Д-р Мария Ивановска завършва “Медицина” през 2012 г. в Пловдив, а през 2018 г. - докторантура по имунология. Главен асистент е по Клинична имунология от 2019 г. в същата катедра. От 2017 г. е лекар специализант по клинична имунология в Лабораторията по клинична имунология, УМБАЛ “Свети Георги” - Пловдив. Автор и съавтор на повече от 20 публикации в български и международни рецензирани списания, включително списания с импакт фактор H индекс-8. Участник е в национални и международни изследователски проекти.
Научните й интереси са в областта на стреса и промените в имунната система в състояние на стрес, психобиотици, психоневроендокриноимунология (PNEI) и имунни дефицити. Работила е като докторант на Еразъм обучение в Donders institute for brain, cognition and behavior в Наймеген, Холандия (2015), и други европейски университети (Франция, Австрия и Германия).
Член е на Българската асоциация по клинична имунология (БАКИ), Европейската мрежа за психоневроимунология (EPN), “Асклепий” МУ - Пловдив, Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), Психоневроендокриноимунологично общество (PNIRS) и др. Един от съучредителите е на Българската асоциация по цитометрия (БАЦ) за България. Избрана е за младши посланик на Universal Science Education and Research Network (USERN) за България през 2019 г.
Д-р Мария Ивановска е провела задълбочено проучване за влиянието, което оказва стресът върху имунната система, а също така е разработено лабораторно изследване за установяването му.
- Д-р Ивановска, поздравяваме ви за голямата награда „Питагор“ за млад учен. С кой проект спечелихте едно от най-престижните отличия за наука у нас?
- С „Питагор“ се награждава не само проектната дейност, но и научните изяви и постижения на младия учен. Проектът, с който аз бях отличена, е моят дисертационен труд за имунитета и стреса – как се променя имунната система при остър и хроничен стрес.
Самото проучване беше проведено в рамките на четири години, като през 2018 г. защитих дисертационния си труд. Не сме търсили публични изяви на проекта тогава, като идеята беше да продължим да добавяме допълнителни маркери, за да установим със сигурност дали има остър или хроничен стрес и съответно, какви промени в имунитета настъпват.
- Каква е връзката между острия и хроничния стрес и имунната система?
- В проучването включихме три основни групи хора, които се занимават с медицинска и немедицинска дейност, но все пак работата им е свързана с хора. Те са най-рисковата група, изложена на хроничен стрес. В изследването участваха студенти по време на изпит по микробиология, като по-този начин можехме да изследваме как протича острият стрес.
Третата група беше контролна и включваше хора, практикуващи йога, тъй като те имат много по-балансирана имунна система заради начина на използване на самите пози и дишане, с които успяват да балансират всеки стресов фактор.
Целта беше да установим как това ще повлияе на промените в имунитета и дали ще се развие стресиндуцирано разстройство, като тип депресия, тревожност, шизофрения и други, които се включват в тази група.
Цялостното проучване беше резултат от редица изследвания. По време на първоначалния етап извършихме психологическата оценка въз основа на тест за възприет стрес, като самите пациенти споделяха дали наистина са стресирани или не. След това изследвахме различни хормони, които са свързани със стреса: кортизол, норадреналин и адреналин. Най-съществената част се състоеше в оценка на това как влияят върху имунната система, защото тя е комплекс от цитокини, комплементни фракции, имуноглобулини и клетки на имунната система.
В допълнение включихме и маркер за оксидативен стрес, защото това е съвсем друга насока в изследванията за това дали ще е по-показателен за остър или хроничен стрес. Установи се, че когато хората са в състояние на остър стрес, в случая – групата на студентите, винаги се наблюдава висока концентрация на кортизол и съответно, завишена концентрация на маркера на оксидативен стрес.
При клетките на имунната система имаше промяна на абсолютния брой на лимфоцити, общите имунокомпетентни клетки, хелперните Т-клетки и на НК клетките, които се увеличават в случая. Имуноглобулините, другото рамо на имунната система – серумен имуноглобулин А и серумен имуноглобулин М, може да са увеличени или без промяна при остър стрес.
