Доц. Петров завършва медицина през 1992 г. в МУ-София. Има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология, ангиология и тясна специализация по инвазивна кардиология. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към фондация “Фавалоро”, Буенос Айрес, Аржентина. През периода 1999 - 2000 г. е стипендиант по инвазивна кардиология и радиология в същата болница. Между 1992 г. и 2006 г. доц. Петров работи в Университетска болница “Св. Екатерина”, където преминава през позициите доброволен сътрудник, асистент, старши и главен асистент в клиниката по кардиология. В този период в рамките на 2 години е стипендиант в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към фондация “Фавалоро”, Буенос Айрес, Аржентина. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичната клиника на болница “Токуда” в София. През 2010 г. придобива звание “Доцент”.
Има огромен опит в ендоваскуларните процедури на артериите на мозъка и други мозъчно-съдови заболявания, на коремна и гръдна аорта (при аневризми и дисекации), на артериите на коремни органи и долни крайници и при тежки състояния на съдовете на сърцето. Прилага уникален метод за лечение на резистентна хипертония - ренална денервация. Въвежда и специализиран център за лечение на белодробна тромбемболия и остър исхемичен инсулт.- Доц. Петров, какви са модерните начини за лечение на исхемичния мозъчен инсулт?
- Те, всъщност, бяха прогнозирани преди време, а именно, че при исхемичния мозъчен инсулт, най-вероятно, ще се върви по пътя, който беше извървян в лечението на миокардния инфаркт. Тоест, от венозно приложена терапия се мина към т.нар. катетър базирани техники.
- Какво представляват тези техники?
- При тях първо фибринолитикът се вкарваше директно в артерията, причиняваща инсулта, за да се разгради тромбът, и след това се премина към пряко интервенционално лечение с механични средства. И новината отпреди 2-3 дни е, че по време на парижкия курс по реваскуларизация това беше една от основните теми - лечението на исхемичен инсулт от ендоваскуларен мултидисциплинарен екип. Беше общо мнението (както са променени и последните клинични ръководства), че златен стандарт става приложението на системна фибринолиза плюс механични средства, тоест - извличане на тромба посредством катетри и аспирационни катетри, което всъщност е новият златен стандарт. Като може би най-интересното е, че всички колеги се съгласиха - не може лечението да бъде успешно само в резултат от усилията на една специалност.
- Можем ли да очакваме този нов златен стандарт да се превърне в масова практика?
- Осъществимо е, но не е никак лесно. Трябва всички да са налични - неврохирург, невролог, който да установи индикацията, и неврообразен диагностик, който да каже колко е голям инсултът и дали има шанс при интервенция да се спаси голяма част от мозъка и, разбира се, интервенционалист. Много категорично се подчерта на парижкия курс, че интервенционалистът може да бъде с различна специалност - неврохирург, кардиолог, рентгенолог. Важното е да бъде обучен според стандартите.
- Отваря ли се по-широко времевият прозорец, в който помощта при инсулт да е ефикасна?
- Ограничението напоследък придобива известна условност - след шестия час се позволява да се прави интервенция само и единствено ако има достатъчно голяма зона, която е застрашена, но не е загинала. При установяване на такава зона, може дори и след 12-ия час да се прави интервенцията. С други думи, вече се измъкваме от тази схоластична картина, при която след 6-ия час не се прави интервенция.
- Кое е по-голямо предизвикателство - организационната или чисто медицинската част?
- Важен въпрос. Принципно за крайния успех са важни всички компоненти. От логистично-организационна гледна точка е необходимо пациентът да пристигне навреме и в относително добра кондиция. От тясно процедурна гледна точка пък е важно, когато пристигне пациентът, там да бъде максимално бързо обслужен. Това е резултат от много добрата колаборация между членовете на екипа. Никакво забавяне не бива да се допуска. Напоследък много се говори за пропускане на някои от елементите на предишния алгоритъм, при който пациентът трябваше да бъде приет в интензивното отделение, да му бъдат назначени изследвания, скенерът се позволяваше да бъде направен в рамките на 24 часа, когато е само информативен, не служи за обосноваване на интервенция. Смята се, че немалка част от тези компоненти могат да бъдат пропускани и сега вече в Западна Европа и в САЩ пациентите от линейката влизат направо за образното изследване. Там незабавно се прави СТ или MRI ангиография, която дава информация както за подлежащата тъкан, така и за застрашената, но не загинала зона, дава информация и за съдовия проблем. Реално това скъсява времето за реакция и, разбира се, води до много по-добър резултат.
- Колко близо сме ние до такава организация?
