Лекарствата от групата GLP-1, които се използват за лечение на диабет тип 2 и контрол на телесното тегло, предизвикват въпроси относно безопасността им при хора със заболявания на щитовидната жлеза.
Макар някои от тези медикаменти да съдържат предупреждение за определен вид рак, повечето често срещани заболявания на жлезата не са противопоказание за тяхната употреба.
Това обясняват специалисти от американския медицински център UT Southwestern, като подчертават, че решаващо значение има точната диагноза.
Защо лекарствата GLP-1 имат предупреждение за рак на щитовидната жлеза?
Предупреждението се отнася до медуларния карцином на щитовидната жлеза (MTC) – рядък вид злокачествено заболяване, което произхожда от специализирани клетки, известни като C-клетки.
При изследвания върху гризачи някои лекарства от групата GLP-1 са стимулирали растежа на тези клетки и са били свързани с развитие на тумори. Резултатите обаче не означават автоматично, че същият механизъм се наблюдава и при хората.
Досегашните клинични данни не доказват категорично повишен риск от рак на щитовидната жлеза при пациенти, приемащи тези медикаменти. Голямо скандинавско проучване например не установява значително увеличение на случаите на заболяването при среден период на проследяване от около четири години.
Въпреки това учените не могат напълно да изключат възможността за дългосрочен риск, особено предвид рядкото разпространение на медуларния карцином.
Поради тази причина определени GLP-1 медикаменти са противопоказани при хора, които имат лична или фамилна анамнеза за медуларен рак на щитовидната жлеза, както и при пациенти със синдром на множествена ендокринна неоплазия тип 2 (MEN2).
Този наследствен синдром е свързан с изменения в гена RET и повишена вероятност за развитие на определени ендокринни тумори.
Може ли да се приемат GLP-1 лекарства при Хашимото и възли?
Според специалистите наличието на заболяване на щитовидната жлеза не означава непременно, че пациентът трябва да се откаже от терапия с GLP-1 медикаменти.
Тиреоидитът на Хашимото, болестта на Грейвс, хипотиреоидизмът и хипертиреоидизмът сами по себе си не представляват противопоказание за употребата им.
Същото се отнася за увеличена щитовидна жлеза, известна като гуша, както и за наличието на възли.
Дори при пациенти с анамнеза за папиларен или фоликуларен карцином на щитовидната жлеза тези диагнози не са автоматична причина за изключване на GLP-1 терапия.
Важно е обаче да се прави разграничение между различните видове рак, тъй като те произхождат от различни клетки и имат различни характеристики.
При всеки пациент решението за лечение трябва да бъде индивидуално и да отчита общото здравословно състояние, придружаващите заболявания и останалите приемани медикаменти.
Как се съчетават GLP-1 медикаментите с левотироксин?
Особено внимание е необходимо при хората, които приемат левотироксин за лечение на намалена функция на щитовидната жлеза.
Този хормонален препарат обикновено се приема на гладно, тъй като храната и определени лекарства могат да повлияят на усвояването му.
При пероралния семаглутид също има специфични изисквания за прием. Обикновено таблетката се взема първа, след което трябва да се изчакат поне 30 минути преди прием на други лекарства, храна или напитки.
Когато пациентът използва и левотироксин, е необходимо лекарят да определи подходяща схема, която да осигури правилното усвояване и на двата препарата. След приема на левотироксин обичайно се изчакват още 30–60 минути преди закуска.
При орфорглипрон режимът може да бъде различен, като последователността на прием трябва да се съобрази с конкретните лекарствени указания и препоръките на лекуващия специалист.
Самостоятелната промяна на часовете за прием или на дозировката не се препоръчва.
Отслабването може да промени нуждата от хормони
Друг важен момент е влиянието на значителната загуба на тегло върху необходимата доза левотироксин.
Когато човек отслабне съществено, потребностите на организма от хормоналния препарат могат да се променят. Това означава, че доза, която преди е била подходяща, впоследствие може да се окаже прекалено висока или да се нуждае от корекция.
Специалистите препоръчват проследяване на хормоналните показатели при промяна на теглото с приблизително 5–9 килограма, като конкретната необходимост от изследвания зависи от състоянието на пациента.
Контрол може да се наложи и по-рано при поява на симптоми като необичайна умора, запек, непоносимост към студ, сърцебиене, треперене на ръцете или безсъние.
Тези оплаквания могат да бъдат свързани с промени във функцията на щитовидната жлеза или с неподходяща доза на хормоналното лечение.
Кога е необходима консултация с ендокринолог?
За повечето хора с Хашимото, възли или други често срещани заболявания на щитовидната жлеза GLP-1 терапията остава възможност, когато има медицински показания за нея.
Най-важното е преди започване на лечението да бъде уточнена точната диагноза, особено ако пациентът има фамилна история на рак на щитовидната жлеза.
Необходимо е също да се прецени дали се приемат хормонални препарати, дали има промени в теглото и дали е нужно допълнително проследяване на TSH и другите показатели.
Експертите подчертават, че наличието на заболяване на щитовидната жлеза само по себе си не означава забрана за лечение с GLP-1 лекарства. От значение са конкретният вид заболяване, характеристиките на избрания медикамент и индивидуалният риск за пациента.
Затова започването на терапия за отслабване или диабет, както и всяка промяна в съществуващото хормонално лечение, трябва да се обсъдят с ендокринолог.