Това, което установихме при хроничен стрес, е точно противоположното – друг хормон упражнява ефекта върху клетките на имунната система. Това е норадреналинът и той всъщност ще доведе до намалени концентрации на лимфоцитите, общите имунокомпетентни клетки, хелперните Т-клетки, НК клетките, имуноглобулините А и М също ще са много занижени.
При хората, практикуващи йога, установихме, че имат т.нар. протективен имунитет. Предполагаме, че е свързано с позите, които практикуват в йога. Има няколко такива, които масажират органите на лимфната система, тъй като имунната система е представена от органите на тази система. Поради тази причина откриваме високи концентрации на серумен имуноглобулин А, което евентуално може да обясни защо не възприемат тези стресови фактори в такава насока, както останалите групи.
Д-р Мария Ивановска
- Къде очаквате да намери приложение лабораторният алгоритъм на поведение при остър и хроничен стрес?
- Бихме искали този алгоритъм на поведение да намери широко приложение в болничната и доболничната помощ, като ни предстоят и допълнителни изследвания, за които вече сме кандидатствали. Ще добавим по-специфични маркери, които могат да подскажат по-прецизно дали тези промени ще се наблюдават или не.
Надявам се това да стане скоро, да се използва като тип изследване, с което да се разбере и разграничат състоянията на остър и хроничен стрес, защото много хора често биват лекувани с антидепресанти, но това невинаги е психиатрична форма на заболяването. Възможно е да се касае за състояние, свързано със стресиндуцирани тревожност, депресия и др.
- Каква е разликата между това, което определяте като хроничен и остър стрес?
- Когато по принцип говорим за стрес, имаме предвид т.нар. добър стрес, защото всеки от нас е изложен на него всекидневно. Начинът, по който говорим с вас, понеже не ви познавам, за мен е тип добър стрес, но ако един стресов фактор се повтаря повече, всеки ден непрекъснато в рамките на шест месеца, се счита за хроничен стрес.
Стресовите фактори могат да бъдат различни и да са причинени от физични, химични въздействия, възможно е да изпитваме и емоционален стрес. Острият стрес се определя като такъв, който продължава в момента на тези 24-часа, докато съответно човекът прави нещо и го счита за остро състояние. Затова винаги острият и хроничният стрес са в групата на недобрия, т.нар. дистрес или лош стрес. Това беше нашата основна идея – да изследваме пациенти или участници, които са точно в тази група на остър и хроничен лош стрес.
- Едно от последните достижения в имунологията е използването на пробиотици като тип психобиотици за лечение на депресия. Бихте ли обяснили какво представляват и намират ли вече приложение в практиката?
- Те се прилагат основно в чужбина като тип психобиотик. Но мога да кажа, че някои съставки от пробиотиците, които имаме на пазара, се считат и за психобиотици. Наименованието им идва оттам, че се използват за стресиндуцирани състояния. Но абсолютно идентична е формата или формулата на приложението им като обикновен пробиотик, който би оказал влияние върху съответното стресиндуцирано състояние. В България не ми е известно да намират приложение все още, но в чужбина ги предписват много често
Има определени критерии за прилагането им и дали е необходима допълнителна терапия за тези пациенти.
- Познанието за имунитета е бързоразвиваща се наука, но все още има много завеси за повдигане. Какви са най-обещаващите открития на учените напоследък?
- Най-големите открития през последните години бяха свързани с ковид епидемията и начина на действие на ваксините. Сега повече хора научиха за това какво представлява и какво приложение намира имунологията. Другите открития са свързани с анализа на метаболитите или т.нар. метаболомика.
Тя често се прилага и в сферата на психоневроимунологията, която помага да се определи метаболитният фенотип на човек, което е нещо ново. Проведено е изследване на различни протеини, които са тип съдови ендотелни или епидермални растежни фактори, които имат потенциал за скрининг основно на жени при продължителен психосоциален стрес. Това е в посока имунология и моето направление психоневроимунология.
Милена ВАСИЛЕВА
