Анорексията - болезнена, но доста рядко коментирана тема, особено в нашата страна. Много рядко страдащи от това нарушение излизат от анонимност и търсят спасение. Затова е време да предложим повече информация за това тежко състояние, понякога за съжаление водещо до смърт.
Предлагаме ви част от интервю по темата с белоруския професор Олег Скугаревски – завеждащ на Катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет.
- Проф. Скугаревски, какви са причините за нервната анорексия?
- Когато човек си постави за цел отказ или ограничаване на храната, за да реши определени психологически проблеми, тогава говорим за нервна анорексия.
Например укрепване на собственото самочувствие, промяна в отношенията с близкото му обкръжение, демонстрация на протест по отношение на субективно непоносими обстоятелства и т.н. Страдащият е неспособен да поддържа теглото си в съответствие с ръста си. Характерното е, че загубата на тегло се осъществява съвсем преднамерено, съпроводена от страх от напълняване, изкривено възприемат себе си като прекалено пълни. Имайте предвид, че нервната анорексия е само компонент от широкия спектър нарушения на хранителното поведение.
- По какви признаци може да се определи склонен ли е човек към анорексия? Кои са най-честите жертви на това заболяване?
- Обсъждайки нарушенията на хранителното поведение може да се говори за фактори, провокиращи тяхното развитие и събития, които могат да се окажат пусков момент за техните непосредствени външни прояви. Според мен възникването на нервната анорексия се провокира от събирането в една точка на няколко събития едновременно. Например, млада девойка в период на формиране на самостоятелна личност става свидетел на разпад в отношенията между родителите си. На този фон, имайки доста високи претенции, подкрепени с обективно големи способности, тя се озовава в положение, когато никой не забелязва нейните качества. Едновременно с това възникват проблеми и в значими за нея романтични отношения… И всичко това „закономерно” води до убеждението, че нещо трябва да промени… А най-достъпното, което е в нейните сили да промени, това е собственото й тяло. Освен явния повод да го направи, съществуват и други провокиращи фактори, като например стройните и успешни млади дами по лъскавите списания, както и непрекъснатото повтаряне откъде ли не „обърнете внимание на здравословното хранене”.
И се започва… Непосредственото начало на това разстройство се предшества обикновено от следните фактори: пристрастие към диети и склонност на други членове от семейството да се придържат към диетични ограничения; критични забележки по отношение на храненето, външния вид и теглото от членове на семейството или колегите, или приятелите, въобще от обкръжението. Влияние са оказали и отношенията в семейството. От такива нарушения страдат деца, с които родителите не са контактували в достатъчна степен, но са предявявали големи изисквания към тях. Наблюдения показват, че често от хранителни нарушения
страдат жертви на сексуално насилие
В този конкретен случай страдащият влага символичен смисъл в гладуването, цели „прочистване” от лошото, което се е случило. Момичета, пък и момчета с ниско самочувствие, често също са жертви на анорексията.
- Кога желанието на девойките да изглеждат стройни преминава в анорексия, кои са първите сигнали за тревога? На какво да обръщат внимание родителите?
- Стремежът да бъде стройна и появата на нервна анорексия не е едно и също. Така например опасенията от напълняване при нервна анорексия обикновено много добре се „маскират” от поведение, демонстриращо утвърждаване на собствената успешност, гордост от себе си и умението на момичето да се противопостави на изнемощяващия глад. Единственият външен признак остава прогресиращата загуба на килограми. Признаците, които трябва да изострят вниманието на околните, са следните: носенето на свободни и безформени дрехи с цел да се прикрие достатъчно бързата загуба на тегло; не сядат да се хранят заедно с другите членове на семейството; отказват да ходят на кафе или ресторант с членове на семейството; приготвят богата и вкусна храна за другите, като отказват да консумират от нея; прекалено прецизно избират хранителните продукти; хранят се много бавно, като разрязват храната на малки парченца; прояви на прекалена физическа активност, като дълги разходки, излишни пробягвания; необходимост постоянно да правят физически упражнения; прекалена употреба на кафе, течности, дъвки; резки промени на настроението, изразени с плачливост, раздразнителност; признаци на самоволно предизвикване на повръщане; посещение на тоалетната веднага след прием на някаква храна; празни опаковки от лекарства, основно слабителни и диуретици. Ето тези и още признаци трябва да изострят вниманието на родителите, които да се опитат по най-добрия начин да спасят детето си от животозастрашаващото състояние.
