
- Споменахте, че много често розацеята е външна изява на заболяване на храносмилателния тракт. Това означава ли, че при подобрение на гастрита или колита, ще се подобри и розацеята?
- Абсолютно точно. Затова при снемане на анамнезата, аз винаги питам моите пациенти за подобни оплаквания. При наличие на такива, консултацията с ганстроентеролог е задължителна.
- Ролята на слънцето като „отключващ” фактор е ясна. Какво е мястото му в лечението?
- Болните от розацея се влошават при излагане на слънце. Ето защо приложението на фотозащитни кремове с фактор 50 или 50+ е наложително. Трябва да се носят шапки с периферия, чадъри и други средства за защита от слънцето.
- Трябва ли да се спазва определена диета при пациенти, страдащи от розaцея? В тази връзка, има ли абсолютно забранени храни?
- Забранени храни – не бих казал. Все пак трябва да се избягва горчиво и лютиво, но най-вече пикантните подправки. Те най-често дразнят храносмилателния тракт.
- Има ли метод или комплекс от методи, с чиято помощ да се постигне пълно и окончателно излекуване на розацея?
- При по-леките форми, да. При по-тежките, целта е подобряване на състоянието. За съжаление много трудно се постига някакво подобрение при пациенти, които не спазват указанията на дерматолога.
- Какво мислите за билколечението при розацея? Имали ли сте пациенти, които да са се излекували с помощта на народната медицина или с билки?
- Лично аз не си спомням за такива пациенти. Но по принцип повечето активни съставки в кремовете за лечение на розацея са екстракт от различни растения: див кестен, мимоза, жълтурче и др.
Какви са симптомите?
Розоцеята се проявява със зачервяване на лицето, поява на пъпки около носа, бузите, челото. Понякога интензивното зачервяване може да трае с дни. Някои хора имат усещането сякаш кожата им гори, нещо ги щипе, особено когато нанасят лосиони и лекарства.
Често се наблюдават и малки разширени кръвоносни съдове. Възможно e кожата да стане много суха и чувствителна. Ако не се лекува, след време могат да се появят гнойни пъпки по лицето, които се разпространяват. Когато се стигне до засягане на носа, се говори за тежка форма на розацея, известна като ринофима (подобна на носорог). Тя може да придаде на носа доста обемист вид. Ринофимата за щастие е доста рядка (1-2% от всички случаи).
Милена ВАСИЛЕВА