- Много далеч сме. Например в САЩ има линейки, оборудвани със скенер и звеното, което ще приеме пациента, има информация още по време на транспортирането за клиничното му състояние, доколко е увредена подлежащата мозъчна тъкан и екипът е напълно подготвен какво ще трябва да прави. У нас би трябвало да се следва схемата за лечението на острия миокарден инфаркт. Защото не е нужно да се изобретява топлата вода, а трябва да се използва опитът на цялата система. Искам да кажа, че ние сме достатъчно активни и позитивно настроени. Имаме в нашата болница начален опит, сега предстои международна публикация за първите 18 пациенти, които сме лекували по този начин с много добри резултати.
Освен това съвсем предстоящо е създаването на работна група по исхемичен мозъчен инсулт към Дружеството на кардиолозите по примера на Европейското дружество. В резултат от сътрудничеството между 6 наши дружества - по съдова хирургия, по анестезиология и реанимация, по ендоваскуларна терапия, по невросонография, по ангиология и флебология и Дружеството по кардиология - изкристализира нашият консенсус за интервенционално ендоваскуларно лечение на исхемичен инсулт. Направили сме компилация от най-авангардните и съвременни клинични ръководства за такова лечение. Следваме освен най-добрите клинични практики, също и една заповед на МЗ за ендоваскуларно лечение на мозъчен инсулт. Така съвременното лечение може да стане по-скоро практика, отколкото изключение. Защото в момента е изключение.
Добра новина е, че у нас в областта на сърдечносъдовите заболявания има сериозен напредък и в голяма степен както профилактичната, така и терапевтичната част се оптимизират с всеки изминал ден.
- Има ли ефикасно противодействие на ритъмните нарушения като важна причина за инсулт?
- Да, разбира се. Нерядко се казва, че за мозъчните инсулти са виновни кардиолозите, с което до голяма степен аз съм съгласен. Например, предсърдното мъждене става все по-често срещано в наши дни. Основна причина е застаряването на населението и не навреме лекуваната артериална хипертония. Смята се, че при сегашната тенденция на застаряване в напредналите страни поне една трета от хората през живота си имат епизод на предсърдно мъждене. И като се има предвид, че това е един от най-сигурните механизми за образуване на тромб и, съответно, тромбоемболия, се оказва, че предсърдното мъждене е сред най-честите причини за исхемичен мозъчен инсулт.
- Може ли епизодът на предсърдно мъждене да остане единичен?
- Най-често той е рецидивиращ. Затова при първи епизод медицинският екип трябва да оцени риска и ако е висок, пациентът да бъде включен на антикоагулант, за да бъде предпазен от потенциално фатални следващи епизоди. Няма значими оправдания за не включване на пациента на антикоагуланти. Още повече че вече има няколко нови, орални медикаменти, които са удобни за прием и ефектът им се контролира по-лесно.
Бих казал, че ефикасното лечение на сърдечносъдовите проблеми е сред добрите “виновници“ за нарастване на средната възраст на населението.
Проф. д-р Лъчезар Гроздински: Атеросклерозата дълго протича без симптоми
Проф. Лъчезар Гроздински е ангиолог, началник на отделение по артериални и венозни заболявания в болница Aджибадем Сити Клиник - кардиологичен център, един от най-добрите български съдови специалисти. Извършва диагностика и лечение на цялата гама от съдови заболявания - запушвания на периферни артерии, на мозъчни и висцерални артерии, на венозна патология - повърхностни и дълбоки венозни тромбози, варикоза, прилага и съдов метод при лечението на множествена атеросклероза. Повече от 30 години се занимава с ултразвукова съдова диагностика, председател е на Дружеството по ангиология и флебология. Проф. Гpоздинcки е автор на над 120 научни публикации в България и чужбина, 2 монографии, 4 романа и 1 изобретение.
Член е на Управителния съвет на Българското дружество по ендоваскуларна терапия. Преминава краткосрочни специализации в Англия - 1989 г., и САЩ - “Харвард” - 1992 г. Главен редактор е на списание “Флебология и ангиология”. Създател е на специалността ангиология у нас и първият сертифициран специалист по ангиология.
- Проф. Гроздински, кой вид инсулт е по-често срещан сред пациентите и какви са причините за появата му?
- Исхемичният мозъчен инсулт е по-често срещаният и в повечето случаи се причинява от атеросклеротични промени по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. България за съжаление е сред страните в Европа с най-висока честота на инсулти и по-специално - на исхемичните.
- Каква е профилактиката на исхемичния инсулт?
