Д-р Васил Йонков: С навлизането на сезонния грип случаите на COVID-19 ще намалеят

Наскоро беше съобщено за болен с коронавирус и със сезонен грип, чието състояние, обратно на очакванията, се е подобрило, обясни в интервюто ни д-р Васил Йонков -  специалист хематолог, вече пенсионер. Бил е завеждащ на отделение в болницата в Габрово. Автор е на четири книги с изключително ценни професионални съвети за оздравяване на организма по природен начин.

В днешния брой на изданието ще коментираме пандемията от COVID-19, която връхлетя целия свят. Гледната точка на д-р Йонков относно причините за пандемията, както и надеждата за справяне с нея е много любопитна. 

- Д-р Йонков, каква е вашата гледна точка за днешната тежка ситуация, свързана с коронавируса?

- Когато кажем “вирус”, винаги асоциираме с опасност за нашето здраве. Особено през последните години, когато действително вирусите станаха по-агресивни и се появиха нови щамове, устойчиви и по-трудни за лечение. Досега и засега не само за нас, но и за цялата планета резултатът от борбата с коронавируса е едно на нула в полза на вируса. 

Пандемии е имало през целия период на развитие на човечеството. Така например чумата от 541 до 700 година се проявява цели 17 пъти с различна продължителност. Отнема по 10 000 човешки живота дневно и общо 25 милиона са жертвите. Т.е., една трета от населението на Европа по онова време. В Африка и Близкия изток жертвите са 50 милиона. След това т.нар. бубонна чума през 1346 г. взема 200 милиона жертви.

И популярният за всички ни т.нар. испански грип, избухнал през 1918 г., който отнема 500 милиона човешки животи. Т.е., една трета от населението на планетата. Но през тези далеч назад във времето периоди нивото на медицината и фармацевтиката е било на твърде ниско ниво. Лекували са се предимно с примитивни и природни средства.

Д-р Васил Йонков

- Имате много любопитна и интересна теза за това, че може би съществуват и добри вируси. Какво имате предвид?

- Да, в последно време ме занимава идеята дали пък абсолютно всички вируси са така агресивни и застрашителни за човека? Дали не съществуват и добри такива и защо не? Както има добри бактерии в структурите на имунната система, които участват при елиминирането на болестотворни патогени. Ето например при ферментацията се използват млечно-кисели бактерии, а Laktobacilus bulgaricus участва в получаването на киселото мляко. Трябва, надявам се, да има и добри вируси, които предстои да открием, за да ги използваме в борбата с другите, агресивните. 

- А как стигнахте до тази идея? 

- Когато наблюдавам процесите в животинския свят, виждам непрекъснат антагонизъм между хищници и жертви. И се убеждавам, че всяко живо същество носи в себе си потенциален стремеж към агресия. Това е заложено от природата, за да оцеляват по-приспособимите видове в дългия път на еволюционното развитие. Факт е, че антагонизмът е навсякъде и че несъмнено съществува и между вирусите. Когато се образуват нови щамове, това е резултат на вътревидова борба или от въздействието на медикаменти. 

- И с какво би ни помогнало това?

- Наскоро беше съобщено за болен едновременно и с COVID-19, и със сезонен грип. И знаете ли, състоянието му не се е влошило, а точно обратното. Ето, затова аз се надявам, че когато при нас дойде сезонният грип, случаите на коронавирус ще намаляват и дано да стане така. Смятам, че имам основание за такъв вариант и надежда да се случи. И ще обясня защо. 

Отдавна е наблюдавано, че при паралитичната деменция (една жестока последица от сифилис) и заразяване с малария, трескавото състояние заради маларията рязко променяло хода на деменцията. И при оцеляване само на 1% от тази коварна болест, този процент нараснал на 30-40%. 

Знаете ли, че ревматизмът, който се смята за бавна вирусна инфекция, се повлиява много благоприятно при заразяване с жълтеница. Ето, това е антагонизъм между вируси в полза на тежко болни хора. В почвата има много бактерии и плесени, които си взаимодействат чрез стимулиране или потискане. Туберкулозните бацили загиват бързо в почвата поради микробен антагонизъм. Там със сигурност има и вируси. 

- Имате ли конкретни препоръки относно терапията при коронавирус?

- Преди век и половина Луи Пастьор даде формулата: “Микробът е нищо, организмът е всичко!”. В човешкия организъм природата е заложила невероятни защитни механизми, които се активират безпогрешно, когато има инвазия на патогени. Когато е стабилна имунната система, носители на вируса не заболяват.

За стимулиране на имунната система се използват медикаменти или пък се въздейства чрез т.нар. автохемотерапия - когато се инжектира от собствената кръв на пациента по специална 20-дневна програма на възходящи и низходящи дози. При тази стимулация се активизират защитните механизми, повишава се устойчивостта на организма. Но най-впечатляващо е интензивното производство на антитела като щит срещу вирусни заболявания и по отношение на бавните бактериални инфекции.

Основната опасност при COVID-19 е, че се засяга първо имунната система, а след това и белодробната тъкан. Имайте предвид, че 80% от цялата имунна система е съсредоточена в лигавичните слоеве на тънките черва под формата на лимфоидни струпвания и производството на антитела.

Затова мерките ни, особено профилактичните, трябва да бъдат насочени към червата, за да бъде предотвратено проникването на вируса към белите дробове. Препоръчва се използването на чеснова вода като естествена ваксина. Една-две скилидки се разрязват наполовина и в порцеланова чаша се заливат сутрин с изворна вода на стайна температура. А вечерта, 3-4 часа след последното хранене, се изпива две трети от водата. На следващия ден се прави пак и това продължава един месец.

Яна БОЯДЖИЕВА