- Кой лекува анорексията и булимията, къде се търси помощ при подозрение за това заболяване?
- Лечението на нарушенията в хранителното поведение е в компетенциите на специалистите психиатри и психотерапевти. Процесът на лечение има закономерна етапност, като поначало то е ориентирано за достигане
състояние на физическа стабилност на организма
и компенсация на нарушенията, предизвикани от методите за контрол на теглото. Едновременно с това започва процес на т.нар. хранителна реабилитация, ориентирана към възстановяване статуса на хранене. Най-същественият и принципен етап от лечението е психотерапията. Въобще, независимо къде се провежда лечението – в болница или у дома – участието в лечебния процес на психиатрите и психотерапевтите е задължително.
- Може ли болният от анорексия сам да реши проблемите си, да се опита да излезе от нарушеното хранително поведение със свои сили?
- За съжаление, нервната анорексия е тежко поведенческо, потенциално смъртоносно разстройство. Абсолютно непродуктивни са опитите на околните да „изчакат трудния период” или да се опитат да „изкупят вината” за евентуалното си лошо отношение към болния. Много малка е вероятността нервната анорексия да спре и да обърне развитието си. Имайки предвид факта, че самите пациенти не смятат нервната анорексия за проблем, не очаквайте проблемът да изчезне от само себе си. За разрешаване на този проблем са нужни „независими” специалисти-експерти, без да участват хора от близкото обкръжение. Проблемът на това заболяване е проблем не на теглото, а на отношенията, сред които живее пациентът. Абсолютно условие за оздравяване е психологическото оздравяване на членовете на семейството. Този процес трябва да върви паралелно с процеса на лечение на самия пациент.
- Възможно ли е пълно излекуване на пациент с нарушения в хранителното поведение?
- Да, възможно е пълно излекуване при условия, че болният се обърне навреме за компетентна и професионална помощ. Ако пациентът е готов да сътрудничи на лекарите, ако неговите близки са в състояние да му помогнат в този процес. В същото време практиката показва, че са малко тези, които се обръщат за професионална помощ през първите три години от началото на хранителното нарушение. Дългосрочно наблюдение на страдащи от тежка анорексия, лекувани в специализирани центрове, показва пълно оздравяване при 74 на сто от тях, като лечението средно е продължило 79 месеца. Частично оздравяване се постига при 20 на сто – средно за 57 месеца лечение. При 14 на сто от болните се наблюдава хроничен характер на болестта. И ако все пак трябва да посоча някакви препоръки, то те непременно са ориентирани към преживяване на живота в хармония между душата и тялото. Здравословният начин на живот с пълноценно хранене и задължително адекватно физическо натоварване е залог за душевно благополучие. И обратното.
Родителите са решаващ фактор в лечението
„Имайки предвид факта, че нарушенията на хранителното поведение са разстройство с био-психо-социална природа, профилактичните мерки преди всичко са в полето на семейната и социалната психология, - обяснява специалистът. – Това означава грижа за психологически здрави вътресемейни отношения; пълноценно семейство; лечение на зависимите форми на поведение на членовете на това семейство. И, което е много важно, родителите да възпитават адекватно детето си през етапите, през които то расте и се развива. За да може детето, тийнейджърът, своевременно да формира адаптивните представи за своята външност, на своето тяло. Това далеч не е пълният списък от мерки и условия, които трябва да се спазват, за да осигурят необходимата устойчивост по отношение драматичните психо-социални изисквания, които животът по-нататък предоставя. По този начин на младия човек няма да му се налага да решава психологическите си проблеми чрез груба намеса във физическото функциониране на организма му.”
Яна БОЯДЖИЕВА
Горещи
Коментирай