- Профилактиката на исхемичния инсулт се изразява в профилактика на причината му - т.е. на атеросклеротичния процес. Известна е първичната профилактика на атеросклерозата, поне дотолкова, доколкото знаем кои са рисковите й фактори: артериална хипертония, повишен холестерол, захарен диабет, стрес, тютюнопушене и, разбира се, фамилна обремененост. Това са факторите, които бихме могли да променим, за да профилактираме евентуалното развитие и прогресиране на атеросклеротичния процес. След това идва т.нар. вторична профилактика - при вече развита атеросклероза да предпазим тя да не се усложни с инсулт. Тази профилактика всъщност се извършва много успешно с ултразвуков скрининг на мозъчните съдове, за да се види дали вече се е развил атеросклеротичен процес. Коварността на атеросклерозата е, че тя дълго време протича безсимптомно. Натрупват се плаки по съдовете, те се стесняват, но до определено ниво на стеснение няма никакви оплаквания. След това изведнъж е възможно да се получи тежко усложнение, като мозъчен инсулт, когато стеснението на съда надвиши 70%. Аналогично е развитието на атеросклерозата при съдовете на сърцето, където се развива инфаркт при запушване на коронарните артерии от атеросклероза.
В този смисъл е много важно да се открият промените в съдовете, които хранят мозъка (най-често засегната е каротидната артерия), преди този процес да надхвърли визираните проценти.
- По какъв начин установявате тези промени в съдовете?
- Това се извършва много успешно с ултразвук-ехо-доплер, при който в почти 100% се поставя диагноза на атеросклеротичния процес - на тежестта му, какъв е процентът на стенозата, доколко е променил хемодинамиката на мозъка. По този начин може да се прогнозира опасността от исхемичен инсулт.
Проблемът е, че не можем на всички хора да извършваме такъв ултразвуков скрининг и затова го провеждаме при по-високо рискови групи - при мъже над 50 г., жени - над 55 г., пациенти, които имат изявени рискови фактори (високо кръвно налягане, повишен холестерол, диабет, тежък стрес - той е особено сериозен рисков фактор, или фамилна анамнеза за родители с прекаран исхемичен инсулт). Такива пациенти са подходящи за извършване на ултразвуков скрининг.
- Къде и от какви специалисти се извършва скринингът?
- Извършва се във високоспециализирани болници, от специалисти, които са сертифицирани ехографисти - ангиолози и невролози.
Самото изследване е безопасно, абсолютно повторяемо и бързо - скринингът се провежда за около 10 минути, а неговата достоверност е изключително висока - над 95%. Може да се каже дали има стеснение, каква е степента му, какъв е неговият риск или дали има запушване.
- Колко често трябва да се прави такъв скрининг, ако сме в рисковата група?
- Един-два пъти годишно. Всъщност, този ранен скрининг за атеросклероза позволява, ако се установи плака над 70%, пациентът веднага да бъде приет в съответна високоспециализирана болница, каквато е нашата, и да извършим под ангиографски контрол нова диагностика и стентиране на стеснения съд - с балон се разширява стеснението и след това се поставя метална пластинка, която се нарича стент. След поставянето на стента се възстановява кръвотокът в артерията и се предотвратява развитието на исхемичен инсулт. Също така може да се извърши и оперативно лечение - каротидна ендартеректомия. Двата метода са равностойни, с много висока терапевтична ефективност.
- Има ли опасност след това този стент да се запуши и да се наложи да се смени?
- Теоретично, да. Всяка манипулация в медицината винаги може да има усложнения, но рискът да се запуши е изключително нисък. Т.е., тази вторична профилактика-лечение всъщност е с много висока ефективност и с много нисък риск да се получи усложнение. И това е изключително полезно да се знае от всички пациенти, не само от тези, които спадат към рисковите групи. Всички болни, които имат някакъв мозъчен дискомфорт, с преходни разстройства в двигателната активност на крайниците, в говора, зрението - всички, при които може да се подозира развитието на мозъчно-съдов процес, трябва да бъдат изследвани с ехо-доплер.
И още нещо важно искам да допълня: в нашата болница съм въвел ранен ултразвуков скрининг на атеросклерозата - изследвам не само сънните артерии, но и феморалните (бедрени), коремните, както и артериите, които хранят вътрешните органи - т.е., правя един глобален съдов скрининг. След тази комплексна диагностика мога да поставя диагноза за начална атеросклероза (тъй като при изследването се визуализират артериите с точност до една десета от милиметъра) или по-напреднала, като се фиксират плаките още при самото им зараждане. Това комплексно изследване е изключително полезно. И за радост или за съжаление на пациентите, понякога се откриват много сериозни поражения, без те да подозират, че ги имат. Ако пораженията са напреднали, веднага извършваме ендоваскуларно лечение - стентиране на каротидната артерия. В този смисъл е полезно да се прави едно цялостно изследване - скрининг за атеросклероза в нейния ранен стадий, което позволява пораженията да се откриват и лекуват навреме, а не да се чака да се получат усложнения като инсулти и инфаркти, или периферна гангрена на крайниците.
- А в някои случаи е и животоспасяващ такъв скрининг...
- Да, в някои случаи е точно животоспасяващ! Съвременната медицина трябва да предпазва от развитието на тежки усложнения, а не да ги лекува, след като вече е нанесено тежко поражение на организма.
Подготви Милена ВАСИЛЕВА
