- Проф. Трайков, говорите за сериозен пробив в овладяването на болестта на Алцхаймер.
- Точно така. Този сериозен пробив все още не е факт, но вече има надежда, има посока, има светлина в тунела. Той идва в момент, когато всички се обединихме около това какво ще използваме за ранна диагностика. Това стана преди две години и в момента дава отражение лавинообразно върху цялостното лечение - разработването на нови лекарства, използването на старите, въвеждането на допълнителни методи.
Всички искрено се надяваме, че изработването на профилактични програми ще помогне много. Ние опитахме да ги направим още при старите критерии, но те нямат ефект, когато болестта е започнала. Докато във фаза в зародиш или даже при здрави индивиди, за които знаем със сигурност, че 20% от тях рано или късно ще развият алцхаймер, ние ще им предложим да се хранят правилно, да правят малко повече разходки седмично, да се занимават повече с умствена работа и да имат повече социални контакти.
- Важно ли е всичко това?
- Българският пенсионер, като навърши 65 г., изчерпва своята социална дейност. Скъсва със света, не общува с колеги, не общува с близките. Изпада в тежка неувереност, че няма да се справи финансово, социално, психологически. И никой в тази държава не смята за необходимо да му покаже правилния път, за да го окуражи. Добре, няма пари, пенсиите са ниски и следващите 10 години няма как да се увеличат. Това означава, че трябва с този ресурс да се адаптираме към световния опит в условията, които имаме.
Болестта е сложна, затова много трябва да я обясняваме. Съвсем не ни е цел да плашим хората. Информираността ще заведе повече хора до лекаря, навреме, отколкото да търсят помощ, но вече да е много късно. И най-малкият знак за несигурност и несправяне с всекидневните дейности не бива да бъде приписван на ЕГН-то. Забравянето съвсем не е първият симптом за наличие на деменция. Тревожен белег е, ако човек започне да се уморява от шумни събития например.
- Каква е разликата между алцхаймер и т.нар. старческа деменция?
- Няма старческа или сенилна деменция. Това понятие се използва в немедицинските среди. След 60-годишна възраст заболеваемостта от деменция рязко скача. Преди 50 г. болестта на Алцхаймер е казуистика, а между 50 и 60 години боледуват не повече от 3% от хората. От 60 до 80 години процентите стават 30.
- Защо изведнъж в 21-ви век се заговори за деменция?
- Ами защото се удължи животът на хората. И това ще се превърне в голям проблем за развитите страни, защото там средната продължителност на живота е над 82 години.
Борбата с кардиологичните страдания постигна невероятен успех, включително и в България. Намалява рязко смъртността, всички тези хора живеят до 80-90. Родените днес имат реална възможност да празнуват 100-ния си рожден ден. Говорим за непрекъснатото завоюване на терена на дълголетието в борбата с другите болести. По същия начин стои въпросът с онкологичните заболявания, но, за съжаление, това не важи в неврологията.
Проф. д-р Лъчезар Трайков
- Казвате, че човечеството ще живее в добро здраве, но в безпаметност?!
- Това е едно от най-големите предизвикателства на съвремието. Затова е толкова голям интересът към тези заболявания. Някой ще каже - защо едно време не говорехме толкова често за алцхаймер, а сега го правим, да не би да има епидемия?! Не, няма епидемия, заболяването не е заразно но просто честотата му е много по-голяма в третата възраст, особено след 80-годишна възраст.
- При алцхаймер и съдовите деменции постепенно се губи паметта и способността за самостоятелно обслужване. Това означава ли, че са еднакви заболявания?
- Разликата е много голяма. Те не започват по еднакъв начин, не се развиват еднакво. Да, в късната фаза почти не се различават, хората достигат до тежка невъзможност самостоятелно да съществуват, но ако има кой да се грижи за тях, могат да живеят дълго. Болните не умират от деменцията. Обикновено си отиват от уринарни инфекции или от рани от залежаването.
Болестта на Алцхаймер е чисто мозъчна болест. За мозъка най-тежкият рисков фактор е недобре лекуваното високо кръвно налягане. Артериалната хипертония е първият голям бич за мозъка, изключително тежък. Вторият голям бич е дислипидемията, високият холестерол. След което се нареждат всички останали - диабет, тютюнопушене.
Когато говорим за съдовата деменция, трябва да кажем, че тя не започва с класическия вариант - забравяне. Тя започва с други симптоми и обикновено е на фона на изключително неглижирани съдови рискови фактори.
- Подмладява ли се болестта на Алцхаймер?
- Не, няма подмладяване. Просто се научихме да го откриваме по-рано. Диагностиката става по два основни начина. Има комплекс от изследвания, които задължително трябва да бъдат направени, за да сложим трайната диагноза. В него влизат невропсихологично изследване с тестове, скенер или магнитен резонанс и лумбална пункция. Тези три неща заедно увеличават диагностичната сигурност с 96% - нещо, което беше научна фантастика само до преди 7 - 8 години. Затова и най-сигурната диагноза преди се наричаше вероятна.
- Какъв съвет бихте дали на нашите читатели?
- Старайте се да избягвате безсънието, сънят възвръща способността на мозъка да си спомня. Не напрягайте паметта си, а напротив - отпускайте се, когато искате да си спомните нещо на всяка цена. Застанете до отворения прозорец, концентрирайте се върху дишането си, дишайте две минути дълбоко и нужната информация сама ще изплува в паметта ви. По всякакъв начин упражнявайте паметта си - решавайте кръстословици, четете повече, водете си дневник, учете стихове, усвоявайте новата битова техника. Това, което се тренира, се поддържа, това, което не работи, умира... Пазете мозъка си...
Изключително погрешно е, че пушенето било протективен фактор за болестта на Алцхаймер. То има малко протективна роля единствено за болестта на Паркинсон, но не и за алцхаймер. Така че при съдовата деменция
Пушенето не предпазва
на първо място изпъкват съдовите фактори. Когато те са неглижирани обаче, примерно една нелекувана хипертония би могла при алцхаймер, който е в зародиш, да го прояви по-рано. Разликата е в това, че при чисто съдовата деменция, когато овладеем рисковите фактори и добавим медикаментозно лечение, има голям шанс да постигнем по-добър резултат. При алцхаймер това няма да се случи.
Зехтин, ядки и зеленчуци намаляват риска с 53%
Диета помага за предотвратяване или забавяне на упадъка на мозъчната дейност. Ранни изследвания показват, че стриктното спазване на хранителен режим намалява риска от деменция с 53%. Диетата се състои от зеленчуци, ядки, горски плодове, пълнозърнести храни, зехтин, пиле и вино. Всички те помагат за правилното подхранване на мозъка и го предпазват от увреждане, обяснява специалистът.Ранните симптоми на болестта Алцхаймер включват проблеми с паметта, преценката и мисленето. Заболяването прогресира на няколко етапа. Симптомите могат да бъдат третирани и забавяни чрез лекарства, но все още няма открит лек, който да премахва болестта.
Причините, които повишават риска от деменция, са няколко. Приблизително 30% от случаите могат да бъдат предотвратени чрез предпазване от определени рискови фактори. Част от тях включват нездравословен режим на живот, пушене, депресия, липса на физическа активност, социална изолация и диабет.
Около 47 милиона души по света страдат от коварното заболяване. Този брой обаче ще достигне до 131 милиона през 2050 г.
Нарушената дейност на мозъка обикновено се открива на по-късен етап от човешкия живот, но промените в мозъка, свързани с деменция, в повечето случаи започват да се развиват, преди симптомите да станат очевидни.
Люба МОМЧИЛОВА
