
Употребата на противовъзпалителни и антивирусни медикаменти дестабилизира кръвното. Антивирусните лекарства могат да взаимодействат с антикоагулантните лекарства, които вземат хората с предсърдно мъждене. Това изисква по-чест контрол на пациентите, които са на антикоагуланти и имат аритмии.
Хипертониците пък трябва да внимават с комбинираните противовъзпалителни медикаменти, които се употребяват масово през зимата и най-често са в разтворима форма. Те най-често са комбинации между парацетамол и ефедринови производни, а ефедринът директно повишава артериалното налягане. Неслучайно в листовките на тези медикамети е отбелязано, че трябва да се приемат с внимание от пациенти с хипертония”, обяснява известният кардиолог.
“Хипертониците трябва да внимават и с безобидни на вид препарати като капките за нос. Всички, които съдържат ксилометазолин и на теория се резорбират само в носната лигавица, на практика могат да доведат до покачване на артериалното налягане, тъй като ксилометазолинът е производно на адреналина. Най-добре е съдържащите тази съставка капки да се избягват от хипертониците”, добави доц. Василев.
“Всеки пациент обаче реагира индивидуално на капките за нос. Затова в такива екстрени ситуации като грипната епидемия пациентът трябва да се обади на кардиолога си за коригиране на терапията възможно най-бързо. Трябва да се увеличи количеството диуретични лекарства, тъй като възпалителното заболяване и лекарствата срещу неговите симптоми увеличават задръжката на вода в организма. Приемът на диуретици обаче трябва да се увеличи разумно, за няколко дни по време на грипа и малко след това до възстановяване, но задължително от специалиста, който познава най-добре основната терапия и състоянието на пациента”, съветва доц. Василев.
“Своеволните промени в терапията са крайно нежелателни, те може да бъдат дори опасни - прекаленото понижение на кръвното при някои пациенти например може да доведе до инфаркт или инсулт”, отбеляза още кардиологът.
Люба МОМЧИЛОВА